„Накажи ме, сграбчи ме за косата, кажи ми какво искаш“, пее похотливо поп-фолк звездата Диона пред възторжена публика от – предимно – тийнейджъри в южната част на страната. Така започва материал на агенция Франс прес, който разказва за феномена „чалга“ у нас, мачисткото му съдържание и връзката с насилието над жени.

Смесица от балканска и ориенталска музика, чалгата обикновено се изпълнява от оскъдно облечени момичета, които пеят за секс, пари и гангстери. Тя избуява от развалините на комунизма през 90-те, припомня агенцията: „Жанрът, който се радва на огромна популярност и в съседна Сърбия, остро разделя мненията, като критиците й твърдят, че тя прокламира полови стереотипи в страна, засегната от насилието над жени.“

Франс прес припомня случая с 18-годишната Дебора Михайлова от Стара Загора, наречена от агенцията „млада чалга фенка, подложена на чудовищно мъчение от приятеля си“. „За разлика от повечето жертви, …(тя) излезе публично в YouTube, за да разкаже как той я е нарязал 21 пъти с макетен нож, счупил й е носа й е обръснал косата й. Дебора каза още, че редовно е била бита и унижавана от мъжа, който я наричал „боклук“, докато я ритал и удрял. Случаят накара депутатите да изменят наскоро приетия закон за домашното насилие и да затегнат наказанията, като 26-годишният нападател на Михайлова е обвинен в опит за убийство“, припомня АФП.

„Болни мозъци“

Но българската музикална индустрия многократно отхвърля твърденията, че чалгата е свързана по какъвто и да било начин с недъзите на обществото. Панчо Запрянов от „Пайнер медиа“, наречен от АФП „топ промоутър на чалгата“, отхвърля критиките с аргумента, че не може заради „някакви болни мозъци“ те да бъдат принудени „да се откажат от показването на женска красота“.

Фенове като Виктор Панев от Хасково също не са съгласни, казвайки, че за България и Сърбия чалгата е това, което „е рапът за Запада“.

Но две 17-годишни момичета, дошли на безплатния концерт от любопитство, разказват пред репортера на агенцията, че чалгата здраво държи нагласите в България. Някои момичета дори прибягват до пластична хирургия в опит да заприличат на своите идоли, казва Кристина. Според приятелката й Стилияна „не е изненада“, че ужсяващи случаи като този с Дебора Михайлова се случват в България, където само тази година поне 15 жени са били убити от мъже, които са им близки, по данни на неправителствени организации.

Случаят изглежда е повишил осведомеността за насилието срещу жени, като над две трети от анкетираните признават, че това е „важен проблем“ в скорошно проучване, в сравнение с 50 процента в предишни допитвания. Размерът на домашното насилие обаче също расте. Полицията е разследвала около 600 инцидента през първите шест месеца на годината, което е със 174 повече от същия период на 2022 г.

„Токсична култура“

След като Дебора се появи публично, нейният любим чалга изпълнител я поощри самата тя да опита късмета си като певица – и предложи да й изпрати цветя. Неправителствени организации и експерти обаче продължават да алармират относно „токсичната“ култура на чалгата.

„Прагът на търпимост към насилието, особено към сексуалното насилие, е по-висок“ в България, отколкото в други европейски страни, коментира психоложката Ани Торозова от сдружение „Анимус“, което подпомага жертви на домашно насилие. „Насилието и чалгата образуват порочен кръг, като презират най-слабите, възхваляват корупцията и унижават жените“, каза и Диляна Димитрова, главен редактор на български културен уебсайт.

На неотдавнашна демонстрация в София жена, която е била жертва на насилие, призна пред АФП, че мнозина в балканската страна смятат за приемливо една жена да бъде „поробена от мъж“. И каза, че тя и бебето й са успели да напуснат насилника си само благодарение на помощта на нейните родители.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar