През последните 5 години в България относително бързо расте групата на хората, за които основни ценности на Европейския съюз като фундаментални права, върховенство на закона и демокрация, не са нещо особено важно. През април и май допитване Евробарометър показва, че така отговарят 9%, докато по същото време през 2019 г. са били 6%. От 1% на 3% е достигнала групата на тези, които смятат, че това изобщо не е важно.

Това се случва заедно със забележимо намаляване на спрелите се на отговора, че спазването им от всички страни в ЕС е „изключително важно“ – с 16 процентни пункта до 40%. Други 44% (увеличение с 12 пункта) са казали, че е „важно“.

Утроил се е до повече от един от десет българи (12%) делът на тези, които омаловажават значението на законността и демокрацията (през 2019 . са били общо 4%).

Данните бяха публикувани от Евробарометър по времето, когато Европейската комисия разпространи годишния Доклад за върховенството на закона в ЕС. За България тенденцията показва разочарование по тема, която не е била толкова важна от години – заради започналият с акцията в Росенец преди четири години опит за правосъдна реформа и променената от руската агресия срещу Украйна геополитическа ситуация.

Това не е най-слабият резултат в ЕС. С общо 84% казали, че в една или друга степен демокрацията и върховенството на закона са важни, българите са на едно ниво с австрийците и изпреварват румънци, поляци (по 82%), чехи (78%) и хървати (77%).

Недоверието на българите не е само към институции и съд в България, а и в останалите страни от ЕС. Запитани дали им е важно при пътуване или бизнес в другите 26 страни членки властите да решават според закона и прозрачно, с „Изключително важно е“ са отговорили 41%. Преди пет години те са били 53%. Още 42% (увеличение с 9 пункта) са казали, че е „общо взето важно“.

И при този въпрос Евробарометър регистира видимо увеличение на скептиците – почти се е удвоила (от 5% на 9%) групата, за които „не е толкова важно“ и четири пъти по-голяма е станала (от 1% на 4%) тази, на обявяващите, че „изобщо не е важно“. Общо 13% от анкетираните българи смятат, че когато са в ЕС не ги интересува дали местните регулацци и правила са законни или произволни и дали са приети прозрачно за всички.

Любопитно е, че предприемачите с 15 процентни пункта са намалели смятащите, че е „изключително важно“ при пътуване по бизнес в ЕС да разполагат на място с независим и безпристрастен съд, с 14 пункта се се увеличили (до 43%) приелите, че това е „общо взето важно“. Отново 12% е достигнала групата при бизнесмените, обявяваща, че това не е особено важно (от 4% на 9% за пет години) и „изобщо не е важно“ ( от 0% на 3%).

Авторите на проучването не тълкуват причините за тези промени. Но данни от друг техен въпрос в България показват огромна диспропоция – най-голямата в ЕС – между вярващите и невярващите, че едни и същи български правила и закони се прилагат еднакво за всички, включително за служителите в институциите, независимо от личното положение, статут в обществото, богатство, политически връзки или произход. В равнопоставеността на хората пред закона в България вярват 26% (само 6% го вярват убедено), а 73% не вярват (от тях 33 нямат никаква вяра в действието на този принцип).

А знаят ли изобщо българите кои са фундаменталните ценности на ЕС

Отговорите показват, че само гърците са по-неинформирани (28% са казали, че нищо не знаят). В България с „изобщо не съм информиран“ са отговорили 24%. Само 4% са казали, че са „много добре информирани“ и 31% – че са „общ овзето добре информирани (и по двет епозиции най-ниският показател в ЕС). Най-голямата група (39%) са спрелите се на „не особено информиран“.

Ценностите, на които се основана ЕС, са вписани в чл. 2 от Договора от Лисабон и в Харта на основните права на ЕС (подробното им описание виж по-долу):

  • Човешко достойнство
  • Свобода
  • Демокрация
  • Равенство
  • Върховенство на закона
  • Права на човека

Мнозина са забравили, че заради тях през 2012 г. ЕС бе отличен с Нобеловата награда за мир – за отстояването на каузите на мира, помирението, демокрацията и човешките права в Европа.

За Евробарометър повечето от участвалите българи казват също ,че не са информирани за върховенството на закона, при положение, че през последните години това е израз употребяван значително по-често от преди. Почти шестима от десет (58%) казват, че не са чувстват информирани, а 41% – че в една или друга степен имат представа (много добре информирани са само 5%) Единствено в Португалия (40% срещу 59%) и в Италия (37% срещу 62%) има по-лош резултат.

Ето още данни за България:

  • 68% не вярват, че копурция с политици и служители в институциите се разследват правилно и осъдените получават от съда подходящо наказание
  • 41% казват, че по този въпрос ситуацията се е влошила спрямо 2019 г. и още толкова – че нищо не се променило
  • 41% оценяват, че за пет години се е влошила прозрачността на политиците и служителите за контактите им с лобисти, изкарването на пари от странична работа и техните доходи и активи по принцип (само 7% казват, че се е подобрила, 42% не виждат никаква промяна)
  • 77% смятат, че създателите а законите и прилагащите ги са в конфликт на интереси и не спазват етични стандарти
  • 37% казват, че спрямо годината преди пандемията, когато управляваше ГЕРБ, се е влошила ситуацията с това как и защо се предлагат и приемат от парламента (за 46% няма промяна)
  • 33% е групата, отговорила с „влоши се“, когато са питани за „яснотата, стабилността на прилагането на закона във всекидневието ви, вашата работа и бизнес и способността да разбирате правните последици от действията ви“.

На фона на критичните оценки за българската действителност 60% анкетираните казват, че е важна ролята на ЕС в подпомагането спазването върховенството на закона в България. Общо една трета (32%) се съмняват (24%) или я отхъвърлят (8%)

Ценности, на които се основана Европейският съюз:

Човешко достойнство
Човешкото достойнство е ненакърнимо. То трябва да бъде зачитано и защитавано и е реалният фундамент на основните права.

Свобода
Свободата на движение дава на гражданите правото да се движат и пребивават свободно в рамките на Съюза. Личните свободи, като зачитане на личния живот, свобода на мисълта, на религията, на изразяването на мнение и на информация, са защитени с Хартата на основните права на ЕС.

Демокрация
Функционирането на ЕС се основава на представителната демокрация. Европейските граждани автоматично се ползват с политически права. Всеки пълнолетен гражданин на ЕС има право да се кандидатира и да гласува на избори за Европейски парламент. Гражданите на ЕС имат право да се кандидатират и да гласуват в страната си на пребиваване или на произход.

Равенство
Равенство означава равни права за всички граждани пред закона. Принципът на равенство между жените и мъжете е в основата на всички европейски политики и на европейската интеграция. Той се прилага във всички области. Принципът на еднакво заплащане за еднакъв труд стана част от Договора от Рим през 1957 г.

Върховенство на закона
ЕС се основава на върховенството на закона. Цялата му дейност се базира на договори, приети доброволно и демократично от държавите от ЕС. Правосъдието се осъществява от независима съдебна власт, която следи за спазването на закона. Държавите от ЕС са предоставили на Съда на Европейския съюз компетентност да се произнася по правни спорове с окончателни решения, които трябва да се спазват от всички.

Права на човека
Правата на човека са защитени с Хартата на основните права на ЕС. Те обхващат правото на недискриминация въз основа на пол, расов или етнически произход, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, правото на защита на личните данни и правото на достъп до правосъдие.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar