Коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“ е напът да осигури нужната подкрепа, за да започне процедура по отстраняването на и.ф. председател на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) Антон Славчев.

В сряда следобед коалицията обяви, че събира подписи сред останалите парламентарни групи, а като мотив за освобождаването на Славчев, който заема поста от февруари 2022 г., беше посочено, че той „системно не изпълнява служебните си задължения“ и е „една от бухалките“ на [Делян] Пеевски“.

Ден по-късно ГЕРБ, депутатите на ДПС около Делян Пеевски, БСП и „Има такъв народ“ отказаха да се включат с аргумента, че парламентът скоро ще излезе във ваканция и няма време, а и моментът преди поредните предсрочни избори не е подходящ. „Възраждане“ обаче обяви, че ще подкрепи инициативата и така подписите зад евентуално проекторешение стават 77, само с три по-малко от изискваните по правилник 80.

До момента депутатите, от която може да дойде недостигащата подкрепа – от бившата парламентарна група на „Величие“ и тези от ДПС на Джевдет Чакъров, не са коментирали дали биха подкрепили идеята.

Декларираните до момента позиции показват, че теоретично процедурата може и да успее да започне, но е малко вероятно да събере нужната подкрепа, за да доведе до реални резултати.

Между изненадата и контраатаката

В кулоарите на парламента в четвъртък (8 август) лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов отказа дори да коментира „нещо, което не се е случило“. „Те („Продължаваме промяната – Демократична България“, бел. авт.) всеки ден с нещо ни изненадват. Те събират подписи от един месец и кога ще падне първият сняг“, иронизира Борисов.

Съпредседателят на ДПС Делян Пеевски отговори с контраобвинения – нареди Славчев в кръга на президента Румен Радев, когото отново нарече „Мистър Кеш“, и настоя медиите да проверят колко често е имал срещи със секретаря му по вътрешна политика Николай Копринков. Към тях Пеевски прибави и името на издателя на „Дневник“ и „Капитал“ Иво Прокопиев с твърдението, че лично Славчев му е освободил запорирани от антикорупционната комисия 200 млн. лв.

Антикорупционните институции действат като назначени от силните на деня

Всъщност, в края на 2023 г. тогавашната Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) се отказа от безрезултатно и скъпо струващо петгодишно дело срещу Иво Прокопиев, като след оттеглянето си беше осъдена да плати 852 хил. лв. деловодни разноски.

Исковете за конфискация на стойност почти 199 млн. лв бяха предявени от нея през 2018 г. и бяха към Прокопиев, към свързани с него дружества и към съпругата му Галя Прокопиевa – изпълнителен директор на „Икономедиа“ (фирмата-издател на „Дневник“ и „Капитал“). Съдебните дела, които дадоха основание за исковете, приключиха окончателно с оправдателни присъди през 2021 г., но запорите върху банкови сметки и активи на Прокопиеви по „евентуални бъдещи искове“ не бяха вдигнати до края на 2022 г. На самото исково производство за конфискация така и не беше даден ход.

Антикорупционната комисия се отказа от исковете срещу издателя на „Дневник“ и „Капитал“ Иво Прокопиев

Според версията на Пеевски „Продължаваме промяната – Демократична България“ иска оставката на Славчев, защото е спечелил конкурс за прокурор в Софийската градска прокуратура и се нуждаел от освобождаването от длъжността на председател, за да стане прокурор при и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов. Пеевски коментира кандидатурата на Славчев за първи път, въпреки че за нея се знае още от октомври миналата година.

Шефът на антикорупционната комисия иска да бъде прокурор

БСП отхвърли предложението с аргумент, че „този парламент вече е доста изчерпан, за да се тръгне по такава процедура“ и критикуваха подхода на формацията да покани парламентарните групи да подпишат документа чрез имейл. Пред „Дневник“ представител на „Има такъв народ“ също заяви, че „след като няма ясно мнозинство, нищо повече не може да се случи в този парламент.

От „Възраждане“ обявиха, че „цялата политическа система е затапена от хора на Пеевски“. „Дори и един да може да махнем сега, пак ще е добро начало“, заяви той.

„Когато говорим за Пеевски, който стои начело на държавата и хора, които са предложени от него, там имаме два много простички избора – или с Пеевски, или против Пеевски“, добави Костадинов.

Какво става, ако подписите се съберат

Ако бъдат осигурена необходимата подкрепа, вносителите трябва да подготвят проекторешение, в което да посочат мотиви за отстраняването на Славчев и да го внесат в деловодството на парламента с изисквания брой подписи. То трябва да бъде разпределено в тридневен срок на ресорната комисия, която да го разгледа в 15-дневен срок и едва след това да влезе в дневния ред на парламента по преценка на т.нар. председателски съвет, в който влизат представители на всички групи.

Теоретично при съгласие от страна на мнозинството, проекторешението би могло да бъде разгледано още следващата седмица.

Отстраняването на председателя на антикорупционната комисия става с обикновено мнозинство, т.е. с 50% + 1 от присъстващите в залата депутати. При декларираните позиции за процедурата това е практически незвъзможно.

Кой е Антон Славчев

Антон Славчев изпълнява длъжността на председател на антикорупционната комисия, след като преди повече от две години парламентът гласува оставката на Сотир Цацаров, а в през 2023 г. с промени в закона раздели съществуващата комисия на две – за отнемане на имущество и за борба с корупцията. Оттогава Славчев формално ръководи само комисията за отнемане на имуществото, а комисията за противодействие на корупцията продължава да стои без ръководство.

Организация иска санкции за Антикорупционната комисия, която крие решения за отнето имущество

Славчев беше избран от Народното събрание на зам.-председател на КПКОНПИ през 2018 г. Малко след това името му беше замесено в скандала с апартаментите, купени от висши държавни чиновници, когато се разбра, че си е купил голяма тераса.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar