Теодора Георгиева: Обществените поръчки са отработена схема за източване на средства
Натъкваме се на сериозна съпротива по големите разследвания, заявява българският европейски прокурор в интервю за "Капитал"
В навечерието на интервюто с българския европейски прокурор Теодора Георгиева излезе информация, че от офиса на Лаура Кьовеши са поискали от българските власти да й осигурят охрана. Малко по-късно стана известно, че майка й е починала при пожар на 15 февруари. Това предпостави и първия въпрос на интервюто, макар че предварително уговорената тема бе за дейността на Европейската прокуратура.
Г-жо Георгиева, в какъв контекст да поставим информацията за пожара в дома на майка ви, за престъпление ли става въпрос или за инцидент?
Към този момент се води досъдебно производство и е твърде рано да се направи извод дали се касае за престъпление или за инцидент. А и не мога да коментирам производство, което не е свързано с дейността на Европейската прокуратура (ЕП). Отделно от това, аз съм пострадало лице в това производство и нямам право да давам информация за него. Уведомих г-жа Кьовеши за този инцидент и по вътрешните правила за сигурността в ЕП тя изпрати писмо до националните власти с искане за предприемане на мерки за моята охрана.
Имало ли е предишни заплахи срещу вас или делегираните прокурори? Опити за натиск?
Не, срещу мен не е имало предишни заплахи. Нямам също така и информация за упражняван натиск върху колеги, но е имало случай, в който колега поиска да бъде отведен от делото по лични причини, които не пожела да сподели с нас.
Вие сте наясно, че в България има разочарование от Европейската прокуратура, изявления, че тя няма значими дела и присъди по тях, за разлика от други държави. Доколко са основателни тези критики и сравнения?
Категорично не са основателни. Делата на ЕП в България и присъдите по тях са съизмерими с тези в другите държави, и са в пъти повече от някои от тях. Един факт много често се пренебрегва – Европейската прокуратура беше създадена през 2020 г., но оперативно започна да работи през 2022 г., т.е. говорим за един тригодишен период, в който се провеждат разследвания, а това не е много. В този период имаше няколко пъти насрочване на конкурси за делегирани прокурори, не особено успешни, а и някои колеги бяха повишени в други структури.
На второ място, ние имаме много производства, които са сериозни, с голям материален интерес или с голяма материална щета. А колкото по-голяма е щетата и по-голяма измамата, толкова по-сериозна е съпротивата и това забавя разследването. Затова първоначално внасяхме дела за по-леки престъпления, които се разкриват по-бързо. Може би това създаде впечатление, че се занимаваме основно с невярното деклариране на земеделските стопани, което не е така.
От друга страна, за нас няма незначителни престъпления, защото когато един проект с европейско финансиране не се изпълни, Европейската комисия си иска парите обратно – било чрез ОЛАФ, било чрез наказателното производство, което ние водим. И тия пари ги плаща държавата, т.е. ние. Има обаче някои дела, по които са намесени влиятелни личности, политици, депутати, има и дела, по които усещаме институционална съпротива.
Ще ви дам пример с едно от последните дела, които внесохме в съда – по обвинение срещу собственика и управител на фирмата – доставчик на девет тролейбуса за 4.5 млн. евро във Враца, за които е декларирано, че са полски, а всъщност се оказва, че са от Беларус. (Освен всичко друго, декларирането на неверен произход е съществен факт, защото няма как тук да дойде беларуската фирма да извърши поддръжка на тези тролейбуси.) Въпреки, че имаше съдебно разрешение, в продължение на 6 или 7 дни полицаите не влязоха на претърсване в едни помещения, макар че ние непрекъснато държахме връзка с тогавашното ръководство на МВР. И очаквано, когато най-накрая влязохме вътре, там нямаше абсолютно нищо.
Но пък в хода на разследването ние установихме, че същото дружество има договори с МВР на стойност над 10 милиона лв. през обществени поръчки, които се печелят само от това дружество. (б.а. Теодора Георгиева не съобщава името на фирмата, но то вече се появи в публичното пространство – „Авто инженеринг“). А оттук нататък само можем да гадаем дали съпротивата на МВР е случайна.
От ОЛАФ вече са направили препоръка за стопроцентово възстановяване на изхарчените средства за е-градски транспорт.
Ние имаме и други аналогични разследвания за доставки на електрически автобуси за градския транспорт по европейската програма за околна среда – за Варна, Бургас, Стара Загора и София. От всички тях става ясно, че се купуват автобуси с двойна и тройна надценка. Образно казано, ЕС ни дава пари да си купим Волво и Мерцедес, а ние за същата цена си купуваме от китайски производител, който ОЛАФ дори не можаха да установят къде се намира в един от случаите.
От ОЛАФ вече са направили препоръка за стопроцентово възстановяване на изхарчените средства, а ние ще продължим да се возим на тези превозни средства. Тези пари не ги връща търговецът, който си остава с печалбата, връща ги държавата.
Има ли и други примери на саботаж – така да го наречем – от институциите у нас, които можете да посочите?
Ами например пак заради спънки от страна на МВР през август м.г. ние не можахме да влезем веднага на претърсване и в Булгартрансгаз в рамките на разследването на проекта за разширението на газовото хранилище в Чирен. Спънките в този случай дойдоха от един шеф на ГДНП, който впоследствие беше повишен и стана служебен министър на вътрешните работи. Вероятно случайно.
Така или иначе, писаха се писма, водиха се разговори и минаха десетина дни преди да влезем на претърсване, а в тези случаи основното е изненадата. Ако ти си предупреден и имаш 10 дни да си разчистиш мейли, телефони, да си разтребиш бюрото от документи, които могат да дадат насока на разследването, ефектът от претърсването не е много голям. Факт е, че официалните документи по поръчките вече не могат да се скрият, те са в електронните платформи на администрацията, но много други писмени доказателства могат да се укрият.
Заради спънки от МВР ние не можахме да влезем веднага на претърсване в „Булгартрансгаз“ в рамките на разследването на Чирен.
Всъщност, по случая в Чирен ние получихме много по-голяма информация от отстранените и пострадали подизпълнители, които са си водили протоколи за срещи и разговори, за похарчени от тях средства и извършени дейности, отколкото документите, които намерихме при претърсването на място. Междувременно, един от тези подизпълнители – американска фирма на турски граждани, доставя две сондажни машини и друго оборудване, специално закупени за проекта, които НАП му конфискува заради неплатен ДДС веднага след като подава оплакване до Европейската прокуратура и договорът му е прекратен.
А иначе сигналът за Чирен при нас бе подаден от експерти, които работят или са работили там. Тези хора са притеснени не толкова за финансовите щети, колкото за опасността да се засегне газохранилището и хората, които живеят наблизо. Не може всеки да отиде там и да дълбае, да спуска тръби и да тегли газ.
И какво установихте по разследването за газохранилището?
Познатата схема, при която договор за 600 млн. лв. се печели от консорциум, в който участва едно строително дружество и една куха фирма, макар че поръчката е спечелена със сертификат на казахстанско дружество, с което обаче не е сключен договор. Но пък специфичното в този случай е, че едно и също лице през този период на договаряне се явява ту като директор на Булгартрансгаз, ту като министър на енергетиката. Същевременно, този човек твърди, че не знае нищо за проекта, как е формулирана цената, нито, че в консорциума участват кухи фирми и т.н. Нито в битността си на директор на Булгартрансгаз, нито като министър не е разбрал за тези неща.
Да отбележа, че през 2004 г. газохранилището е обявено от Министерския съвет за обект от стратегическо национално значение, но той е и проект от общ интерес на Европейския съюз, той засяга сигурността не само на България, а и на съседните държави и на целия ЕС. В същото време обаче този проект е спечелен от строителна фирма, която няма капацитет да изпълни такъв тип договор – това е строителна фирма, която изгражда сгради и пътища, но сондажите са нещо много специфично. Съответно това дружество изпълнител е започнало да търси подизпълнители, които заради следствената тайна няма да посоча, но те са се отказали от проекта. И в момента, в който ние влязохме в Булгартрансгаз през август, те още не знаеха с кого ще изпълняват договора, а срокът им за изпълнение беше декември м.г.
А там проблемът е възникнал и поради това, че подизпълнителите са били, как да кажа, леко притиснати да го изпълнят за сума, която е непосилно ниска за тях. Обяснимо е защо са те са настоявали на своите условия и не са отстъпвали на натиска за снижаване на цената за изпълнение, тъй като при тези сондажи има рискове, включително и от взрив, който може да засегне и населението, и самото газохранилище – ако не бъдат спазени стандартите. Впоследствие, договорите са прекратени, парите от европейското финансиране са върнати от консорциума на Булгартрансгаз, друг е въпросът какво оттук нататък ще стане. А там отново се е върнал същият изпълнителен директор, който е бил при сключването на първия договор. И вероятно отново няма да знае на кого дава парите. Тъй като сега отново се прави поръчката и те трябва да достигнат 1 милиард кубични метра добив, но с двойно по-малко сонди.
Като стана дума за проблемни обществени поръчки – не за първи път поставяте този въпрос. Наскоро по време на една конференция за бъдещето на съдебната реформа заявихте, че по вашите дела откроявате манипулирането на обществените поръчки като голям проблем.
Заявих, че в хода на нашите разследвания ние непрекъснато се натъкваме на едни и същи търговски дружества, които участват в обществени поръчки без да имат нито професионалния капацитет, нито опита, нито възможността да ги изпълнят. Тези изсквания те заобикалят чрез участието в консорциуми, в които се привличат дружества, които предоставят истински или неистински сертификати за извършвани подобни действия и така печелят обществени поръчки за милиони, а понякога и за стотици милиони левове.
Като пример в това отношение мога да дам Националната компания Железопътна инфраструктура (НКЖИ), която дава всички индикации, че от доста години функционира като непрекъсната схема за източване на средства – както национални, така и европейски средства. Непрекъснато се сключват договори, които не се изпълняват, но парите се плащат и тези пари после не се търсят.
В момента има едно досъдебно производство, което предстои да бъде внесено в съда, където щетата е 300 милиона лева. Сега започваме да разследваме и друг случай, а общо мисля, че са 4-5 дела, по които щетите се движат между 100 и 300 млн. Конкретно няма да ги коментирам, защото тепърва по тях ще се извършват действия, но общият механизъм е използване на консорциуми, т. нар. ДЗЗД (дружество по закона за задълженията и договорите), в които има по едно или две кухи дружества – бушони. И една голяма фирма – строителна или друга, която предоставя сертификат, че е извършвала такива дейности. След като договорът се сключи, тази фирма се оттегля. На базата на тези неверни данни те получават сумите, а тези договори винаги са с огромни аванси, защото при нормални ситуации такава дейност не може да се започне без аванс. След това обаче дейността се възлага на други дружества подизпълнители.
Друга схема е, когато например участват три дружества, но от тях само едното има капацитета и експертизата да изпълни дейността. Това трето дружество обаче бива отстранено от конкурса от възложителя, а когато то жали пред КЗК, тя приема, че нарушения няма, а ВАС потвърждава. Дали са правилни решения от юридическа гледна точка – не коментирам. След това обаче този отстранен участник, на когото всички са му казали, че той не може да изпълни тази дейност, бива нает като подизпълнител. Законът не го забранява. Проблемът тук е, че тези две дружества, които нямат капацитета, взимат например 100 милиона без да свършат нищо, а на подизпълнителя дават 10 млн. Резултатът е, че се плащат пари за работа, която да струва 110 млн., а получаваме като за 10 млн. – съвсем условно давам тези числа, за да илюстрирам схемата, но тази схема е повсеместна, отработена за източване на средства. Подизпълнителите се съгласяват, защото това е начинът да оцелеят.
Другото нещо, което също видяхме при тези разследвания. Имате поръчка, пак в НКЖИ, за извършване на строителни дейности и имате договор за строителен надзор на стойност 1 милион. Парадоксът е, че по договора за строителен надзор сумата е платена, само че няма сключен договор за строителство, или пък има, но той е прекратен. Никой обаче не си търси милиона обратно.
И нека само да отбележа, че всички тези схеми, промените на изпълнителя и условията на договора, отблъскват реномирани дружества с опит или те биват отстранявани. В крайна сметка, ние получаваме ниско качество на услугата или строежа или въобще не ги получаваме. Огромната печалба е за този, който получи поръчката.
Кой трябва да носи отговорност в такива случаи?
Държавните служители, които са на ръководни позиции в тези предприятия. Но тук се натъкваме на друга особеност – тези хора са с едни договори за управление и ги въртят. Днес е един човек, след два месеца – друг, след още 5 месеца – трети и т.н. И става много трудно да се търси наказателна отговорност, при което трябва да се докаже вина, умисъл, към кой момент се е случило, кога е настъпила щетата. Според мен цялата тази отработена схема през ротация на ръководителите се прави умишлено, за да върви източването през обществени поръчки с различни механизми.
Схемата която описвате с консорциуми с кухи фирми и източване на пари, пасва напълно и на информацията, която излезе около разследването за строителството на тунел „Железница“.
При изграждането на тунел „Железница“ има две големи български строителни фирми, няма да им казвам имената. Те сключват от своя страна договори с множество кухи фирми. Ние сме ходили на претърсвания примерно в някакъв апартамент в град в провинцията, и там някакъв човек живее, извадил си нещо за ядене в кухнята и изобщо не знае, не подозира, че на този адрес е регистрирана фирма, която трябва да разполага с едни 10 милиона, преведени примерно предния ден и изтеглени на каса. И нашите подозрения са, че тези пари се връщат обратно към възложителя, като отплащане за това, че им е дадена тази поръчка. Разбира се, те не могат да се преведат по банков път, затова всичко се тегли кеш и става абсолютно непроследимо.
Тук въпросът опира и до това как банката е допуснала да се изтеглят толкова пари кеш. Ако аз отида и поискам да изтегля над 30 000 лв. кеш, банката е длъжна да уведоми ДАНС по Закона за мерките срещу изпирането на пари. Ще трябва да попълня куп декларации и тези пари, общо взето, ще бъдат проследими. Как банката дава милиони в чували и то за някакви доста кратки срокове? Ние се опитахме да направим проучване в тази посока. След съдебно разрешение за сваляне на банковата тайна установихме, че не веднъж, а на няколко пъти са теглени кеш големи суми пари от порядъка на милиони. И не само по това разследване се установяват такива факти. Когато обаче запитахме една банка на какво основание са разрешили изплащането на тези средства на каса, оттам се позоваха на банкова тайна и отказаха да съдействат.
Утешителното е, че когато тези дела бъдат внесени в съда, тази информация се докладва на Европейската комисия, а така съответната дирекция, която отпуска средствата при тези големи проекти – и за Чирен, и за железниците, и за други, вече има информация при кои дружества се получават тези проблеми, а те се получават системно при едни и същи дружества. И ще знаят как да реагират, когато следващ път българската държава поиска пари.
От всичко това излиза, че Европейската прокуратура в България се натъква на тотална, как да кажа, институционална съпротива. Никакъв съпорт от никъде.
Никакъв, ще е силно казан, по-скоро при по-големите дела има съпротива.
Да дам още един пример. Бяхме критикувани за забавянето на разследването за варненското пристанище. Ние сме приключили разследването отдавна, изпратили сме го в полицията. Там обаче то престоява повече от осем месеца, без да могат да предявят материалите на бившия кмет на Варна и другите обвиняеми – областния управител и още двама души от морската администрация, за твърдяното от нас документно престъпление с цел получаване на средства за реновиране на старо пристанище, каквото всъщност никога не е имало.
Предявяването на материалите означава, че от този момент обвиняемият и неговия адвокат имат право да видят всичко, което е събрано до момента, за да може да се организира защитата. Това нещо по правило трябва да се случи в рамките на месец-два. Но тук повече от 8 месеца този процес се бави и се случват странни ситуации. Дошъл например адвокат и видял половината от материалите. Или идва адвокат, който е и народен представител, и казва – аз съм много зает, трябва да участвам при гласуване в парламента, имам само един час време и за това време мога да прегледам примерно 10 листа.
Разбира се, един адвокат може да се позове на други ангажименти, ние нямаме право да правим оценка кой ангажимент му е по-важен, кой му е по-стар, кой му е по-нов. И така – според мен и с любезното съдействие на полицията, предявяването се отлага, пренасрочва се, месеци наред. Обвинителният акт е готов, просто чакаме делото да дойде физически при нас, за да го внесем в съда.
Проблемът с варненското т.нар. пристанище, се състои в това, че става дума за пари, отпуснати по една програма за възстановяване и модернизиране на вече съществуващи рибарски пристанища – в полза на местните рибари. Само че пристанище там никога не е имало, има някакъв сглобен от железопътни релси мостик, който не отговаря на никакви законови критерии за пристанище. А и никакви рибари нямат достъп до това съоръжение. Вече две години след като е изпълнен проектът, сградата, в която има хладилници за риба, не е отключвана и не е ползвана.
Аналогични разследвания имаме и по друга програма с пари на ЕС – за опазване на културното наследство, т.е. за реновиране на стари обекти с културна и историческа стойност. Тези пари не се дават, за да построим нещо ново от бетон и да го кръстим исторически обект от VII в. например. По няколко такива случая обаче нашите изпълнители декларират, че ще реновират стар обект, но всъщност го разрушават и строят нещо ново. Защото реновирането е много по-сложно, изисква реставратори, специална технология, повече време и ресурс.
В момента разследваме случай в Петрич, където по проект една стара казарма е трябвало да бъде превърната в музей. Реално музей е направен, но е съборена цялата стара сграда, която е архитектурен паметник и е трябвало да бъде запазена, а на нейно място е изградена изцяло нова, като са забравили да уведомят ЕК. По този случай все още няма обвиняеми.
И какво е решението, за да се преодолеят тези спънки?
Госпожа Кьовеши сочи румънския пример, който работи и в други държави, и който общо взето е политиката на ЕП – да има отделен екип от полицаи, с които ние да работим и да сме заедно на едно място. На първо място, това ще позволи по-бърза комуникация, а освен това – по-малка е вероятността на тези хора да се оказва влияние от някъде другаде, да се саботира процеса и т.н.
Принципно на теория има такова споразумение, включително преди повече от две години Министерският съвет по инициатива на тогавашния министър на правосъдието Крум Зарков и на тогавашния областен управител ни предоставиха сградата на „Раковски“ 134, където да можем да настаним и екип от полицаи. Само че оттогава и досега ние все още ползваме помещения на районната прокуратура, защото и до момента във върховната прокуратура не могат да сключат договор за ремонт на сградата. Тя все още стои непипната, защото прокуратурата не организира обществена поръчка и не виждам кога в обозримо бъдеще ще може да започне ремонт, друг въпрос колко и той ще се точи.
А защо въобще зависите от прокуратурата за нещо такова?
Защото това е нормативно решение – сградният фонд на съдебната власт се управлява от ВСС, а пък възложител на обществени поръчки в случая е главният прокурор, който е делегирал това свое правомощие на зам.-главен прокурор. Освен това, покрай другите нормативни промени една година имаше неясноти във ВСС – една колегия, две колегии, кой точно е възложителят и т.н., докато изрично взеха решение, че се предоставя на главния прокурор за управление. След това първоначално нещата вървяха плавно, направи се техническf обследванe на сградата. Обявена беше обществена поръчка, определен бе и изпълнител по нея и в един момент юрисконсултът на прокуратурата дал негативно становище, което стана основание за възложителя (главния прокурор) да отмени обществената поръчка. И настана безвремие.
Всъщност, трябва да отбележа, че някои от проблемите, за които говорим, не са само за България. Колеги от други държави също се оплакват, че са имали спорове кой да вземе делото, кой да не го взима, кой ще му влияе, кой няма да му влияе. Може би би било хубаво да се ползва примерът с ОЛАФ – Европейската служба за борба с измамите, с които ние работим добре. Те не са свързани по никакъв начин с конкретната държава, имат си собствен апарат и собствен ресурс.
Разследването за пристанището във Варна например, започна по сигнал от ОЛАФ, първоначалната ни информация беше по доклада, който беше изготвил колега от ОЛАФ, който беше дошъл на място, беше описал всички неща, беше провел разпити, беше събрал документи. И всъщност, това би бил един добре работещ механизъм, ако трябва да направя някаква възможна препоръка за по-голяма ефикасност.
Говорихте за наложителни законови промени – за криминализиране на митническата измама, за наказателна отговорност на юридическите лица и т.н.
Навсякъде в ЕС митническата измама е престъпление, у нас то е административно нарушение и санкционирането му е изцяло в правомощията на Агенция Митници и НАП. Това не е нова тема, ние се натъкнахме на проблема, когато стана ясно, че не можем да асистираме на колеги от другите държави по техните наказателни производства. Митническата измама е деяние, при което се подават неверни данни за произхода на стоката, нейното количество или качество и се избягва изцяло или частично заплащането на митнически сборове. Това съвсем не е безобидно правонарушение. То води както до нанасяне на вреди на фиска, така и до изкривяване на свободния пазар, свободната конкуренция, а на практика ние не можем да въздействаме на тези процеси със средствата на наказателното производство.
Друга наложителна законова промяна е въвеждането на наказателна отговорност за юридическите лица в изпълнение на Директивата за борба с измамите, засягащи финансовите интереси на ЕС. Дълъг е спорът дали юридическите лица могат да носят наказателната отговорност, но чисто практически този проблем би могъл да се уреди чрез възприемането на административна наказателна отговорност в Наказателния кодекс, каквато отговорност така или иначе съществува. Това ще даде възможност за прилагане на мерки като лишаване от право да се ползва от държавно подпомагане и помощи, лишаване на право на търговска дейност, поставяне под съдебен надзор или съдебна ликвидация – все мерки по директивата. И една важна друга възможност, в контекста на досегашния ни разговор – за временно и постоянно изключване от тръжни процедури за възлагане на обществени поръчки.
Делегираните прокурори – защо не можем да си попълним квотата? Има ли и други държави в това положение?
Има, разбира се, това е свързано и с бюджет. Има държави, които искат да имат още евроделегирани прокурори, но няма такъв бюджет и трябва да изчакат малко. Има държави, които са предвидени тази година да си попълнят щата чрез конкурси.
Ние имаме щат от 15 делегирани прокурори, а са назначени 12, трябва да се проведат конкурси за още 3. Твърдението, че при нас няма желаещи не е вярно, просто много хора не вярват, че има смисъл да кандидатстват пред този ВСС, заради начина, по който се оценяват колегите. В някои държави европейският прокурор е член на комисията по оценяването, което е нормално, защото никой не иска екип, който да го провали. Тук никой не би си помислил за подобно нещо.
Отделно от това, вече при неофициални разговори със сегашния ВСС, те съвсем добронамерено помолиха да изчакаме съставянето на новия съвет за отварянето на нов конкурс.
Обществото трябва да разбере, че не може 12 прокурора, а дори и 15, да преборят цялата корупция в държавата – и при най-добро желание. Но пък един от резултатите на нашата работа са, че са поискани запори и възбрани за около 4.5 милиона, а в случая с Чирен дружеството изпълнител възстанови 80 милиона лева. Няма много държави, в които след действията на прокуратурата са върнати и са опазени средства в размерите на 80 милиона.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте