Административният съд София-град е отменил решение на Националната агенция по приходите (НАП) за запор върху 15 движими паметници на културата от колекцията на Васил Божков на обща стойност малко над 20 млн. лв. и е осъдил НАП да плати разноските по делото на Божков. Решението на съда е от 9 февруари и е окончателно като не може да бъде обжалвано или оспорено.

Процесът е започнал по жалба на Божков

Той е оспорил постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки от 27 септември 2022 г. на главен публичен изпълнител към НАП София, с което е наложен запор върху петнадесет броя движими паметници на културата, на обща стойност (по експертно заключение) 20 480 000.00 лв., става известно от съдебното решение.

Публичният изпълнител е наложил предварителните обезпечителните мерките в хода на ревизионно производство спрямо Васил Божков като е преценил, че това е необходимо с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото му, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

В хода на ревизията от НАП твърдят, като показват данни от справки, че са установили неправомерно изплатен дивидент от страна на дружеството „Вабо 2012“ ЕООД между 2014 и 2019 г., но според съда няма анализ по какъв начин е направен изводът за размера на получените доходи, тяхната неправомерност и дължимите публични задължения. Божков и адвокатът му, от своя страна, твърдят, че на „Вабо 2012“ ЕООД е направена ревизия, като ревизионният акт е отменен, пише в решението на съда.

В постановлението на НАП са изложени също мотиви с предполагаеми доходи от продажби на дялове през 2014 г. и 2015 г., като е посочено единствено, че цената на придобиване и цената на продажба са еднакви (по 5 000 000,00 лева за всяка от двете години), което води до избягване на данъчно облагане. От НАП посочват, че предполагаемият размер на бъдещите публични задължения е: главница 14 849 027.00 лв. и лихви 5 618 015.00 лв., изчислени към 22 март 2021 г.

В заключителната част на постановлението са изложени мотиви с предполагаеми задължения, произлизащи от внесени касово суми във валута, които впоследствие са превалутирани и с тях са извършвани последващи операции. При проследяване движението на паричните средства по сметките в чужда валута на Васил Божков не са установени данни за теглени суми в чужда валута, които да бъдат внесени в разплащателните сметки в лева. Заради това от НАП твърдят, че внесените суми са с неустановен произход и източник и приемат, че „Същите представляват укрити или недекларирани доходи на физическото лице и подлежат на облагане с данък върху дохода по реда на чл. 35 от ЗДДФЛ“.

Защитата на Божков твърди, че това, че едно физическо лице е внасяло суми във валута по левовата си сметка, които не е изтеглило от своя валутна сметка, не може да послужи като мотив за налагане на предварителни обезпечителни мерки. Божков представя и доказателства, че е разполагал със суми в евро като твърди, че внесената валута не е укрит или недеклариран доход, е твърдението за това е голословно и неподкрепено от каквито и да е доказателства.

Освен това Божков твърди, че пазарната стойност на закупени от него акции на „Инфра Холдинг“ АД е далеч по-ниска, от цената, която е получил, т.е. не само не е налице укриване на доход, но напротив – той е получил цена, която е по-висока от пазарната, заради което няма как да е укрил доход.

По време на делото Божков посочва, че вече са му наложени и други предварителни обезпечителни мери за същите предполагаеми задължения с произход изплатени дивиденти от „Вабо 2012“ ЕООД за 2014 г. и 2015 г. и продажба на акции на „Инфра Холдинг“ АД по номинална стойност на „Вабо 2012“ ЕООД.

Съдебният състав с председател Георги Терзиев посочва, че от искането на НАП не става ясно към кой момент именно е определена стойността запорираните вещи (движими културни ценности) – към този на налагане на обезпечителните мерки или към предходен такъв.

Налага се изводът, че от постановлението за налагане на обезпечителни мерки, посоченото описание и състояние на вещите е определено според изготвена експертиза от 15 декември 2006 г. на Експертно-оценителна комисия към Национален исторически музей.

„В постановлението е изложено също, че общата стойност на запорираните вещи, които следва да се отбележи, че с изключение на един са движими паметници на културата, представляващи национално богатство е в размер на 20 480 000 лева, съгласно изложената експертна оценка“, посочва съдът.

„Ноторно известен факт е, че стойността на движими паметници на културата, представляващи национално богатство, са трудно оценими и през годините променят стойността си. Горното поставя под съмнение обективността и актуалността на посочената стойност на имуществото – обект на запор, респективно – възпрепятства извършване на преценка за наличие или не на свръхобезпеченост. Още повече, че от приложените по преписката доказателства не се установява каква е стойността на запорираните вещи към момента на налагане на обезпечителните мерки“, мотивира се съдебният състав.Отделно от това, съдът посочва, че обезпеченията се извършват по балансовата стойност на активите, а когато такава няма – в следната последователност: по данъчната оценка, по застрахователната стойност, или по придобивната стойност на вещи – собственост на физически лица, то при налагането на обезпечителните мерки е следвало да бъде съобразена и придобивна стойност на имуществото и т.н.

Съдът отбелязва и че НАП изобщо не е изследвал семейното положение на Божков и по-конкретно дали
запорираното имущество или част от него не е придобито в режим на съпружеска имуществена общност.

„Горното е било наложително, предвид обстоятелството, че обезпечение върху имущество на длъжник, придобито по време на брак, може да се наложи само да размер от 1/2 идеална част, като в тази насока следва се изложат и отделни аргументи за опасността с него да се извършат действия, които биха могли да попречат на събирането на задължението до предполагаемия му размер“, допълва съдът.

Освен това съдебният състав приема, че е налице декларативно посочване на данни от справки и че се касае за неправомерно изплатен дивидент, но не и анализ по какъв начин е направен изводът за размера на получените доходи, тяхната неправомерност и дължимите публични задължения. С тези и още мотиви съдебният състав окончателно отменя запора на културно-историческите ценности от колекцията на Божков.

Какво се случва с колекцията на Божков

Колекцията от културно-исторически ценности на Васил Божков беше иззета от разследващите в началото на 2020 г. и в момента картините се съхраняват в Националната художествена галерия, а други артефакти и предмети от колекцията се съхраняват в специални помещения в Националния исторически музей.

През лятото на 2021 г. още докато беше в Дубай Божков показа пред журналисти бронзова хидрия, за която твърди, че е иззета от прокуратурата като част от колекцията му, но е откупил културно-историческата ценност от черния пазар и е успял да я върне в България. В момента колекцията му се охранява денонощно в НИМ от жандармерия.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar