[email protected]

Ще наблюдавам лично делата срещу дружествата за комунални услуги, за да няма забавяне, казва новият шеф на Софийския градски съд

И още акценти в интервюто:

Няма съдия, който съзнателно да бави делата, поне в СГС. Има колеги, които имат здравословни причини, както във всяка сфера

Над 15 хил. дела се гледат на година от въззивните граждански състави, а съдиите са само 31

Сред злоупотребяващите с право има „князе“, „лордове“, „академици по няколко пъти“

Получаваме жалби, изпъстрени с изрази като „да умрат децата ти“, „да умрат децата на децата ти“, „ще те следя“, „знам къде живееш“, „чака те Божи съд“ и т.н.

– Съдия Алексиев, при избора ви за председател на Софийския градски съд (СГС) изслушването продължи повече от 4 часа. Означава ли това, че в съда има много трупани и нерешени с години проблеми, като сред тях се открояват забавените граждански дела?

– Без да съм следил много внимателно работата на съдийската колегия на ВСС по принцип, но и на мен ми се стори, че изслушването продължи доста дълго. Не мисля обаче, че СГС има трупани и нерешени с години проблеми. Да, има немалко, но основната част са заради непрекъснатото повишаване на заетостта на колегите съдии през последните години. Според статистиката, която се изготвя от Съдийската колегия на ВСС, в СГС се разглеждат около 50% от всички дела на окръжно ниво в цялата страна. Но в същото време съдиите в СГС определено не са 50% от всички колеги в държавата.

Забавянето по гражданските дела е тема, която стои от години на дневен ред. Превърнала се е в проблем по обективни причини. От една страна, броят на делата е огромен, което е неоспорим факт. Всяка година той се увеличава. От друга, съдиите остават същите, а и съдебните зали са непроменящи се като брой.

– Защо за разлика от наказателните дела, които се гледат ритмично, гражданските изключително се бавят? Само с липсата на зали ли може да се обясни?

– Не. С броя на делата. Всяко едно дело не е просто статистическа бройка, а означава поне две страни, често и повече, които трябва да бъдат уведомени за заведената искова молба и да отговорят, каквото право имат. После и другата страна има право на отговор, тоест процедурата изисква време, дори при най-доброжелателно и добросъвестно отношение на страните, което не винаги е такова. Не са редки и случаите, когато някоя от страните забавя отговора и не със злоумишлено намерение, а за да се подготви по-добре. Това забавяне се мултиплицира във всяко дело и води до забавяне на съдопроизводството.

При въззивните граждански производства няма размяна на книжа, но има огромен брой дела, което не позволява на колегите да ги насрочват в по-кратък срок, защото са заети датите за съдебни заседания. Всеки съдия от въззивното гражданско отделение заседава четири пъти в месеца. Да, има състави, които заседават и по два или три пъти, но то е, за да остане време и да напишат делата.

Мога да посоча, че за 2024 г. делата за разглеждане във въззивното гражданско отделение са над 15 хил. Съдиите са 31, само новопостъпилите са близо 7 хил., а осем хиляди са останали от предходната година, защото идват през септември, октомври, ноември и няма как да бъдат приключени в рамките на календарната година. Невъзможно е 31 съдии да разгледат 15 хил. дела в изключително кратки срокове. Бройката е смазваща.

– А не са ли най-важни точно тези над 15 хиляди дела на граждани, които са главно за сметки за ток, парно, глоби, делби, уволнения и всякакви сблъсъци с чиновниците? Как могат да се ускорят те?

– Всички тези дела, които хората водят срещу големите дружества за комунални услуги, ще наблюдавам лично, за да вървят регулярно и да няма забавяния, тъй като са изключително важни за гражданите.

– Пак при вашето изслушване се чу, че има съдия, който си е направил 600 отвода за пет години. Как се допуска подобно нещо?

– Категорично мога да кажа, че това е цифра, която няма нищо общо с реалността. След изслушването направих справка за периода от 2019-а до началото на тази година и установих, че няма магистрат в СГС, който да си е направил отводи, дори близки до нея. Справката показа бройка, която е приблизително една и съща за всички колеги, но дори не се доближава до 600. Има съдии, които са си правили по 200-300 отвода.

– Но и те не са малко.

– Това са отводи по дела, завеждани от не повече от 5-6 човека, които перманентно злоупотребяват с правото до съд.

– В смисъл, има хора, които постоянно завеждат дела?

– Точно така, сред тях има „императори“, „князе“, „лордове“, „академици по няколко пъти“. Това са титли, с които самите те се представят. Има хора, които пишат искова молба, получават указание, възразяват срещу него, съдът се произнася, после пак възразяват. Всички отводи са по дела на не повече от 5-6 човека.

– Съдебните такси не ги ли възпират?

– Те обжалват заплащането на съдебни такси, след това им се дава втори шанс, пак обжалват. Това за мен е страст към ангажиране на съдебната система с често нереални проблеми на съответния човек.

– Те не задръстват ли системата?

– Задръстват я, защото така се отнема време на съдиите от работата им по другите дела.

– Какво може да се направи?

– Мерките са най-вече на законодателно ниво. Така например да се продължи с поправката на чл. 100А от ГПК за езика в жалбите. Защото те са изпъстрени с изрази като „да умрат децата ти“, „да умрат децата на децата ти“, „ще те следя“, „знам къде живееш“ и „чака те Божи съд“ и т.н. С промяната през 2020 г. не се прие идеята, че когато процесуалният език съдържа заплахи и обидни квалификации, да не се образува дело. Прие се по-мекият вариант – да се смятат за нередовни, което означава, че трябва да се даде възможност на страната да поправи езика, което означава, че се дава възможност да се изсипе нов рояк от обиди, заплахи, квалификации, при което съдът отново да даде указание, което да бъде обжалвано. И в един момент съдията се отвежда. Отводите, които се правят, са по жалби на тези 5-6 човека.

Важни са не нереалните проблеми на тези няколко човека, а хилядите казуси на хора за сблъсъците им с чиновници и икономически силни субекти.

– Има два състава, които бавят делата с години. Наскоро от окончателно решение на ВАС стана ясно, че например съдия Рени Коджабашева не се е произнесла в срок по 143 дела. Срещу друг съдия – Елена Иванова, сме получавали оплаквания от граждани, които чакат своите решения по 6-7 г. Какво може да направи председателят на СГС спрямо съдии, които не решават делата с години?

– Вие сама казахте, че са два състава. Това е изключение в работата на съда. Във всяка област на обществения живот има правило, има и изключение. Правилото е, че колегите полагат абсолютно всякакви възможни усилия да разгледат делата в максимално кратки срокове.

– Но какво да направят хората, които чакат решение с години?

– Тези, които чакат решение по 6-7 години, обикновено вече са подали сигнал и по него се работи. Срещу колегите, които толкова време бавят дела, което не е нормално и не би могло да се обясни с обективни обстоятелства, са взети дисциплинарни мерки.

– Вие като административен ръководител какви мерки може да предприемете?

– Мога да образувам дисциплинарно производство, да установя колко дела са забавени и с колко време, да взема становището на съдията и да преценя дали да му наложа наказание от тези, които са в компетентността на председателя на съда, или да изпратя преписката в Съдийската колегия на ВСС.

Личното ми мнение е, че когато има толкова дълго забавяне първото, което трябва да се направи, е да се помисли какви организационни мерки да се предприемат за приключване на делата. На втори план стои дисциплинарната отговорност на съдията. Ресурсът, който има председателят на съда, е в съдебните помощници. Това направих, докато бях ръководител на Наказателното отделение, а сега предприемам и по отношение на целия съд. Когато се констатират забавяния, преимуществено да се насочат съдебни помощници към съдията, които да го подпомогнат за делата с по-малка фактическа и правна сложност, за да изготвят проекти на съдебни актове. Така се освобождава време на съдията да се произнесе по делата с по-голяма сложност.

– Какво обяснение дават съдиите, които бавят делата?

– Както казах, това е изключение, поне в СГС. Причините могат да бъдат най-различни. Има проблем, който не е коментиран, но хората все пак не се интересуват от проблемите, а от решенията. Много от колегите в един момент изпадат в състояние на бърнаут, прегаряне. Съдийската професия не е като другите, тя е много близка до лекарската. Човек не отива на лекар само за да го поздрави. По същия начин не идва в съда, защото му е много приятно и иска да разгледа Съдебната палата. Прави го, когато има проблем, който не може да бъде решен по друг начин. Тоест съдията всеки ден се занимава с разрешаване на сериозни проблеми от всякакъв характер. Това е работа, свързана с четене, вникване в проблемите на хората, при едно изключително натоварване, което неминуемо води до последици за здравето. В някои случаи колеги просто прегарят.

– Този аргумент ми се вижда леко несъстоятелен, все едно лекар да каже: Ела след 5-6 години, защото в момента съм прегрял.

– Няма съдия, който съзнателно да бави делата, поне в СГС. Има колеги, които имат здравословни причини, както във всяка друга сфера на обществения живот. Не казвам, че прегарянето е основна причина, но е част от проблема. След като се положат усилия да се помогне на съдията за решаването на делата, чак тогава на дневен ред идва налагането на наказание. Ако колегата го е направил, защото чисто обективно не е могъл по неинтересуващи страните причини, не мисля, че наказанието ще способства той да върши по-добре работата си. Не мога да се съглася, че наказанието е панацея. Ако накажем съдията максимално тежко, какво ще се получи, може би отлив на съдии от съдебната система.

– Но в хората се създава усещането, че съдиите са неконтролируеми.

– Не е вярно. Има Инспекторат към ВСС, има наказания. Да, те се налагат по-бавно, защото минават през няколко инстанции. Но не може да бъде дамгосан някой още в самото начало, без да има право да отнесе въпроса до по-горна инстанция.

– Кога СГС ще се събере в една сграда, а не пръснат – част от съдиите на ул. „Черковна“, друга в Съдебната палата.

– Имам основателни надежди, че това ще се случи до края на годината. Идеята е колегите от СГС да се съберат в Съдебната палата. В момента въпросът се дискутира и е в много напреднала фаза.

– Залагате много на съдийското самоуправление и на общото събрание, което да взима важните решения. Смятате ли, че един толкова многоброен орган може да стига до единодушни решения по ключови въпроси?

– Едно от първите неща, които направих, още преди официално да встъпя в длъжност, беше да помоля колегите ръководители на отделенията – гражданско първоинстанционни състави, гражданско въззивни състави, търговско и наказателно да свикат техните общи събрания, на които да присъствам като гост. И когато се събраха колегите, категорично обявих, че няма да посоча свои заместници, а искам те да ги изберат. Те го направиха. Това според мен е начинът да се реализира съдийското самоуправление. На гражданско отделение първоинстанционни състави и на търговско продължават да бъдат досегашните ръководители – съдиите Стефан Кюркчиев и Райна Стефанова, на наказателното беше избран съдията с най-голям стаж в отделението – Иван Коев, а на гражданско отделение въззивни състави колегите посочиха Красимир Мазгалов.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar