Статуквото в съдебната власт се крепи не само на политически, но и на вътрешни зависимости, които проличават в назначенията на всички нива.

В съдебната система е „настъпило време разделно, време да видим какви са зависимостите в нея“. Думите принадлежат на члена на Висшия съдебен съвет (ВСС) Вероника Имова. И са произнесени по повод твърдението на вече отстранения главен прокурор Иван Гешев, че в правораздавателната система у нас има зависимости.

Имова е един кадровиците в съдебния съвет, които многократно са изразявали пристрастията си към главния прокурор. Тя е и един от четиримата души, които гласуваха против отстраняването му. По време на процедурата за това, продължила монотонно и изтощително, Имова защитаваше Гешев емоционално, включително опита да направи „сцена“ на колегите си и да напусне сърдито заседанието, но впоследствие се върна, за да продължи мисията си в подкрепа на шефа на обвинението.

Освен нея в защитата на Гешев по време на заседанието на ВСС се включи и друг известен персонаж – зам.-директора на Националната следствена служа (НСлС) Ясен Тодоров. Той поддържаше тезата на главния прокурор – че изказването му за метенето на „политическия боклук“ се дължи на разклатеното му емоционално състояние. „Приличаше на човек, изправен до стената“, констатира Тодоров по време на изслушването му в съдебния съвет.

Между него и Вероника Имова обаче съществува и друга връзка, освен че са поддръжници на Иван Гешев. Всъщност те са живото доказателство за думите на Имова, че е време да се разплетат зависимостите в съдебната система. А случи ли се това, и тя, и Ясен Тодоров рискуват да изпаднат в доста неловко положение. Най-вече заради трудоустрояването на децата и роднините им в държавното обвинение.

Според документация, с която „Капитал“ разполага, дъщерята на Имова, както и зетят на Тодоров са назначени като прокурорски помощници във Върховната касационна прокуратура (ВКП). Техен колега на същата длъжност е и Стефчо Банков – бивш шеф на на отдел „Вътрешна сигурност“ в МВР, уволнен по времето, когато Бойко Рашков беше служебен министър на вътрешните работи. Банков наскоро беше „осветен“ от заместник главния прокурор Борислав Сарафов като „човек на Гешев“, който ръководи „частна структура за нерегламентирано наблюдение“ на хора. Става дума за проследяване, заснемане и изработване на компромати за изнудване. До момента Банков не е отрекъл публичните обвинения към него.

Според източници на „Капитал“ конкурсите на прокурорски помощни са били „специално“ проведени, за да бъдат заети позициите именно от хора, които ще са от полза за позициите на главния прокурор и във Висшия съдебен съвет, и в системата, която той оглавява. Така освен Банков с място във ВКП се сдобиват и Росица Грозева (дъщеря на Вероника Имова) и Георги Насков Георгиев – зет на Ясен Тодоров.

„Гешев гарантира работа на децата им, те от своя страна гарантират лоялността си към Гешев“, обясняват източници на „Капитал“ във ВКП.

„Не съм една случайница“

Не така обаче смятат родителите на трудоустроените. По думите на Вероника Имова дъщеря ѝ си е спечелила конкурса честно и почтено, защото като дете на юристи иска да продължи традициите на семейството. Имова по собствените си думи е автор на закони и тълкувателни решения, а партньорът ѝ Пеню Грозев бил с доказана експертиза в наказателното право, а „последната му книга БНТ връчвала дори като подарък за зрителите“.

„Дъщеря ми е на 41 години и има две деца“, включи в просторното си изложение по темата Имова. По думите тя е работила в частния сектор, но заради любовта си към наказателното право се е явила и честно и почтено е спечелила конкурса. Имова разказа още как дъщеря ѝ се явява и на конкурси за магистрат, но не изкарва отлични оценки, както „много роднини на действащи магистрати“. „Ще продължаваме да се явяваме на конкурси“, допълни тя.

Съдебният кадровик не вижда нищо смущаващо в своята позиция. Не на последно място тя изтъкна за себе си, че не защитава никакви политически интереси, а напротив, смята, че винаги е била последователна. В съдебния съвет Имова пък била заради качествата си, които има като съдия. „Не съм една случайница“, заключи тя.

Всъщност Вероника Имова беше избрана за член на ВСС от Народното събрание. Номинацията ѝ беше издигната от ГЕРБ. Тя стана особено популярна с позициите, които зае във ВСС през 2019 г. по казуса „Полфрийман“, когато се обяви срещу предсрочното освобождаване на Джок Полфрийман с аргумента, че е „една българска майка“, а той е пролял „българска кръв“. Оказа се обаче, че партньорът й Пеню Грозев е бил адвокат на пострадалите, но тя не сметна за необходимо да си направи отвод при гласуването в съвета.

„Съветвам ви да не пишете“

Далеч не така словоохотлив беше заместник-шефът на НСлС Ясен Тодоров – близък съратник на Иван Гешев, който завел лично „израелският експерт“, изпратен от Гешев на мястото на странния взрив до колата му.

Той отказа да коментира как зет му е спечелил конкурса за прокурорски помощник, както и темата като цяло. „Съветвам ви да не пишете“, каза още той и обясни, че това било личен въпрос, в който не било редно да се намесва обществото.

Тодоров също така допълни, че знае толкова неща, които също не били за писане, че „ако си отвори устата, ще се взриви държавата, а и журналистиката“.

„Човек не може да издържа 100 деца“, допълни той и обясни, че има четири. „Все нещо трябва да работят“, заключи зам.-шефът на следствието.

Стефчо Банков пък е „подслонен“ във ВКП като прокурорски помощник веднага след като Бойко Рашков го уволнява от МВР. Освен публичното изявление на ръководителя на НСлСл източници на „Капитал“ също свидетелстват, че той е в подчертано близки взаимоотношения с Гешев.

Според тях Банков не е пожелал да напусне новата си позиция, макар че съдът постанови, че е уволнен незаконно от вътрешното министерство. По данни на МВР след съдебното решение на Банков са му предложени четири различни свободни позиции, на които може да бъде върнат на работа. Той ги е отказал, предпочитайки да остане прокурорски помощник. До момента информацията, огласена от Борислав Сарафов – че от тази си длъжност Банков ръководи нелегална структура за проследяване, не е опровергана.

Какво работи прокурорският помощник

Прокурорските и съдебните помощници са фигура, уредена от Закона за съдебната власт. Изискванията, на които трябва да отговарят те, са същите като за съдия, прокурор или следовател. Задълженията им са да подготвят проекти за становища по конкретни казуси, вътрешноведомствени актове, писма и др.

Назначават се след обявяване на конкурс, подаване на документи и устно събеседване с комисия. Именно тук може да се появи и субективният момент, а именно позициите да се дават на приближени кадри.

Същото става и със съдебните помощници във Върховния административен съд например. Те минават през външни конкурси, но все неслучайни лица ги печелят. В публикация на Института за правни инициативи (БИПИ) „Новата смяна съдии, които ще гледат делата на гражданите срещу властта“ се описва как при съмнителни обстоятелства се назначават и конкурсните комисии за външно оценяване. В тях случайно попадат имена на близки до председателя на ВАС Георги Чолаков, а сред класираните почти всички са деца на съдии от ВАС, назначени там за съдебни помощници, както и други с интересни роднини (без да се подлагат на съмнение качествата на кандидатите, липсата на прозрачност поражда съмнения за непотизъм).

Основната заплата на прокурорския помощник е между 2094 и 2629, като това е базата, върху която се начислява ранг (между 60 и 300 лв.) и клас, който е 1% за всяка година трудов стаж. Но по-важният фактор вероятно е възможността за стартова позиция от близък до ръководството вътрешен кръг.

Кръгът на белите покривки и до днес

Преди години бившият председател на ВАС Константин Пенчев описа лобито, което кадрува задкулисно в съдебната система, като „Кръгът на белите покривки“. И добави, че този кръг не оставя да падне дори троха от масата. Напротив – овладява съдебната власт на всички нива, в това число и на най-ниските.

Назначенията в съдебната система отдавна повдигат въпроси и причината за това е във видимата липса на интегритет на органите, които я управляват. Безбройните скандали, свързани със съдебната власт, не отстъпват на политическите, а най-често са и взаимно свързани – както и последните събития показаха.

„Трябва да си дадем отговора съсипа ли някой персонално съдебната система или тя бе погрешно заложена. Това е нужно, за да можем да направим въпросната реформа“, каза също Константин Пенчев през далечната 2009 г. Този въпрос остана без отговор. А според Съюза на съдиите в България това, което наблюдаваме в съдебната система сега, е, че „вече не се уронва, а се унищожава авторитетът на съдебната власт“.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar