През последните години някои директори на БНТ многократно искаха мандатът им да бъде удължен от 3 на 5 години. Народното събрание не даде. Но мнозинството в Съвета за електронни медии (СЕМ) даде.

СЕМ сгреши процедурата за избор на директор и блокира избора, така че Емил Кошлуков властва всъщност почти пет години. Без програма, без идея какво трябва да промени за тези две години, без ясното съзнание за отговорност, ако бъдат неспазвани определени правила.

Отчетите на Емил Кошлуков не са приемани от СЕМ. Ако той беше редовно избран директор, това щеше да бъде основание СЕМ да поиска оставката му след време, защото не изпълнява обещаната при кандидатстването програма.

Има още една причина директорите на БНТ и БНР да имат мандати по 3 години, а не 5. Би трябвало медиите да се развиват много бързо, защото са свързани с технологии, които вече се променят поне на три години. Повече от добре е за всяко общество след три години директорът да има програма, която да е съобразена с този начин на мислене. В момента БНТ прилича на музейна отливка.

Кошлуков няма развитие по няколко основни за обществената медия линии: няма детски предавания. Няма развитие на културни предавания. Подобно на стратегията на телевизия „Алфа“ за културни предавания са разроени многобройни религиозни псевдотелевизионни филмчета. Освен липсващата силна разследваща журналистика, която някога Кошлуков обяви, липсва още нещо – БНТ трябва да има и телевизионно изкуство. Няма и развита страница на телевизия с 4 програми в интернет.

Мандатът на Кошлуков продължава да се удължава

Навсякъде детските канали и спортните канали са успешно развити канали, само у нас директори години наред твърдят, че децата не гледали телевизия. БНТ има канал за спорт, който имаше силно начало. В момента от 4 програми на телевизията трудно може да се говори за развитие дори на първа програма на БНТ.

В мандата си Кошлуков не направи нищо за развитието на интернет страницата на БНТ. Вместо това през 2022 г. използва частна медия за спортно събитие. Защо БНТ не използва средствата от реклама по време на спортни събития, за да развие собствената си платформа в интернет, а трябва да го прави частна фирма? Къде е общественият интерес в това решение?

През последните месеци многократно са нарушавани дори най-лесните професионални стандарти в журналистиката.

В БНТ имаше други стандарти на журналистика преди предаванията да започнат да имитират ТВ7 преди пенсия, в която „топжурналисти“ не забелязаха фалита на цяла една банка, в която бяха давани заеми за медии.

Не е разделено рекламното съдържание от журналистическото. В спортните новини например върви поредица от репортажи за акционерно дружество, чиито членове ходят и си вземат чимове от стадиона за спомен. Само че това е обществена телевизия и частните акционерни дружества не могат да са обект на подобни материали.

Трети пример – в един от отчетите на Кошлуков (за януари-юни 2023 г.) може да откриете, че рубриката „Родолюбие“ била изнесена в интернет, защото имало бартерна реклама на фирма за камини. Има проблем обществената телевизия да си променя програмата заради реклама. Има проблем и в това да се „екранизира“ поезия. В телевизията изкуството се прави по съвсем различен начин – със средствата на телевизионното изкуство, а не с тяхната имитация.

Какво би се случило, ако рекламно съдържание е представено като журналистическо? В минали години СЕМ щеше да накаже данъкоплатците да платят тази глоба, защото тя се плаща от държавния бюджет. А поредица от нарушения щеше да е причина за искането на оставката на директора.

Има проблем по БНТ да се излъчва без знак „архив“ или „повторение“ старо предаване – като „Най-хубавите години на нашия живот“ от 2014 г. БНТ трябва да създава нови предавания, а архивът се излъчи вече няколко пъти в т.нар. носталгични предавания. Обаче БНТ не трябва да бъде като магазин за втора употреба на предавания.

Програмата на БНТ1 наподобява програма на кабелен оператор от края на 90-те години на миналия век. За съжаление, дори инфлуенсърите не могат да компенсират липсата на знание как се снима в телевизия, която виждаме в момента от екрана в част от предаванията. За другите програми на БНТ да сте чували въобще, че трябва да бъдат също толкова значими?

В момента СЕМ чака съдът да се произнесе по дело, заведено от един от кандидатите за директор на избор, проведен преди почти две години. Дори това дело да приключи, всеки от другите участници може да завежда следващо дело.

Нима това е смисълът на справедливостта, която ще ни покаже подобен процес? Смисълът на съдебното дело е да поправи грешките, а не да наказва зрителите с още две години след изтекъл мандат на стария директор.

Това, което прави СЕМ, е да покрива грешката си при избора на директор, докато чака съдът да се произнесе. Само че има нещо сгрешено в продължението на историята. Никъде в Закона за радиото и телевизията не е записано, че при провален избор на директор СЕМ подписва договор със стария директор. Това дава многобройни възможности на СЕМ какво да направи, за да не продължи изкуствено заемането на поста от Кошлуков още две години.

Това, което трябва да се случи до края на годината, е новите народни представители да променят закона, така че изборът на генерален директор да не зависи от съдебни дела.

Емил Кошлуков обеща по БНТ да има и новини на руски език, освен на украински

А през това време СЕМ трябва да назначи друг директор на БНТ. Никъде няма изискване старият директор, с многократно отхвърлени от СЕМ отчети, да бъде оставен.

Изборът на генерален директор трябва да се проведе по нови правила, независимо какъв ще бъде изходът от делото. Народните представители от няколко бързи смени ни осигуриха да слушаме естрадни песнички до живот, но не предприеха нищо за толкова сериозен пропуск в Закона за радиото и телевизията – какво става, ако някой в СЕМ обърка процедурата за избор.

Ако СЕМ омаловажава проблемите в БНТ, за какво ни е обществена медия, в която има връщане назад? БНТ и БНР не са обикновени фирми. Това са медии с обществена мисия и смисълът на тригодишния мандат на директори и управителен съвет, неправилно предвождан от същия директор, е, че журналистите имат осигурени механизми да бъдат предпазени, ако говорят пред обществото за проблемите в обществената медия.

В момента СЕМ гарантира на директора на БНТ безвремие и осигурява на журналистите в БНТ медия с партийно запечатана гаранция. Но за да не говорят публично за грешката на СЕМ при избора на директор, председателят на СЕМ Соня Момчилова регулярно им обяснява, че автоцензурата им е проблемът.

За юни е насрочено делото за конкурса за шеф на БНТ

А ако някой журналист в БНТ случайно се обърка и реши да протестира срещу нещо в телевизията, той няма надежда, че СЕМ ще си свърши работата като регулатор.

Но най-тежката последица от този пишман избор не е за телевизията, а за обществото, на което му се показва, че съдиите нямат връзка с него. Откога справедливостта е извън обществото? Нима съдиите не гледат обществената телевизия?

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar