Ритани, блъскани, снимани, окървавени, влачени. Те са мъже, жени, журналисти, активисти, случайни хора. Насилие има в местата за задържане, затворите, но и на улицата, при случайна проверка. Разбираме за тях от кадри в социалните мрежи, от случайно свидетелстване, от новините. Някои са белязани за цял живот от преживяното, някои напускат страната, други не искат да търсят отговорност, за трети – насилието е фатално. Те са жертвите на полицейското насилие.

Никой не знае точно колко са пострадалите от полицейско насилие в България. Няма и официална информация колко са потвърдените отговорни служители на МВР и дали и как са наказани (повече тук). Липсва и анализ колко струва полицейското насилие – измеримо през разходи за разследване, дела, обезщетения в България и пред Европейския съд, а за скритата цена – травмите и щетите за жертвите и близките им, както и медицинските разходи – никой от институциите официално не говори. Това показа проверка на „Дневник“ по темата.

Най-често за последствията се разбира едва от сключено споразумение по дело пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) или осъдително решение, или от дело, по закона за отговорността на държавата и общините за вреди, по което МВР и прокуратурата са осъдени. Още през 2015 г. Европейският съд установява, че в България съществува системен проблем с неефективни наказателни разследвания, разкрит от голям брой повтарящи се дела, заведени заради проблем с насилието или липса на ефективни разследвания. По тях съдът определя мерки, но от становище от 2020 година на комитета се разбира, че те не са били изпълнени.

Устойчиви нива

Темата за полицейското насилие стана актуална за пореден път след сблъсъците на протеста на футболните агитки през ноември 2023 г., когато от полицейски удари пострадаха много граждани. По случая бяха образувани прокурорски проверки, както и такива в МВР. Освободени бяха и четирима служителя на МВР. Наскоро директорът на Главна дирекция „Национална полиция“ Атанас Илков обяви, че всички полицаи, участващи в опазването на обществения ред, ще бъдат оборудвани с боди камери. Това е една от мерките с цел превенция на полицейско насилие или по-лесна проверка при регистрирани случаи.

Според доклади на Българския хелзинкски комитет от поне 2017 година насам нивата на насилие са устойчиви, а около 1/3 от задържаните, които впоследствие са осъдени ефективно, са жертва на незаконна употреба на сила от страна на полицейски служители.

За част от адвокатите, които се занимават с такива дела, с които „Дневник“ разговаря, проблемът е „ендемичен, брутален, всекидневен“. Според тях решението му минава през специални обучения на служителите на МВР, както и независимо разследване на известните случаи. За други – става въпрос за култура и обществено приет феномен, „защото битият си го е заслужил“.

Николай Хаджигенов, адвокат

Според бившия заместник-вътрешен министър Филип Гунев, за да може да се обхване цялата картина, трябва да се направи и виктимизационно изследване, каквото досега не е правено – за да се види кой и в каква степен е засегнат.

Бившият прокурор и анализатор в „Антикорупционния фонд“ Андрей Янкулов коментира, че липсата на разследвания от страна на прокуратурата може да се оправдае с култура на подкрепа между институциите, както и че много често свидетелствата на полицаите са повече и винаги подкрепят версията на служителите на реда.

Някакви данни

„Дневник“ изпрати въпроси до МВР за това колко служители са били наказани през последните години за прекомерна употреба на сила и средства, но отговори не бяха получени в продължение на няколко седмици.

От прокуратурата отговориха на „Дневник“, че за 2022 година са били наблюдавани близо 300 преписки, свързани с престъпления, към които може да се отнесат и случаи на полицейско насилие (това са нанасяне на лека и средна телесна повреда, превишаване на права и други). От тях образувани досъдебни производства – т.е. започнала ефективна работа по тях – са 96. От тях внесени в съда обвинителни актове са шест.

За първите девет месеца на 2023 година новообразуваните разследвания за телесни повреди са 147, а внесените обвинителни актове – шест.

Цената, която плащат всички

Справка на „Дневник“ в постановени 13 решения (т.нар група на делото „Великова срещу България“), чието изпълнение е било наблюдавано от Комитета на министрите към Съвета на Европа, показва, че българските власти е трябвало да платят над 380 хиляди лева за обезщетения по тези дела, като в тази сума не влизат лихвите, които също се поемат от правителството. Тези дела се отнасят до смъртни случаи, изтезания, малтретиране при задържане и липсата на ефективно разследване на полицейско насилие между 1993 г. и 2012 г.

Според справка на Българския хелзинкски комитет за периода между 1998 и 2010 година, по осъдителни решения на съда са били платени малко над 900 хиляди лева обезщетения.

Дори и грубо събрани, тези макар и недостатъчни данни, показват, че за последните близо 20 години, над милион и четиристотин хиляди лева, без в тази сума да влизат и сумите по лихвите са били платени по такива дела. А сумата не може да бъде приемана, че изчерпва всички случаи.

Цената за полицейското насилие се плаща през държавния бюджет, но виновните рядко понасят отговорност, а системата не прави достатъчно, за да минимизира случаите.

Полицията бие и унижава, или за цинизма на МВРВерсията на полицаите, или колко е трудно да се разследва полицейско насилие

„Не мога да кажа дали се касае за търпимост, за примирение или за преобладаващо обществено одобрение. Предвид законоустановените правомощия на полицията да участва в противодействие на престъпността, повечето, а ако не и всички случаи на полицейско насилие са извършени срещу лица, които са заподозрени в извършване на престъпление“, казва адвокат Силвия Петкова на въпроса защо няма ефективни разследвания.

Според нея сред обществото често битува схващането, че пострадалият от полицейското насилие си го е заслужавал, защото е извършил престъпление, въпреки че към момента на нанасянето на побоя това не е установено с влязла в сила присъда.

„Често пъти чуваме по време на пресконференции служителите на ръководни постове в МВР да оправдават насилието с това, че задържаният е оказал съпротива или пък е нападнал полицаи. Разбира се, тези твърдения се основават единствено на сведенията на същите тези служители, за които има данни, че са извършители на насилието“, казва Петкова.

„Властта, всяка една власт без изключение за последните 35 г., има интерес именно от това. Униформени служители, изпълняващи безропотно всяка една заповед, дори когато е откровено престъпление. И е без значение, дали говорим за мирни протестиращи или просто хора, спрени на улицата или събудени посред нощ и пребити в собствените им домове“, смята адвокат Николай Хаджигенов. Той води делата на битите и малтретирани по време на протестите през 2020 година Цветелина Цветкова и Евгени Марчев. И двамата не искат да говорят пред медиите за това какво са преживели.

Протестираща осъди МВР заради бой и унижение под колоните на Министерския съвет

Според Хаджигенов „прокуратурата защитава униформените насилници и престъпници всячески, вместо да ги разследва“. „Съучастници са в престъпленията. В 100% от случаите същата тази прокуратура повдига и поддържа обвинения на пострадалите от полицейско насилие“

Андрей Янкулов коментира, че става въпрос за момента, в който „количеството дава по-голяма сила“. Тогава, когато повечето свидетели са именно полицаи, които поддържат една и съща версия, а от другата страна има версията само на пострадалия. „Много често този пострадал е имал някакъв проблем с полицията или със закона и достоверността на казаното от него се поставя под съмнение“, обяснява Янкулов.

Според Петкова причините за липса на ефективни разследвания са комплексни. От една страна в повечето случаи физическото насилие се осъществява на места, където няма видеонаблюдение и в отсъствието на свидетели.

„Дори и пострадалият да подаде жалба, прокуратурата често се изправя в ситуация, в която твърдението на пострадалия, че е обект на полицейско насилие, стои срещу твърденията на полицейските служители, които отричат да са осъществили такова насилие. Особено трудно е разследването и разкриването на подобни престъпления, когато няма външни следи по тялото на пострадалия, а последиците се изразяват, както и най-често се случва, в натъртвания и усещания за болка, които не могат да бъдат обективно констатирани“, казва още адвокат Петкова.

Силвия Петкова, адвокат

Тя и адвокат Николай Хаджигенов, който води делата на много от пострадалите от протестите през 2020 година, не знаят да има официални данни колко са наказаните служители на реда.

„Първата реакция е да се покрие“: Три системни проблема в МВР, които водят до насилие и смъртБоди камери, независими разследвания и ефективни обучения

След фаталния случай в Стара Загора, при който 58-годишният Пламен Пенев загина след полицейско преследване, МВР освободи двама младши полицаи и обяви, че ведомството започва обучения на служителите на реда и на бъдещите полицаи. Главният секретар на МВР Живко Коцев заяви, че обучението ще е „системно, перманентно и ще е критерий за оценка за работата на всеки един служител“.

Според Генади Тенев от Синдикалната федерация на служителите на МВР, цитиран от news.bg обученията трябва да са ефективни, а не формални, каквато е практиката досега. „Пише се формално, че се извършват обучения, изписва се документално, че се извършва обучение, но такова обучение реално не се извършва“, твърди Тенев.

Той дава пример с т.нар шипове за спиране на автомобили. При демонстрацията как се спира автомобил в движение с шипове, полицаите били наредени в редица, направили сценката и след това ръководството на МВР написало, че всички служители са минали обучението. „Това не е никакво обучение, а обучение е като се пипне, като полицаите сами видят и разберат как да действат и да придобият умения с конкретното помощното средство – това е обучение, което трябва да се прави системно, а не един път в годината или на 15 години“, казва още Тенев.

МВР ще обучава и „въоръжава“ с камери полицаите на терен след смъртния случай в Стара Загора

Според адвокат Хаджигенов най-важно е да бъдат назначавани хора, които са с определен психологически профил и образование. „Хора, не склонни към агресия, хора спокойни, овладени, подходящи за позицията и приемащи обучение. У нас назначават хора, които не успяват да си намерят друга работа, необразовани, откровено не особено умни, поради което налагат собствено си разбиране за прилагане на закона със сила“, казва още защитникът.

Адвокат Силвия Петкова посочва пет необходими стъпки, с които може да се осигурят ефективни средства за разследване:

  • оборудването на целия униформен състав на МВР с „боди“ камери, което предстои, видно от съобщение на пресцентъра на МВР. За кога, обаче, не става ясно;
  • налагане на дисциплинарни наказания във всички случаи, в които се установи, че по време на работа конкретен полицейски служител е изключил камерата си;
  • въвеждане на правила за пазене на записите от тези камери до приключване на евентуално започнали проверки или наказателни производства.

Примери за случаи на полицейско насилие четете в „Дневник“ в следващите дни.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar