Сериозни пропуски при прилагането на правото на ЕС в административното правосъдие
Американската търговска камара в България представи на 17 януари Бяла книга за върховенството на закона – 2023. Юристи анализираха проблеми пред прилагане на антикорупционното законодателство, както и въпроси на българската правна система, с които членове на камарата пряко или непряко се сблъскват. Това е инициатива, с която Камарата предлага решения на належащи проблеми за подобрение на бизнес средата и инвестиционния климат у нас.
Преди седмица „Дневник“ публикува анализите на адвокат Георги Атанасов, Андрей Янкулов и Анастас Пунев. Днес четете анализа на доц. Христо Христев за проблемите на административното правосъдие. Заглавието е на „Дневник“.
I. Административно правосъдие и гарантиране на върховенството на закона
Административното правосъдие е клон на съдебната власт, натоварен с отговорността да гарантира защитата на правата и законните интереси на гражданите и субектите на частното право в отношенията им с органите на изпълнителната власт. То има особено значение за функционирането на правовата държава като държава, в която администрацията и, в по-широк смисъл, публичните органи като цяло са подчинени на закона и в която съществува ясна йерархия на нормите, която се съблюдава. Именно пред административните съдилища се решават голяма част от споровете, свързани с регулирането на различни форми на икономическа дейност и с прилагането на правото на Европейския съюз в България.
Тези съдилища, и по-специално Върховният административен съд (ВАС), разглеждат дела, свързани с публичното регулиране по някои от потенциално най-чувствителните въпроси, които представляват съществен корупционен интерес. Степента, в която правната рамка и функционирането на административното правосъдие в България отговарят на изискванията за върховенство на закона, установени във вътрешното, международното право и правото на ЕС, следва да бъде преразгледана, въпреки че след присъединяването на България към Съюза тя рядко е била обект на внимание от страна на Европейската комисия.
Въпросът за спазването на основните изисквания за законосъобразно упражняване на публичната власт в Република България, произтичащи от принципа на правовата държава, не може да бъде разглеждан единствено от вътрешноправна гледна точка. Трябва да се вземат предвид и задълженията на страната, произтичащи от прилагането на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и от действието на правото на ЕС.
Що се отнася до ЕКПЧ, макар че върховенството на закона не е изрично разгледано в Конвенцията, в нейния преамбюл то се споменава като обща ценност на държавите – членки на Конвенцията. Значителна част от делата, по които Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) се позовава на върховенството на закона, са свързани с достъпа до правосъдие и гарантирането на правото на справедлив процес. Освен това
върховенството на закона е един от крайъгълните камъни на ЕС и неговия правен ред.
Зачитането му е едно от задължителните условия за присъединяване към Съюза. Съдът на ЕС придава особено значение на необходимостта да се гарантира независимостта на националните съдилища.
II. Проблеми на административното правосъдие в България
Особен проблем в това отношение, който е от значение и за административните съдилища, е правната структура на Висшия съдебен съвет (ВСС). Най-съществената критика е голямата политическа квота в състава му, (а преди промяната на Конституцията – бел. ред.) и участието на прокурори в решаването на кадрови въпроси, свързани със съдиите, и в управлението на съдилищата.
Назначаването на кандидати извън системата чрез така наречения „външен конкурс“, а не на такива с професионален опит в системата, също е проблематично.
Друг проблем е повишаването и преместването на съществуващите магистрати, което при липсата на ясни критерии за оценка и преглед на работата им позволява висока степен на субективност. Сериозни недостатъци се разкриват и в разпоредбите за командироване на магистрати между различните звена на съдебната власт. Необходими са обективни и ясни критерии и за разпределението на делата, за да се гарантират справедлив процес и ефективна защита на правата на гражданите, юридическите лица и третираните като такива лица.
През 2018 г. Административнопроцесуалният кодекс (АПК) беше изменен с цел намаляване на натовареността на ВАС. Година по-късно обаче някои от спорните промени бяха обявени за противоконституционни.
като например значителното увеличение на таксите по административни дела, особено при касационното обжалване, както и промяната на подсъдността по някои категории спорове за законосъобразност на актове на изпълнителната власт.
Все още остава без отговор въпросът защо при възможност за разтоварване на ВАС от определени категории дела относно законосъобразността на актове, издадени от централни органи на изпълнителната власт и специализирани регулаторни органи, те бяха разпределени приоритетно на Административен съд – София област, което доведе до неговото претоварване.
Във връзка с противоречивата практика на ВАС по особено важни въпроси се наблюдават някои проблематични тенденции. Сред тях са съдебният контрол върху конкурсите за назначаване и повишаване на магистрати, мерките за дисциплинарна отговорност на магистратите и контролът за законосъобразност върху актовете на централните органи на изпълнителната власт. Смущаващи решения са постановени и по дела с обществена значимост или решения по спорове, за които се твърди, че са свързани със значим корупционен интерес, като например делото за отнемане на лиценза на „Корпоративна търговска банка“ (КТБ) АД.
Освен това могат да се наблюдават решения на ВАС, които илюстрират неправилно тълкуване на основни принципи,
свързани с прилагането на правото на ЕС в държавите членки, и поспециално със задължението на националния съд да осигури ефективна защита на правата на субектите на частното право. Показателни за наличието на сериозни пропуски при прилагането на правото на ЕС от висшата административна юрисдикция са и някои дела, образувани пред Конституционния съд на Република България по искане на състави на ВАС.
III. Предложения за правни изменения
В контекста на подготовката за присъединяване на България към ЕС беше създадена правна рамка на административното правосъдие, която дава задоволителен израз на общия принцип на правовата държава. Въпреки това все още съществуват проблемни тенденции. Тези дефицити могат да бъдат преодолени чрез приемането на следните мерки.
На първо място, на законодателно ниво трябва да се въведат критерии, които да гарантират, че Народното събрание ще назначава членове на ВСС, които се ползват с висок професионален авторитет.
На второ място, трябва да се усъвършенства законодателната рамка за назначаване и повишаване на магистратите.
Трябва да се въведе по-задълбочена процедура за проверка на почтеността и професионалната етика на съдебните служители.
Той следва да включва редовна оценка на всички магистрати, задълбочена проверка на имущественото им състояние и това на свързаните с тях лица. Необходимо е също така да се въведат допълнителни правила, гарантиращи принципа на случайно разпределение на делата, особено между различните съдебни състави на ВАС.
На следващо място, следва да се избягват промени в законодателството, които ограничават достъпа до съд, като например увеличаване на таксите по административни дела. Противоречивата практика по важни въпроси следва да се разрешава своевременно чрез тълкувателната дейност на ВАС или чрез нарочни законови изменения.
Върховната административна юрисдикция следва също така да подобри изпълнението на функцията си да гарантира точното и еднакво прилагане на законите по дела от обществена значимост във връзка със съмнения за корупция на най-високо равнище.
Накрая, наличието на пълноценна правова държава в България предполага ефективно прилагане на правната рамка на европейската интеграция, за което административните съдилища и в частност ВАС имат специална роля и отговорност.
IV. Заключение
Трябва да се има предвид, че изграждането на напълно функционираща правова държава, в която се гарантира действителното върховенство на закона, не е само въпрос на нормативни разпоредби. То е дълъг и динамичен процес, който предполага както подходящи нормативни решения, така и тяхното ефективно прилагане
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте