Коментар на съдия Мирослава Тодорова – бивш председател на Съюза на съдиите в България, пред БНР за започналата макар и с голямо закъснение съдебна реформа.

Забавянето на съдебните реформи е фактор със съществена тежест. Всяко забавяне, дори това от 2015 до 2023 г., е съществено за персоналния субстрат на системата – за хората, които са вътре.

Самото забавяне на реформите е фактор с много съществена тежест за всички и това се вижда от всичките позиции на Съюза на съдиите през последните 20 години. Това, което се случва сега, е правилната линия на демократичното модернизиране на съдебната власт – и на съда, и на прокуратура. Ако то беше се случило в началото на 90-те, когато трябваше да се случи, преминаването от тоталитарна политическа система към политически плуралистичен модел наистина щеше да се осъществи така, както се изисква по дефиниция. Но то не се случи тогава. Което ще рече, че повече от 30 години съдебната власт е била конструирана по такъв начин, че тя да не бъде ефективен коректив на останалите власти.

И това не е волна интерпретация, защото ние имахме обществения „лукс“ да слушаме от записи или да четем компроматни кампании, в които се разбираше каква е

тази машинария, която стои зад публичните институции

Не само „ти си го избра“. И не само признанието на г-н Борисов, че не се изисква да се спечелят избори, за да се управлява държавата! Достатъчно е само да имаш влияние върху съдебната власт и върху медиите.

Но така или иначе, без изобщо да приканвам хората да изпаднат в една обществена еуфория, трябва спокойно да признаем, че имаме едно етапно постижение в този сложен процес по демократизиране на националните институции, в случая – на съдебната власт.

От 2015 до 2020 година, това са 8 години. Това означава, че вече едно поколение си отишло, пенсионирало се. Една част от това поколение бяха активни членове на съдийската общност. Винаги са полагали усилия за нейното демократизиране и прозрачно управление. Сега в системата влизат нови нови хора, които са забелязали

ефекта от насилието

Без да преувеличавам, това е една система, която е силно насилвана по всякакви начини – институционални и прикрити. И не става въпрос само за сблъсъците с изпълнителната власт, те подгряха и професионалната енергия за съпротива. Става въпрос и за едни съвсем не перфидни механизми за унижение на част от съдиите. Става въпрос за непрозрачни избори за председатели на съдилища, за повишаване, за преместване. За хората тези инструменти изглеждат като вътрешноведомствени, но на практика те засягат статута на съдията до такава степен, че той може да бъде недостатъчно свободен и по делата, които гледа.

Правната рамка в конституцията е подобрена, на ред са практиките на партиите

Давам си сметка, че хората са изключително изморени от съдебна реформа, от скандали и от повишеното чувство за тревожност, че са незащитени и че може би няма да получат справедливост. Съдебната власт е огромен производствен комплекс, който произвежда нарушения по множество дела. Прокурорите водят множество разследвания. По голяма част от тях, смея да твърдя, че справедливост е постигната, но изобщо не мога да укорявам хората за начина, по който се чувстват. Защото едно, две, три или четири дела са достатъчни, за да накърнят доверието.

Не бива да забравяме какво всъщност е постигнато, макар че ни костваше повече от 30 години. В крайна сметка сега са създадени предпоставките да няма

свръховластена фигура на главния прокурор

която освен в проблем за политическия плурализъм се превръщаше в проблем и за медийната свобода, и за правата на гражданите. Защото се създаваше впечатление, че някои дела могат да представляват бухалки, а по други дела хората да не получат защита. Сега се създадоха предпоставки най сетне за отделянето на съда и от прокуратурата, и от политическата власт. Така че вече механизмът за носене на отговорност е ясно разписан и съдиите не могат да се оправдават, че „не зависи от тях“.

Това е изключително съществен етап, защото оттук насетне, независимо от тежкото минало и тежкия багаж, отговорността вече е наша. Не можем да се оправдаваме, че не зависи от нас, и това следва да се види още при следващите избори за Висш съдебен съвет.

Не може да имаме илюзии, че сега това „етапно постижение“, както го нарекох, представлява директния вход към към „райската градина“. Разбира се, че оттук насетне започват тежките, същинските проблеми пред съдебната власт. Ако тези, с които се сблъсквахме досега, можем да ги приемем като проблеми от първо поколение. Те бяха свързани с една откровена (без преувеличение) битка за независимост – нещо, което не е типично за съда и не би следвало съдът да бъде оставен твърде дълго в тази ситуация, защото това би могло да компрометира неговата независимост.

Кое е шум и кое е реалност

Оттук насетне вече сме изправени пред, да кажем, метафорично екзистенциалните съдебни проблеми. Те пак са свързани с отстояване на независимостта, но по много по-фини професионални механизми. И те са свързани с утвърждаване на стандарти и норми за качество, за повишаване. И също така за взаимодействие между политическата квота, която съм съгласна, че оттук насетне трябва да се нарича обществена, и мнозинството от съдии, избрани от съдии.

Аз не мисля, че е драматично това, че се учим от собствените си грешки. Да,

принципът проба – грешка е нашият собствен ход на развитие

Ние нямаме никакво основание, нямаме никаква причина, а и не мисля, че е кой знае колко полезно да се самобичуване. В началото на 90-те години Висшия съдебен съвет, макар пак постоянно действащ орган, включваше съдии, прокурори, следователи, които не се отделяха от работа. Сега ще бъде по същия начин. Тоест съдиите във Висшия съдебен съвет няма да бъдат натоварени с очакванията, че са административни началници. Те ще продължат да бъдат „производственици“, ще гледат дела. Това наистина е много важно, защото

ще развенчаем мита, че съдебната власт има правителство

Нито съдебната власт има правителство, нито Висшият съдебен съвет е правителство. Няма вече да имаме и „трима големи“, което също е много съществена стъпка напред в демократизирането.

Рубриката „Анализи“ представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на „Дневник“.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar