Ректорът на ЮЗУ съди преподавател за 650 000 лв. заради подаден сигнал за фиктивни изпити
Това е дело-шамар - алармираха от АЕЖ и Програма "Достъп до информация"
Югозападният университет „Неофит Рилски“ и ректорът му Николай Марин са завели три дела с характеристиките на SLAPP (или дела шамари) срещу бившия преподавател в учебното заведение Стефан Дечев. Исковете, които са почти идентични, в пълния си размер са на обща стойност 650 000 лева. Исковите молби са подписани от един и същи човек – Николай Марин – две от тях в качеството му на ректор и една в лично качество.
За това съобщават от Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) – България.
Вероятно за да се избегнат големи разноски, на първо време исковете са предявени частично – висшето заведение и ректорът му настояват преподавателят да бъде осъден да им плати по 1000 лева за всяко от делата, а след това биха могли да претендират и за останалата сума – съответно 100 000 и 500 000 лева за делата, водени от името на университета и 50 000 за делото, което Марин води в лично качество. Ректорът настоява, че с публичните си критики срещу ръководството на университета и разкриването на нередни практики, Стефан Дечев е нанесъл нематериални вреди на учебното заведение и на ректора му.
Припомняме, че през март прокуратурата в Благоевград започна проверка по сигнал на Дечев, в който преподавателят твърдеше, че студенти са получавали дипломи, след като той ги е изпитал – само че никога не ги е, а подписът му е бил фалшифициран.
АЕЖ и Програма „Достъп до информация“ са се запознали с исковите молби и ги оценяват като SLAPP – дела (дела-шамари), които нямат за цел да защитят легитимен интерес, а да попречат на публичното участие. В случая, трите дела са заведени с цел да ограничат правото на свободно изразяване на Стефан Дечев. Също така, те противоречат и на Европейската директива за защита на подателите на сигнали за нередности. Съгласно тази директива и българския закон лицата, които подават сигнали за нередности на работното им място или публично оповестяват такива, се ползват със специална защита. В България органът, който следи за прилагането на това законодателство, е Комисията за защита на личните данни.
„Настояваме тя да вземе отношение към настоящия случай“, пише асоциацията.
Важно е да се отбележи, че изнесената от Дечев информация доведе до журналистически разследвания и разкрития от висок обществен интерес. Делата срещу него биха могли да имат смразяващ ефект не само за ответника, а и за всички граждани, които решат да разкрият пред медиите данни за злоупотреби, на които са се натъкнали. Това би засегнало работата на журналистите и би ги затруднило в разследването на теми от интерес за обществото.
„От едновременното подаване на три иска може да се направи изводът, че ректорът Марин цели да осуети публична критика на управлението на държавния университет и използва служебното си положение, за да преследва свой критик. Ако чувства интересите си засегнати, той би могъл да подаде иск само от свое име, а не да подава и два почти идентични иска от името на учебното заведение. Нещо повече, в тези два иска се претендират неимуществени вреди, претърпени от юридическо лице“, посочват от АЕЖ и Програма „Достъп до информация“.
Програма „Достъп до информация“ и Асоциацията на европейските журналисти – България имат ясна позиция, изразена в становище до Върховния касационен и Върховния административен съд, че не бива да се допуска юридически лица да претендират обезщетения за неимуществени вреди, тъй като това би дало силен тласък на SLAPP делата и би задушило критиката и дебата, които са характерни за демокрацията. Фактът, че ЮЗУ настоява за неимуществени вреди е показателен за това, че тази възможност ще се използва за злоупотреба, насочена срещу журналисти и активни граждани. Още повече, че доброто име на университета няма как да пострада само по себе си от отправената критика към определени управленски практики в него, отбелязват още.
Двете организации призовават министъра на образованието, в рамките на правомощията, дадени му от Закона за висшето образование, да обърне специално внимание на данните, изнесени от Стефан Дечев и при съмнения за закононарушения да сезира компетентните органи“.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте