Промените в конституцията бяха приети без изненади в края на миналата седмица на т.нар. второ първо четене. Текстовете бяха подкрепени от 164 депутати ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС, а очаквано „против“ гласуваха 66 народни представители от БСП, „Има такъв народ“ и „Възраждане“. Очаква се следващото гласуване да е през тази седмица – на 15 декември, петък, а третото, окончателно – непосредствено преди коледната ваканция на парламента. Ето защо срокът за предложения за промени на проекта между двете четения е една седмица.

Съкратеният срок за предложения и критики към текстовете, идващи от различни посоки, оставиха впечатлението, че проектът за промени на основния закон е недомислен, а самите предложения – ненавременни. По-внимателно вглеждане в ситуацията обаче води до извод, който наблюдавахме и при предишния опит за постигане на по-голяма съдийска независимост и повече отчетност на прокуратурата. Срещу тези текстове, които са и основната цел на идеята за промени от поне десетилетие, се обявяват същите кръгове, които спънаха и конституционните промени от 2015 г. Разликата с настоящия момент е само в привидността, наложена от по-сложната политическа ситуация.

Осем години след като ГЕРБ и ДПС взривиха наричания тогава „исторически компромис“, двете партии се оказаха под ударите на американските санкции по закона „Магнитски“. САЩ поставиха в списъка депутата от движението Делян Пеевски, който в момента е и кандидат за председател на партията. От друга страна санкциониран беше и бившият финансов министър на ГЕРБ Владислав Горанов, като случаят с него беше разчетен и като предупреждение към лидера на формацията Бойко Борисов. Така двете партии получиха силен стимул да станат част от наричаното „евроатлантическо мнозинство“ и видимо с поредица декларации застанаха зад идеята за постигане на върховенство на правото в България. То пък неизбежно минава през прокарване на конституционна модернизация на съдебната система, която е уредена с текстове, които позволяват лесното ѝ овладяване. Така в момента корупцията в България е практически ненаказуема, стига да се извършва в интерес на (и с участието на) превзелата големи части от съдебната система група.

Честото изтъкване от страна на Борисов и Пеевски, че подкрепят реформата, сега обаче е само видимата част от поведението им. На заден план свързани с тях фигури подлагат на унищожителна критика текстовете, като създават впечатлението, че промените в основния закон са не само излишни, а и вредни. Достатъчно е само да се види становището на бившия конституционен съдия и настоящ член на КЗК (излъчен от ДПС) Пламен Киров или пък да се проследят публичните изяви на бившия служебен премиер (отново свързан с ДПС) Георги Близнашки, за да се разплете недотам сложния казус.

Нещо повече – на финалната права започнаха да се чуват и гласове от самите партии, че промените в конституцията са наложителни, но именно онази част, която е същността на измененията не е приемлива. Казано иначе: тества се публично почвата да се приемат всички онези текстове, с които промените обраснаха допълнително (регламентация за служебно правителство и т.н.), но без същностната част, която регламентира най-общо казано начина на ръководене на съдебната система.

Отново ВСС и квотите Илюстрация е изявлението на председателя на конституционната комисия Радомир Чолаков (ГЕРБ). В събота пред Nova news той хем защити промените в конституцията, хем ясно даде знак, че текстовете около съдебната власт не са по вкуса на формацията му. „Разделянето на ВСС, диспропорцията, която се получава в двете – обществената и професионалната – квоти в двата съвета (съдийски и прокурорски – бел.авт.) е притеснителна“, посочи Чолаков. „Ако следващия понеделник нямаме консенсусни предложения по всички текстове и не сме сигурни в това, което правим, най-логичното е да си подам оставката като председател на конституционната комисия, ако не съм съгласен с това, което ще внесем като резултат“, каза той.

На този етап не е ясно дали изказването на Чолаков е личното му мнение, или подгрява за вече познатия спектакъл, изнесен от ГЕРБ и ДПС през 2015 година, когато в последния момент двете формации (подкрепени от БСП) разместиха баланса на силите в съдийската и прокурорската колегии на ВСС по такъв начин, че запазиха политическото си влияние над съда и оставиха главния прокурор с безконтролна власт в обвинението.

Ясно е обаче, че за да има смисъл от промените в основния закон, Висшият съдебен съвет (ВСС) трябва да бъде разделен на два самостоятелни органа – Висш съдебен и Висш прокурорски съвет, в който да бъдат изработени фини баланси.

Приетото на първо четене предложение е ВСС да е само за съдиите и да е от 15 членове, сред които председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и на Върховния административен съд (ВАС), 8 от останалите 13 членове да се избират пряко от съдиите, а само петима да бъдат избирани от Народното събрание, като те не трябва да са действащи съдии. Ако тези предложения бъдат гласувани така окончателно, мнозинството от членовете на съдебния съвет ще са избрани пряко от съдиите. Този текст е съществен за съдийското самоуправление, защото сегашното положение дава възможност и за политическо, и за прокурорско влияние сред съдийското съсловие.

Прокурорският съвет пък ще се състои от 10 членове, между които и главният прокурор. Мнозинството от шестима от тях да се избира от парламента, двама да бъдат избирани пряко от прокурорите и един от следователите, предвиждат промените.

Именно тук е и възражението на Радомир Чолаков (ГЕРБ), а и на останалите неявни говорители на ГЕРБ и ДПС. Те формално ползват част от критиките на Венецианската комисия, чиято мисия тук пък черпеше аргументи от срещи с тях. Основното възражение е, че при такива промени в Прокурорския съвет превес ще има обществената квота – избирана от парламента. Така опасението е да „няма политическо влияние“ в държавното обвинение.

Идеята обществената квота да има превес е на над 10 години, а целта е в Прокурорския съвет да не доминират членовете, излъчени от прокуратурата, върху които влияние има главния прокурор. Тази идея беше насърчавана от Венецианската комисия.

Тя, заедно с премахването на широките граници на надзор за законност като правомощие за главния прокурор, са сред най-съществените промени. Причините: чрез надзора за законност до момента главният прокурор може да се меси практически във всяка държавна сфера. А чрез възможността да моделира прокурорския съвет – да влияе върху решенията му, а оттам и върху кадровите въпроси на цялото обвинение, с което да държи всички обвинители в подчинена позиция.

Пресен пример в тази посока от последните седмици – с гласовете на прокурорите от колегията заедно с един от парламентарната квота в съдийската колегия беше отказано ВСС да се занимае със скандалния случай, в който се доказа, че при изборите на професионалната квота в съдебния съвет са фалшифицирани. Стана ясно, че по време на вота от един IP адрес във Върховния административен съд са гласували над 200 съдии, а физически присъствали там са били под 30. Случаят остана без правни последствия (при все че е очевидно ясно какво се е случило) именно заради позицията на прокурорите в съвета.

До момента ГЕРБ и ДПС подкрепят идеите за промяна на баланса в съдебния и прокурорския съвет, или поне публично заявяват така. Дали в последния момент ще се отметнат предстои да видим. Първият белег ще бъде поведението на председателя на конституционната комисия Радомир Чолаков, който вече направи заявка, че може да подаде оставка.

Между първо и второ четене По информация на „Капитал“ в настоящата седмица предстои внасянето на редица предложения за изменения между първо и второ четене на конституцията. От ПП-ДБ ще внесат текст, с който да опитат да успокоят напрежението по темата за Прокурорския съвет. Според предложението в конституцията ще трябва да се впише текст, че избираните в съвета на обвинителите от обществената квота не трябва да бъдат партийно обвързани. Освен това те не трябва да бъдат действащи прокурори, за да не се ползва близостта между ДПС и ГЕРБ с прокуратурата и заобикаляйки идеята на нормата – съветът на прокурорите да бъде напълнен с действащи прокурори, но от парламентарната квота.

Друга новост, която ще бъде предложена между първо и второ четене, ще бъде текст, който на конституционно ниво да закрепи постулата, че носител на съдебната власт е съдът (а не прокуратурата). Подобна разпоредба в конституцията според ПП-ДБ се налага, за да даде контекст на останалите текстове при евентуалното им тълкуване в някакъв момент.

Ако текстовете бъдат приети окончателно, Пленумът на ВСС вече ще се нарича Общо събрание на Висшия съдебен и Висшия прокурорски съвет. Първоначално идеята беше да отпадне изцяло, но заради тълкуванието, че премахването му изисква свикване на Велико Народно събрание, беше запазен.

С изменения между четенията Общото събрание ще получи две основни правомощия. Ще има консултативни функции и ще одобрява бюджета на съдебната власт. Ще бъде предложен обаче текст, който да запазва двата отделни съвета като разпоредители с бюджетни средства, за да имат независимост в решенията за управлението на парите си.

От проекта, приет на първо четене, ще отпадне и текстът, предложен от Радомир Чолаков, който създаваше квазисъдебна инстанция от Инспектората към ВСС. Общата идея е текстовете за инспектората в конституцията да бъдат максимално свити, а правомощията да се определят със закон.

Фигурата на главния прокурор Ако измененията бъдат приети окончателно, главният прокурор ще „представлява прокуратурата“ и ще „ръководи Върховната прокуратура“, което означава, че Върховната административна прокуратура и Върховната касационна прокуратура ще бъдат обединени.

Ще бъде запазено „методическото ръководство“ на обвинението, което ще рече, че публично главният прокурор ще утвърждава еднакъв стандарт за делата в досъдебна фаза.

Основният проблем, съществуващ в момента – широкият надзор за законност ще бъде премахнат от конституцията. Общата и твърде неясна формулировка досега създаваше условия прокуратурата да се намесва чрез проверки и даване на указания във всички сфери на обществения живот. Ще остане възможност единствено пред съд прокуратурата да предприема действия за отмяна на някои незаконосъобразни актове на администрацията и да участва по някои категории дела, когато това се налага за защита на хора с нужда от специална закрила и в защита на публичния интерес.

Той/тя няма да може да иска тълкуване от Конституционния съд, а ще може да иска само установяване на противоконституционност на дадена норма.

От приетите на първо четене текстове ще отпадне възможността за втори мандат на главния прокурор, както и на председателите на ВКС и ВАС. Според предложенията, които предстои да бъдат внесени, мандатите в съдебната система ще са оформени така: седем години за председателите на двете върховни съдилища, пет за главния прокурор и четири за Съдебния и прокурорския съвет.

Служебно правителство и регулатори Колкото до въвеждането на индивидуалната конституционна жалба, ако минат текстовете, предлагани на второ четене – КС ще може да бъде сезиран само от съдилищата (всички, в това число и Районен съд), след преценка на съдията по искане на страна в процеса.

Преговорите между формациите преди второто четене вероятно ще доведат до още едно предложение за промяната – в текстовете, предлагани за служебното правителство. По информация на „Капитал“ най-вероятно ще бъде променен кръгът от лица, измежду които президентът ще може да избира служебния премиер. Предлагаше се това да са председателите на НС, КС и БНБ. Председателят на Конституционния съд ще отпадне, тъй като той се произнася по законността на изборите и би имало конфликт с евентуална позиция на служебен премиер.

За сметка на това „менюто“ от лица ще бъде разширено. Ще бъде предложено в тях да се включат освен председателите на парламента и БНБ, също и подуправителите на националната банка (те са трима), омбудсманът, председателят на Сметната палата и заместниците му, председателят на ВКС. Президентът ще може да избира измежду тях и след консултации с парламента да назначи някой за премиер.

Отново между първо и второ четене на конституцията вероятно ще се предложи останалите правомощия на служебния кабинет да се уреждат в специален закон. Подобен текст би бил жест към БСП, които отдавна настояват на него.

Друг текст, който събужда спорове, е този, който фиксира в конституцията, че регулаторите в страната са независими. Препирните около него бяха заради неяснотата дали нормата постановява всички регулатори да се избират с мнозинство от 2/3 от парламента, което предполага „сговор“ между формациите. Идеята към този момент е така да се избират само представителите, които парламентът изпраща в КС, а мнозинствата за останалите длъжности в държавни органи да се определят със закон.

Президентските укази също събудиха ожесточен дебат, тъй като в приетите на първо четене текстове, държавният глава не участва в назначаването на председателите на ВКС и ВАС, както и на главния прокурор. В действащата в момента конституция президентът назначава т.нар. „трима големи“ с указ, след като бъдат избрани от ВСС. В крайна сметка партиите в парламента са решили, че ще запазят правомощието му да назначава с указ. Вероятно обаче ще има фиксиран конституционен срок, че ако държавният глава веднъж „върне“ избора на председателите на ВКС, ВАС или главния прокурор, след повторен избор на същия човек, президентът ще има три дни за да го назначи.

Бонус: отмятането на Радев Междувременно в неделя президентът Румен Радев разкритикува от Ниш изобщо идеята за изменения на конституцията.

„Притеснява ме, че парламент с критично ниско гражданско представителство и още по-ниско обществено доверие изобщо посяга към Конституцията. Мисля, че това не е нормално. Народното събрание има важни въпроси, върху които да се съсредоточи. Не трябва да оставя впечатление, че основният закон в държавата се използва като параван за прикритие и оправдание за съществуването на коалицията“, коментира той. И добави: „в такъв парламент не мога да внеса предложенията си за промени в конституцията“.

Всъщност, президентът Радев имаше няколко парламента на разположение, в които можеше да внесе митичните си идеи за конституционни изменения. Той беше избран за втори мандат на поста именно с ангажимент, че негов „ключов приоритет ще бъде промяната на конституцията“. Тогава Радев получи гласовете на голяма част от избирателите на ПП и ДБ именно заради заявката си. Тя пък се появи след като прокуратурата под ръководството на Иван Гешев буквално нахлу в президентството. Тогава държавният глава припозна идеите от саботираната от ГЕРБ и ДПС съдебна реформа през 2015 г. Впоследствие той няколко пъти се канеше да внася идеите си. Политическата криза в страната доведе до дълго еднолично управление на президента със служебни правителства и без парламент. В това време изглежда, че отношенията между президентство и държавно обвинение се затоплиха дотолкова, че малко преди Иван Гешев да бъде уволнен от поста главен прокурор той беше поканен демонстративно от президента на приема по повод 24 май.

От тогава до сега изглежда, че Радев смени нагласата си към държавното обвинение, а и от 2020 г. насам той не е атакуван отново от прокуратурата, което вероятно има връзка с отмятането на президента от основния му приоритет, с който беше избран за втори мандат.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar