Убийството на Мартин Божанов-Нотариуса предизвика умерен интерес сред широката публика и едва доловим сред политическите представители. Интересът на публиката идва от обяснимата тревога, че сме свидетели на поръчков разстрел, извършен без грешка. Само малцината, следящи съдебната власт отблизо, разбират значимостта на случилото се.

Нотариуса е известен на властите от много години. Не само, че е бил обект на множество прокурорски преписки и бил е осъждан, но изникват подозрения за чадър над него в Софийската районна прокуратура (СРП). Чадър над него вероятно има и на много по-високо ниво, тъй като замесените структури, за които излизат медийни публикации, са свързани със закрития вече специализиран съд и с бившия главен прокурор Иван Гешев.

Спорадично през годините излизат сведения за политическото кадруване в съдебната власт, за това свидетелстват и делата на Мирослава Тодорова, но и на небезизвестния съдия Пенгезов в Европейския съд по правата на човека.

Пенгезов: Получавал съм съобщения от Пеевски за решаване на дела (допълнена и видео) Свидетелство даде и бившият председател на Софийския районен съд Методи Лалов, който разказа за срещата си с Делян Пеевски

и Георги Колев, бивш председател на Върховния административен съд, за да бъде одобрен и получи протекция, така че Висшият съдебен съвет наистина го избере на ръководния пост.

През 2019 г. покрай „избора“ на Иван Гешев също се разкриха данни за кадруването в съдебната власт. Самият Сотир Цацаров заяви, че изборът на тримата големи (председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд и на главния прокурор) се извършва „в две други сгради“. От тези разкрития нищо не следва на национално ниво – малко възмущение сред правозащитници, малко обещания от политици, които още не са влезли във властта.

Свидетелства за дейността на Нотариуса са разкрити множество пъти, което е добре известно на властите – през 2017 г. съдия Цветко Лазаров от Софийския апелативен съд подава сигнал до МВР и до тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров, през 2019 г. съдия Владислава Цариградска от Районен съд – Луковит, сигнализира компетентните органи, че е обект на натиск, двама прокурори от Софийската градска прокуратура са с назначена охрана, защото не пожелали да изпратят разследването срещу Нотариуса на СРП, в което явно е създадена правилната организация за разследвания срещу този човек.

Неправителствената организация Антикорупционен фонд излъчи видео през 2021 г., което осветлява част от дейността на Мартин Божанов. И от тези събития не следва нищо. Съдия Цариградска живее известно време с охрана, а със страха си вероятно все още.

Адска машина за ликвидиране на хора: Съдия разкри как Мартин Божанов е оказвал натиск

Официално изявление на Софийската градска прокуратура два дни след убийството сочи, че обвинение на Мартин Божанов е щяло да бъде повдигнато.

Малшанс, че е убит дни преди да е готов обвинителният акт. Лошото, че това може и да е вярно, но след толкова водевилен театър в прокуратурата кой може да повярва?

Дали версията, че едно обвинение на Мартин Божанов би могло да доведе до разкриване на цялата схема и той да назове всички магистрати, които са се събирали в клуба в близост до бившия специализиран съд, стои като възможна и работи ли се по такава?

Прокуратурата дължи много отговори след убийството на Божанов, но улисани в удоволствието главният прокурор да не ни занимава със себе си всекидневно, както правеше Гешев, твърде дълго се насладихме на мълчанието на Сарафов.

Главният прокурор разпореди проверка на случаите, свързани с Мартин Божанов-Нотариуса

Сегашният изпълняващ длъжността главен прокурор Борислав Сарафов зае поста след уволнението на Гешев при спорна процедура и с още по-спорна репутация. Отново разследване на Антикорупционния фонд показа Сарафов като гост в печално известното заведение „Осемте джуджета“, в което са се решавали също въпроси от съдебната власт по нерегламентиран начин, а посредникът и колега на Нотариуса – Петьо Петров-Еврото, изчезна скоростно някъде, когато смяната главните прокурори се случи – да си припомним сериала, чието начало сложи инцидентът взрив до колата на Иван Гешев през май 2023 г.

За разлика от бавните действия на прокуратура и разследващи органи по дейността на Божанов или на Еврото, съдия-прокурор Талева извърши много бързо разследване по част от сигналите срещу Борислав Сарафов и обяви, че няма данни за престъпление.

Назначената да разследва имотни сделки на Сарафов не откри данни за престъпление Няма и обяснение за притежаваните имоти от самия и.ф. главен прокурор, нито от сина му.

Подозрението за прокурорски чадъри над хора от престъпния контингент не е от вчера. Такова възникна и след ужасяващата катастрофа от юли 2022 г. в София, когато бяха убити две млади жени. На въпросите на Българския хелзинкски комитет по реда на Закона за достъп до обществена информация за всички преписки срещу Семерджиев, включително такива, по които е бил свидетел, прокуратурата още не е отговорила, макар съдът да я задължи да го направи (виж адм. д. №7241/2022 на АССГ; адм. д. №11334/2022 на АССГ). Тезата на прокуратурата е, че не знае и не може да провери колко преписки има, свързани със Семерджиев. Разбира се, тази теория е смехотворна и предвид скоростно изнесените данни за преписките, свързани с Мартин Божанов – и неиздържана.

За да може да бъде възстановено крехкото доверие в българското правосъдие, прокуратурата трябва да разчисти сериозно собствената си „къща“, като започне от върха. Същото, разбира се, дължи и съдът, защото ако двама съдии не са се поддали на натиск, колко други са? Едва след излизането от системата на всички съмнителни лица, с ясно обяснение на тяхното участие в нея, може да се гради наново. Сега изглежда, че сложните процедури по избор на главни прокурори или по тяхното разследване все не водят до желаните резултати и кадруването в съдебната власт наистина се извършва извън сградата на Висшия съдебен съвет.

2024 г. би трябвало да е изборна година за много важни длъжности в съдебната власт и е една добра възможност за действителна промяна. Ако за новия съдебен съвет надеждата може и да се оправдае, то за прокурорския – едва ли. Сега няма да се налага кадруването да се извършва в други сгради или заведения, сега то ще дойде директно от Народното събрание и господин Пеевски няма да има поводи за възмущение, че правосъдието се случва по клубове и на тъмно.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar