Причината е в това, че след промените в Конституцията и въвеждането на т.нар. „домова книга“ (както президентът Румен Радев нарича списъка от лица на висши държавни длъжности, от който може да посочва служебен премиер – б.а.) бяха направени промени в Закона за Сметната палата, които позволяваха на председателя и зам.-председателите, които са били премиери, да се върнат на старите си постове. Такова изключение обаче не беше направено за случаите, при които служебен премиер е бил и министър, какъвто Главчев беше по време на първото му служебно правителство.

Служебното правителство „Главчев 1“ встъпи в длъжност на 9 април 2024 г. На 22 април Димитър Главчев смени министъра на външните работи Стефан Димитров и посочи себе си за този пост. Главчев бе и премиер и външен министър до 27 август 2024 г.
След отказа на президента Румен Радев да подпише указа за избор на кабинета на Горица Кожарева заради номинацията на Калин Стоянов (вече депутат от „ДПС – Ново начало“ – б.а.) за министър на вътрешните работи Главчев отново се оказа единствен възможен служебен премиер, като нито той, нито президентът коментираха дали има юридически пречки да заеме отново този пост.

В деня, в който правителството на Росен Желязков беше избрано, Димитър Главчев заяви, че е „ясно“, че се връща в Сметната палата. В края на януари ПП-ДБ отвово повдигна въпроса и поиска освобождаването му от поста на председател, като Лена Бориславова обясни, че причина е готвената от мнозинството смяна на регулаторите.

Темата с оставането на Димитър Главчев не е обсъждана от мнозинството, като до момента искането за предсрочното му освобождаване не е разгледано. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов пък вече заяви проблем няма, тъй като президентът го е посочил за премиер след съмненията за несъвместимост, което означавало, че те са безпочвени.

Димитър Главчев проправя пътя към изпълнителната власт за кадри, считани за близки до Делян Пеевски

В края на миналата седмица Димитър Главчев номинира за нови зам.-председатели на Сметната палата Силвия Къдрева и Маргарита Николова. И двете могат да се окажат в позицията на потенциален служебен премиер, ако правителството на Росен Желязков има кратък живот, като и двете представители на ДПС-ДПС посочват като „хора на Пеевски“. Представители от фракцията на Ахмед Доган заявяват, че тези номинации не са съгласувани с тях, въпреки че е имало такава договорка и дават заявка, че те няма да бъдат подкрепени и прогнозират провал на процедурата.

Данни от биографиите на двете също свидетелстват за евентуална близост със санкционирания за корупция лидер на „ДПС – Ново начало“. Маргарита Николова например е била директор в Министерството на младежта и спорта от декември 2002 г. до септември 2005 г. По това време министър на спорта е Васил Иванов-Лучано, който назначава майката на Делян Пеевски Ирена Кръстева за директор на Българския спортен тотализатор. По-късно тя е в две легислатури на парламента от групата на „Атака“, която в онзи период е в ролята на „златен пръст“.
Силвия Къдрева пък е предложена за член на КПКОНПИ от тогавашния й председател Пламен Георгиев, който напусна поста си след скандала „Апартаментгейт“. Антикорупционната комисия беше в основата на натиска върху активисти на ДПС-Доган по време на последните избори.

За назначенията на нови членове и зам.-председатели на одитния орган има и друг подход, който обаче от август 2024 г. насам на два пъти не събира нужната подкрепа. Първо на 5 август, а след това и през декември 2024 г. „Продължаваме промяната – Демократична България“ предлага промени в Закона за Сметната палата, в който се създава възможност парламентът да може да открива процедура за избор на членове и зам.-председатели на органа, вместо номинациите да се правят от председателя на одитния орган.
На 12 декември Сметната палата, в това време оглавявана от Горица Кожарева, обяви, че ще сезира международната професионална общност за „заплаха за независимостта“ ѝ.