Проблемите със съдебната система са трайна пречка пред икономическата свобода в България
Стабилната валута, ниските данъци и държавен дълг и свързаността с външни пазари подобряват средата. Но не са достатъчни
Темата накратко
- Икономическата свобода в България значително се е подобрила през последните 25 години, но от ковид пандемията насам леко се влошава, показва доклад на ИПИ.
- Страната трайно получава ниска оценка за върховенство на правото, което отблъсква инвестиции и води до пропуснати ползи.
- Класации като тази подчертават необходимостта от ефективна съдебна система като предпоставка за по-бързо икономическо развитие.
Икономическата свобода в България значително се е подобрила през последните 25 години, макар от ковид пандемията насам да се наблюдава известно влошаване. Въпреки общия напредък обаче страната ни трайно получава най-ниска оценка в категорията „Правна система и права на собственост“, което възпрепятства още по-добро представяне.
Това показва доклад на Института за пазарна икономика (ИПИ) на база данни от глобалното проучване на канадския институт „Фрейзър“ за икономическата свобода по света.
Ако има категория, която ни разделя от западните икономики, но вече в голяма степен и от Централна и Източна Европа, това е точно върховенството на правото, отбелязва Петър Ганев, старши експерт в ИПИ. Това е категорията, в която устойчиво през годините нямаме подобрение и оставаме с най-нисък резултат. Тя отразява критерии като независимостта и безпристрастността на съдебната власт, защитата на собствеността, изпълнението на договорите.
Защо е важно?
Класации като тази подчертават необходимостта от ефективна съдебна система като предпоставка за по-бързо икономическо развитие. На практика заради липсата на реформи България пропуска ползи, тъй като установяване на върховенство на правото има потенциал да подобри бизнес средата, да ускори растежа и да повиши жизнения стандарт.
Общото впечатление е за отсъстващата безпристрастност на съда, цялостното политическо влияние в съдебната система, интегритета на правната система. „Това са показатели, свързани и с възприятия, и показват, че като цяло бизнесът няма доверие в правната система на страната. А това в крайна сметка отблъсква инвеститори, най-вероятно кара някои хора да опитват предприемаческите си идеи навън вместо в България“, обяснява Ганев.
Сравненията показват, че икономически най-свободните държави са поне седем пъти по-богати от най-несвободните и почти два пъти по-богати от държавите във втората четвърт на класацията. Дори доходите на най-бедните 10% от хората са по-високи във водещите страни в класацията, т.е. икономическата свобода води както до общ просперитет, така и до повече възможности за всички групи в обществото и свиване на неравенствата. В най-свободните страни също така продължителността на живота е по-висока – над 80 години при едва 65 в най-малко свободните, става ясно от доклада.
Правни проблеми
Според анализаторите промените в Конституцията от края на 2023 г. са отворили пътя за по-дълбока промяна в съдебната власт – чрез пълно разделение на Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет, ограничения на прекомерната и безконтролна власт на главния прокурор, както и механизъм за разследване на главния прокурор – все промени, които пряко засягат доверието в правната система, независимостта на съда и ефективната борба с корупцията.
Решението на Конституционния съд от юли 2024 г. обаче отмени ключова част от промените и блокира възможността за „шокова терапия“ на съдебната власт. Затова сега реформа в съдебната система може да се прави само с „подръчни материали“ като „промяна на нормативната рамка и в оперативното администриране на съдебната власт, в т.ч. управлението на бюджета, съдебната карта и правилата за атестация и командироване, ефективен граждански контрол и гарантиране на честна процедура за избор на нов главен прокурор, нов председател на Върховния административен съд, нови членове на ВСС и Инспектората към ВСС, ефективна политика за борба с корупцията и постоянни усилия за защита на независимостта и осветяване на неправомерното влияние в съдебната власт“, изброява наличните инструменти докладът.
Бюрокрацията – още едно слабо звено
България получава слаби оценки в сравнение с останалите страни в региона по отношение на регулаторната тежест върху бизнеса, включително цената на бюрокрацията и непотизма, кронизма и дискриминацията в работата на публичната администрация. Оценките по отношение на конкурентната среда също са сравнително ниски.
Позитивите – стабилна валута, нисък дълг и достъп до пазари
Въпреки тези трайни проблеми, през годините България успява значително да подобри редица други свои показатели.
В последното издание на класацията от 2021 г. най-висок резултат страната бележи по отношение на стабилните пари и свободата на международната търговия, като се нарежда в топ 30 в света в тези категории. Тогава общата оценка за икономическата свобода в България е 7.46 от 10, с което заема 43-та позиция. Икономистите обаче предупреждават, че заради високата инфлация през 2022 г. и 2023 г. резултатът за стабилност на парите се очаква да падне в предстоящите издания и България ще изгуби позиции в класацията, като вероятно за първи път ще падне под 50-а позиция. Това обаче е моментно състояние и с нормализирането на инфлацията тази година впоследствие страната ще си върне добрия резултат по този показател.
Фундаменталните за българската икономика „котви“, които допринасят за нейната свобода през последните десетилетия, са валутният борд, който гарантира стабилен валутен курс, разумната финансова политика на поддържане на нисък публичен дълг, ниските преки данъци върху труда и печалбите, както и присъединяването към ЕС и достъпът до единния пазар на съюза. Разширяването на икономическата свобода в България в последните 25 години води след себе си до почти непрекъснат икономически растеж и повишение на доходите и помага на страната успешно да премине през три периода на икономически спад, които са глобални.
Прегледът на показателите за икономическата свобода дава добър ориентир на политиците преди поредните парламентарни избори за това какви мерки могат да вземат, за да ускорят икономическото развитие на страната. Но те отново едва ли ще се вслушат в тях.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте