„Актовете на ад хок прокурора отиват в прокуратурата и във Върховния касационен съд, чиято Наказателна колегия го е излъчила.“ Това заяви представляващият Висшия съдебен съвет (ВСС) Боян Магдалинчев в интервю за „Дневник“ на 14 януари. Г-н Магдалинчев би трябвало да е запознат с въпроса – той кара втори, макар и непредвиден в закона, мандат във ВСС. Преди това заемаше висока позиция в съда – беше заместник-председател на Върховния административен съд (ВАС). Освен това винаги е бил канен да участва в дебатите в правната комисия на Народното събрание, когато се променя Законът за съдебната власт (ЗСВ), процесуалните закони и Конституцията.

Затова „Дневник“ се позова на думите му и поиска от председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Галина Захарова актовете на Даниела Талева – съдията, назначена като „ад хок прокурор“ – тоест временно разследваща главния прокурор и неговите заместници. Оказа се, че твърдението на г-н Магдалинчев не е вярно и съдебната система и обществото се намират в поредния правен абсурд – само разследваният може да прочете материалите от проверката, постановлението за отказ да бъде разследван и мотивите за това. Публичността на актовете на Талева, с които тя отказа да разследва Борислав Сарафов по всички сигнали срещу него е изключително важна. Това е така, защото той е единственият кандидат за главен прокурор. И дори да не бъде избран, след като влязат в сила промените в Закона за съдебната власт, той ще остане и.д. главен прокурор още няколко месеца. Възможно е и промените да бъдат атакувани и отменени от Конституционния съд и тогава Сарафов отново ще може да е кандидат за главен прокурор.

Председателят на ВКС: Не получаваме постановленията на разследващия прокурор

„Във Върховния касационен съд не са получавани търсените от Вас актове на и. ф. прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от негов заместник. Липсва и нормативно регламентирано задължение за и. ф. прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от негов заместник, да изпраща във ВКС преписи от постановленията си за отказ от образуване на досъдебно производство“, гласи отговорът, който „Дневник“ получи от г-жа Галина Захарова, председател на ВКС и член по право на Висшия съдебен съвет.

Така тя опроверга твърдението на представляващия ВСС – Магдалинчев. И затвърди проблема, за който вече сигнализираха неправителствени организации и разследващи журналисти.

Главният прокурор държи „и хляба, и ножа“

Проблемът с непрозрачността и зависимостта на специалния прокурор, определен да разследва главния прокурор и неговите заместници, е обсъждан неведнъж. През ноември от Антикорупционния фонд (АКФ) разказаха как са поискали от Талева актовете й с мотивите, за да се разбере защо е отказала да образува наказателни производства или вече ги е прекратила. Вместо от нея, получили отговор от зам.-главния прокурор Елена Каракашева, която по закон попада в обхвата на разследване от специалния прокурор.

„След като обаче вместо нея (Талева – бел. ред.) за актовете ѝ отговаря заместникът на главния прокурор, у нас остава съмнението, че може и заместник на главния прокурор, а защо не и лично главният прокурор, да е написал и самите постановления, с които преписките срещу него се прекратяват“, заявиха от АКФ. Как високите доходи на близки на Сарафов се оказаха прокурорска тайнаАдвокат Адела Качаунова, съпредседател на Българския хелзинкски комитет (БХК) описа в статия за „Дневник“ до какви абсурдни факти е стигнала, след като задала въпроси по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) на Талева. Оказало се, че главният прокурор контролира прокурора, който го разследва.

Това се доказва от следните факти, установени от БХК: – Адресът за връзка с Даниела Талева е бул. „Витоша“ № 2, където се намира и заинтересованият Борислав Сарафов. „Кой точно е нейният кабинет и пие ли кафе заедно със Сарафов е само в сферата на догадките, но е напълно възможно“, коментира адвокат Качаунова. – Електронната й поща ([email protected]) е в домейна на прокуратурата, което също поставя под съмнение кой точно има достъп до нея, доколкото, явно, се администрира от IT отдела на самата прокуратура – От нейно име отговаря зам.-главният прокурор Каракашева – За преписките, по които престъпление не е открито, но все пак е открито тежко нарушение самият заинтересован главен прокурор определя със своето Указание за организацията на информационната дейност какво да се случва с тях. И понеже не е определил нещо конкретно, никаква информация не може да се намери, защото такава не се събира и не се съхранява

Адела Качаунова, Хелзински комитет: Механизмът за разследване на главния прокурор удължава комфорта му

– Ad hoc прокурорът не разполага със собствен бюджет, а средствата се осигуряват от общия бюджет на прокуратурата. „Което означава, че всеки един разход на Даниела Талева се одобрява от заинтересования главен прокурор, което включва както кафето, което пие, така и евентуалното допълнително материално стимулиране, на което разчитат мнозина държавни и други служители и често играе хем морков, хем тояга“, коментира адвокат Качаунова. Така тя стига до извода: Не можем да очакваме независимост, когато обектът на разследване определя къде ще се помещава разследващият го, с колко пари ще разполага, с какви данни ще борави, кои конкретни лица ще го подпомагат и, в крайна сметка, дава достъп и може да контролира служебната му комуникация. Механизмът за разследване на главния прокурор в този му вид не е способен да осигури дори привидност на независимост.

Адвокат Качаунова коментира за „Дневник“ факта, че и във ВКС нямат актовете на специалния прокурор: „Съгласно чл. 411б от НПК, постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство се изпраща на пострадалия, наследниците му, на ощетеното юридическо лице или на сигналоподателя. Доколкото ВКС не попада в нито една от тези категории, няма основание Даниела Талева да изпраща актовете си именно на ВКС. В НПК, в частта за особените правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от главния прокурор, е предвидено, че доколкото няма особени правила, се прилагат общите (чл. 411и), а това ни казва, че приключените преписки остават на съхранение в прокуратурата, по общите правила за всички приключени преписки.“ Тя обясни, че очевидно става дума за вратичка в закона. Според нея абсурдно е и това, че според правилника за администрацията на прокуратурата архивираните дела се съхраняват не просто в прокуратурата, а при главния прокурор. Принципно стои и въпросът докога Даниела Талева ще продължи да изпълнява функции на разследващ прокурор. Защото според закона, ако няма нови или неприключени сигнали за разследване, тя трябва да бъде възстановена като съдия. Талева беше избрана сред 22-ма кандидати – съдии от ВКС, апелативни и окръжни съдилища и Софийския градски съд. Проверка в момента на страницата на Върховния касационен съд показва, че името на едиствения съдия, кандидат от ВКС, вече липсва. Останали са 21 души, но нито един от тях не е от върховен съд, независимо че мнозина са с такъв ранг. Така се набива на очи отказът на съдиите от ВКС да участват в механизма за разследване на главния прокурор. Затова пък в списъка са знакови имена от закритите заради порочното правораздаване в тях специализирани съдилища.

Мълчанието на Даниела Талева

До този момент специалният прокурор Талева е отговорила единствено на писмени въпроси на в. „24 часа“, като отговорите й пораждат още повече въпроси. В писмото на председателя на ВКС до „Дневник“ пише: „Уведомявам Ви също, че копие на Вашето писмо с вх. No В-71/14.01.2025 г. беше изпратено на и. ф. прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от негов заместник.“ Това означава, че сега Талева е сезирана и от въпросите на „Дневник“, който очаква отговора й.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar