Проект на Закон за международните ограничителни мерки са внесли група депутати от ПП-ДБ в Народното събрание. Вносителите, сред които са бившите правосъдни министри Атанас Славов и Надежда Йорданова обясняват в мотивите, че целта им е да уредят участието на България в приемането на международни санкции, прилагането им у нас, както и процедурите за включване и освобождаване от обхвата на подобни мерки.

Макар че проектът се стреми да регулира цялостно тази област, става ясно, че основно ще засяга Русия. В мотивите изрично се посочва, че такъв закон е необходим, за да изпълнява страната ни ангажиментите си по санкциите, наложени на Москва след агресията спрямо Украйна.

Законът ще се прилага за ограничения, приети от Съвета за сигурност на ООН, от ЕС, от ОССЕ и други международни организации, които България е задължена да следва по силата на международни договори. Основна роля в приемането на техните актове от българска страна ще играе министърът на външните работи.

Към правителството се предвижда да се създаде Междуведомствен съвет по прилагането на международните ограничителни мерки на територията на Република България. Той ще ръководи и координира като цяло прилагането на санкциите у нас, включително като предлага и включването на допълнителни лица или организации към обхвата на ограниченията. Съветът ще се оглавява от вицепремиер, определен от Министерския съвет. В него ще участват представители на 18 различни ведомства – министерства, агенции, комисии и др., които имат отношение към прилагането на санкциите.

Съветът може да поиска налагането на запор или възбрана върху имушеството на санкционирани лица и организации. По негово предложение финансовият министър ще може да назначава особен търговски управител на юридически лица, които се контролират от санкционираните.

До съвета могат да се подават и заявления за освобождаване (дерогация) от действието на ограничителните мерки. Това могат да правят заинтересовани лица, които трябва да докажат валидността на искането си. Крайното решение дали да бъдат освободени от санкциите се взима от правителството в едномесечен срок от подаването на заявлението. Ако не се произнесе, това ще се смята за мълчалив отказ. Дерогация ще се разрешава, ако го позволява международният акт, по който са били наложени санкциите.

Интересното е, че според проектозакона контролът по неговото прилагане ще се извършва от ДАНС, която ще извършва проверки. Предвидени са глоби и имуществени санкции при нарушения на закона, които могат да стигат до 200 хиляди лева.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar