„Вниманието на управляващите трябва да бъде съсредоточено върху това да изпълнят приетите от тях разпоредби за изменение и допълнение в НПК и в Закона за съдебната власт. От началото на този месец измененията влязоха в сила и съобразно приетото управляващите се задължават в тримесечен срок парламентът и органите на съдебната власт да излъчат своите квоти в нов Висш съдебен съвет (ВСС). Това означава до началото на септември да имаме нов ВСС, а парламентът обичайно през август е в отпуск, тоест, така им остава месец и половина. Затова кой ще изпълнява временно длъжността „главен прокурор“ в този месец и половина – два не е центърът, центърът е час по-скоро да има нов ВСС“.

Това поясни пред БНР професорът по наказателно право и бивш вицепремиер Пламен Панайотов.

И подчерта, че управляващите имат всички механизми да проведат политическия диалог с необходимите мнозинства в парламента за провеждането на избор на нов ВСС, излъчвайки своята квота, а органите на съдебната власт да излъчат своите представители. Според него така много от въпросителните ще отпаднат.

В предаването „Нещо повече“ Панайотов посочи, че каквото и да е законодателството, ако съответният човек, който олицетворява възможността да го прилага към конкретния момент, не се придържа към стриктното му прилагане, то ще има уродливи практики.

„Крайно нежелателно е прокуратурата, че по закон е и недопустимо, да се намесва в политическия живот на страната. Прокуратурата, докато представлява част от съдебната власт, е необходимо да провежда наред с другите органи на съдебната власт наказателната политика в държавата. Затова тя носи отговорност наравно с всички други органи с отношение към правораздаването“.

По думите му е възможно орязване на правомощията на главния прокурор, а като екзотично решение той определи идеята да отпадне фигурата на обвинител номер 1.

„В много развити държава функцията на главен прокурор се изпълнява от министъра на правосъдието. Но тогава рисковете са големи, особено при българските условия. В Полша, например, министърът на правосъдието е член на правителството и е главен прокурор, но наред с това контролира и назначенията във Върховния съд. Това означава, че в едно лице са съсредоточени възможности през трите власти“.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar