Новината, че зам.-председателят на досегашната Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) Антон Славчев е поискал да бъде назначен за прокурор в Софийската градска прокуратура (СГП), бе възприета като пореден куриоз от кадровите рокади във властта. Тя обаче е и симптом за хаоса, който цари в антикорупционната политика на държавата – уж приоритетна за управляващите.

Оттеглянето на Славчев се случва в момент, когато КПКОНПИ в сегашния си състав ще трябва да изпълнява функциите на две комисии – Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), в която тя се трансформира, и новата Комисия за противодействие на корупцията (КПК). Славчев, който формално оглави КПКОНПИ след оставката на Сотир Цацаров от председателския пост, сега ще трябва да изпълнява функциите на председател и на двете комисии. Междувременно обаче съдът се произнесе, че той никога не е бил назначаван за изпълняващ длъжността председател на КПКОНПИ, което означава, че издадените от него заповеди в това му качество са нищожни.

Ново поприще – прокурор

Желанието на Антон Славчев да се премести в прокуратурата някои коментират като осъзнаване, че той няма бъдеще в новите антикорупционни институции, според други – това е опит да се скрие на завет заради момента, когато ще стане ясно какво се е вършило в КПКОНПИ досега. От години насам тази комисия е черна кутия, обществото няма представа за истинските параметри на дейността й – за проверките, които извършва, за установеното по тях и мотивите за взетите решения, за делата срещу нея, присъдените обезщетения, реализираните конфискации, отказите да се образува производство срещу лица от властта и т.н. Причината е, че КНКОНПИ отказва да предоставя достъп до решенията си и на практика не дава никаква релевантна информация, от която може да се направи извод за работата й.

Преди месец Европейският съд по правата на човека допусна за разглеждане жалбата на Антикорупционния фонд (АКФ) срещу отказа на КПКОНПИ да разкрие решенията си за започване на производство по конфискация на незаконно придобито имущество. Това стана, след като в продължение на повече от година и половина КПКОНПИ не се съобрази с решение на Административен съд – София-град, от ноември 2022 г., което я задължава да предостави пълен достъп до решенията си, тъй като те не могат да бъдат служебна тайна.

И това далеч не е единственото съдебно решение, което КПКОНПИ не изпълнява. Наскоро пък BIRD написа, че в продължение на 3 години комисията не изпълнява решение, с което е осъдена да плати 250 хиляди лева съдебни разноски, след като е загубила конфискационно дело. Вместо това КПКОНПИ започва да пуска „каскада от частни жалби срещу изпълнителния лист“ – първо при Цацаров, после при Славчев, макар че няма право да обжалва. С което, разбира се, разноските ще се увеличат – за сметка на данъкоплатеца.

Според други коментари оттеглянето на Славчев едва ли е резултат на лично решение, подобно на инсталирането му на тази позиция преди пет години. За него се говори, че е човекът на ДПС в нея при мандатите на двамата досегашни председатели на комисията – Пламен Георгиев и Сотир Цацаров. Преди година и половина, при напускането на Цацаров, когато в парламента имаше мнозинство, излъчило кабинета „Петков“, „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ пропуснаха легитимно основание да назначат нов председател и да подменят целия състав на комисията (доколкото към онзи момент той се номинираше от председателя). Сега оттеглянето на Славчев изглежда по-скоро като резултат от сделка, а мястото му в СГП – като гарантирано. „Кандидатстват близо 90 души за две места, но си залагам дясната ръка, че Славчев ще бъде назначен“, коментира наблюдател на процесите. Славчев е близък с изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов – това твърдение се съдържаше в разпратено в края на май анонимно съобщение до няколко медии, придружено със снимки на Сарафов заедно с Петьо Петров (Пепи Еврото) в ресторанта „Осемте джуджета“. В придружаващия текст към снимките се казва, че те са резултат от прилагане на специални разузнавателни средства по проверка на КПКОНПИ, но проверката е спряна, а материалите – унищожени, благодарение на близостта на Сарафов със зам.-председателя на КПКОНПИ Антон Славчев.

Славчев няма нито ден стаж като магистрат, но щом е допуснат до участие в конкурса, значи е декларирал поне минимално изискуемия юридически стаж от 8 години. По закон на членовете на КПКОНПИ се признава юридически стаж, както и някои позиции в ДАНС и МВР.

В официалната биография на Славчев се посочва, че през 2000 г. той е завършил Висше военно-транспортно училище „Тодор Каблешков“ в София – специалност „Технология и организация на железопътния транспорт“, където преди това е завършил полувисше със същата специалност. През 2001 – 2005 г. е завършил магистратура по право във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Междувременно работи в МВР, където започва през 1996 г. като младши полицейски инспектор, сектор „Охранителна полиция“ 01 РПУ-СДВР, разузнавач в сектор „Криминална полиция“, повишен в звание лейтенант, инспектор в сектор „Борба с противозаконните отнемания на МПС“, старши инспектор в сектор „Престъпления против собствеността“ в националната полиция, после и дознател там. От 2008 – 2018 г. е служител на ДАНС, експерт, главен експерт, директор на специализирана дирекция. Избран е от Народното събрание на заместник-председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество през 2018 г.

Как се появи Тони БалкониПрез 2018 г. името на Славчев също се появи в имотния скандал, станал известен като „Апатраментгейт“, когато излезе информация, че той също си е купил голяма тераса като тогавашния председател на КПКОНПИ Пламен Георгиев. Оттогава му излезе и прозвището Тони Балкони. По нотариален акт терасата с площ 243 кв.м била разделена между Антон Славчев, жена му Зорница Тодорова и брат му Светослав Славчев, като тримата са платили общо 39 486 лв. Имотът се намира в сграда в столичния квартал „Хиподрума“, където тримата имат апартаменти. Цената за терасата е пет пъти по-ниска от данъчната оценка на имота, стана ясно тогава.Покрай това стана известно, че жената до Славчев – Зорница Тодорова, има активна политическа кариера. Била е зам.-кметица на столичния район „Нови Искър“, издигната от ГЕРБ, била е един от лидерите на партията „Напред България“, а наскоро се оказва и в листите на „Български възход“. Парадоксът с роенето на антикорупционните комисии

Новият Закон за противодействие на корупцията, в сила от 6 октомври, раздели досегашната антикорупционна комисия КПКОНПИ на две – Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), която остава с досегашния състав на КПКОНПИ, и новата Комисия за противодействие на корупцията (КПК), чиито функции ще се изпълняват от същата КОНПИ, докато парламентът сколаса да избере нови членове на тричленната КПК. Това трябва да стане в тримесечен срок от влизането в сила на закона, т.е. до 6 януари догодина, и само по себе си ще е изпитание за Народното събрание предвид сегашното му състояние. Изборът трябва да се извърши с мнозинство от ¾ от гласовете на депутатите. Настоящата управляваща сглобка разполага с тези гласове, но пазарлъкът ще е труден.

През това време се предполагаше Антон Славчев да изпълнява функциите на председател на двете комисии, като не само ги представлява, насрочва и ръководи заседанията, издава наказателните постановления за извършени нарушения и т.н., но и трябва да извърши преназначаването на служителите на досегашната КПКОНПИ в двете нови комисии, както и да предприеме всички други действия по разделянето. Само че Славчев няма правомощия да извърши това заради калпавия закон. С преходните му разпоредби всички тези функции се възлагат на „досегашния изпълняващ длъжността председател на Комисията за противодействие на корупцията, но такъв няма и това е потвърдено от съдебни решения“. Парламентът никога не е назначавал Славчев за изпълняващ функциите председател след оттеглянето на Цацаров, затова и заповедите, издавани от Славчев при изпълнението на функциите като председател, са нищожни. За едно такова решение на Административен съд – София-град, „Капитал“ написа още през април, с него би трябвало да са запознати и депутатите, които са приемали закона, включително – от самия Славчев, който присъстваше на обсъжданията в комисиите.

Проблемът е колкото академичен, толкова и практически. КПКОНПИ в момента е с намален състав от година и половина насам след напускането на Цацаров на 1 март м.г. Парламентът не избра нов председател и комисията остана с четирима вместо петима членове. След напускането на Славчев комисията ще може да взема решения само единодушно, което не е проблем при начина, по който членовете й бяха подбрани.

Проблемът с правомощията на председателя обаче ще блокира цялата дейност на комисията, ако се приеме, че няма кой да насрочва заседанията.

Междувременно се чака да бъде приет и нов закон за отнемане на незаконно имущество и да се избере нов състав на комисията за конфискация (новата КОНПИ), който ще смени сегашния. От ГЕРБ заявиха преди близо три седмици, че са готови с проекта и ще го внесат до дни, но все още това не е сторено. А преди седмица излезе второ осъдително решение на Съда в Страсбург, с което се атакува по същество цялостната концепция на българския закон за гражданската конфискация, която в настоящия си вид бе лансирана от ГЕРБ.

Всичко това сочи, че антикорупционни политики не трябва да се очакват в близко бъдеще. Въпреки заявката на управляващите, че борбата с корупцията е приоритет, все по-очевидно е, че промените се правят предимно заради средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. И не е изненадващо, че потънаха в законодателен хаос.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar