Оправдания много, ефективност – нищожна: какво работи този парламент
Четири закона за три месеца. В средата на февруари така звучи равносметката за 51-ото Народно събрание, започнало работа в началото на ноември миналата година. За това време депутатите не свършиха почти нищо, като се оправдаваха първо с кризата около избора на председател, после с преговорите за правителство, а последно с очакването на проекта за бюджет.
Вместо върху закони и решения, народните избраници се съсредоточиха върху серия от безрезултатни изслушвания, замеряне с временни комисии – неосъществени, а стенограмите ще съхраняват историята на много сблъсъци и обиди в пленарна зала. Междувременно са назначени десетки нещатни сътрудници (за три месеца – 248), които следва да подпомагат законодателната работа, каквато засега почти няма. В следващите седмици обаче предстои парламентът да вземе серия от решения, които ще определят развитието на цели сектори за години напред, както и довършването на задачите, свързани с присъединяването на България към еврозоната. Депутатите имат планове и за промени в Изборния кодекс, които задвижиха на първо четене, но това не се разглежда като сигнал за предсрочни избори (и този парламент започна работа с нагласата, че може да е за няколко месеца). Във вторник (18 февруари) премиерът Росен Желязков заяви, че правителството вече има готова управленска програма и тя е за пълен мандат.
„Дневник“ успя да се запознае с документа (повече тук). Програмата и проектът за бюджета (публикуван във вторник минути преди 23 часа) ще дадат ориентир и дали пълен мандат е реалистичен, а променящата се геополитическа ситуация може да даде стабилност на кабинета. Още една неизвестна обаче стои около работата на Народното събрание и тя е свързана с очакваното решение на Конституционния съд за касиране на изборите и дали то няма да вкара в парламента партия „Величие“. По неофициална информация произнасяне се очаква в края на февруари.
Имам човек, нямам човек
След като управляващите в парламентите (с кратък живот) през последните три години не успяха да задвижат почти нито една промяна в регулатори с изтекли мандати, сегашната коалиция вече задвижи скоростно процедурите за десет от тях, а следващите предстоят по седмици.
Сроковете за номинации са кратки, което предизвика критики от опозицията и според публичните им реакции досега тези формации няма да издигат кандидати и да се договарят за места. Ако няма промяна, това означава, че постовете ще се разпределят между ГЕРБ, БСП, „Има такъв народ“, а въпросителните са ще има ли позиции за „ДПС – ДПС“ и как неофициално ще бъдат представени интересите на лидера на „ДПС – Ново начало“ Делян Пеевски (публично той също отрича, че ще има свои хора в регулаторите).
Преди седмица Рая Назарян (ГЕРБ) начерта и хронограма за назначенията, според която най-късно до началото на април ще бъде избран конституционен съдия от квотата на парламента, до края на май – за парламентарната квота във Висшия съдебен съвет.
По информация на „Дневник“ след приемането на държавния бюджет, управляващите ще съсредоточат усилията си върху попълването на регулаторите. Неофициално представители на мнозинството казват, че част от имената вече са обсъждани, но се е изчаквало да мине и конгресът на БСП, на който Атанас Зафиров (в момента вицепремиер) оглави партията.
Амбиции и цели
Сред основните задачи на правителството и парламента е приемането на държавния бюджет за 2025 г. Той е свързан и с конвергентните доклади за напредъка за еврозоната (финансовият министър Теменужка Петкова обяви след срещи в Брюксел, че ще ги поиска до края на февруари). Гласуването на план-сметката и промените в Закона за Българската народна банка също са ключови за приемането в еврозоната и се очаква да са приоритети на комисията по бюджет и финанси, а след това и в пленарна зала.
От Еврокомисията напомниха за тези законови промени. Законопроектът, който предвиждаше управителят и подуправителите на БНБ да подават оставка от постовете си, в случай че приемат да оглавят служебно правителство, беше отхвърлен на първо четене през януари. Според правилника на Народното събрание законопроектът може да бъде внесен отново или след промени в основните му положения след три месеца – т.е. най-рано на 22 април.
Партньорите в управлението дават заявка, че влизането на страната в еврозоната е „стратегическа цел“, която ще се изпълнява и с „болезнени мерки“, както каза лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Разминавания между управляващите може да има при разглеждането на бюджета, а ГЕРБ търси за него подкрепа на формации и извън мнозинството. Опозицията очаква преждевременното падане на кабинета „Желязков“ и разглежда бързането с регулаторите и контролните органи като знак за това.
Разговорите в Европа за следващите стъпки за Украйна и предстоящи преговори между САЩ и Русия, получиха скоростен отзвук в българския парламент – още тази седмица предстои да бъде внесено и прието проекторешение, че български войници няма да се изпращат в Украйна, както поиска президентът Румен Радев, а след това лидерите на ГЕРБ, БСП и „ДПС – Ново начало“ Бойко Борисов, Атанас Зафиров и Делян Пеевски обявиха подкрепата си.
Също тази седмица предстои да бъдат приети промените в Закона за тютюна и тютюневите продукти, с които ще бъде забранена употребата на вейпове на територията на страната.
Все още не е ясно още дали и с каква част от законопроектите по Плана за възстановяване и устойчивост ще се ангажира мнозинството, но те са заложени като приоритет в управленската програма. В парламента стоят и точно 150 законопроекта по всякакви теми. Не липсват и предложения като България да излезе от Световната здравна организация („Възраждане“), освобождаване на Димитър Главчев като председател на Сметната палата („Продължаваме промяната – Демократична България“) и придобиване на „Лукойл Нефтохим Бургас “ (МЕЧ). Сред идеите на депутатите са още промени в Закона за обществените поръчки, каквито според демократичната коалиция трябва да правят и частните болници, така и идеите за съкращаване на администрацията с 15% за три години, а и реформата, с която държавните служители следва да започнат да плащат осигуровките си.
Законотворчество
Проверка на „Дневник“ показа, че четирите приети досега закона са минали на първо четене в комисия и зала, а след това на второ – в комисия и зала, за точно 24 часа и 21 минути. Това са три стандартни работни дни и 21 минути.
- Закон за събирането на приходи и извършването на разходи през 2025 г. – общо 8 часа и 45 минути, приет на 15 януари 2025 г.;
- Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт – общо 11 часа и 21 минути, приет на 15 януари 2025 г.
- Закон за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията – общо 3 часа и 40 минути, приет на 31 февруари 2025 г.;
- Закон за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници – общо 50 минути, приет на първо и второ четене в пленарна зала на 5 февруари 2025 г.
В края на миналата седмица Националният статистически институт обяви средното месечно възнаграждение в обществения сектор. Сумата е обвързана със заплатите на депутатите. Според финансовите правила в правилника на парламента основното възнаграждение на народните представители е три средномесечни заплати в обществения сектор, като с последното обновление възнагражденията им се вдигат с 802 лв. – до 7872 лв. Над тази сума се получават бонуси за участие в комисии.
Оправдания много, работа – никаква
51-ото Народно събрание бе открито на 11 ноември 2024 г., като заради последвалата криза с избора на председател първото заседание продължи рекордните 26 дни или 602 часа и 47 минути. На 6 декември, след от точно 91 гласувания, Наталия Киселова беше избрана за председател. В първата си реч от мястото на пръв сред равни тя обеща: „Пот и сълзи – няма да бъде лесно, усилията трябва да си струват, защото българските граждани искат държава, която мисли за тях“.
В преговорите за правителство бе постигнато съгласие за приемането на първия закон – промените в Закона за съдебната власт, с които беше прекратена започналата процедура за избор на нов главен прокурор.
След формирането на кабинета – на 22 януари, парламентът формира и комисиите си, като се очакваше най-сетне работата по законите да започне. От опозицията в Народното събрание само „Възраждане“ получи председателско място, като се очакваше дневният ред и приоритетите да следват тези на кабинета. И това обаче не се случи, тъй като правителството „Желязков“ така и не изготви в срок управленската си програма.
Дясната коалиция (на 18 февруари) обвини управляващите, че се занимават само с разпределение на постове, като „една трета от първите 100 дни толеранс на кабинета изтече в оправдания и лутане“. По-късно в същия ден ГЕРБ, БСП, „Има такъв народ“ и БСП проведоха заседание на Съвета за съвместно управление, в рамките на което обсъждаха бюджетът и управленската програма.
По информация на „Дневник“ правителството продължава да се придържа към схващането, че до приемането на бюджета за 2025 г. няма да започва други значителни законодателни инициативи.
Помагачите се множат
На този фон нещатните сътрудници на депутатите, които би следвало да помагат за законотворчеството, продължават да се увеличават. Към 14 часа във вторник (18 февруари) броят им е 190. Сред помагачите на депутатите са бивши депутати, министри, някогашни членове на политически кабинети в изпълнителната власт, президент на спортна федерация и агент на бившата Държавна сигурност.
Наред с това още 27 души са назначени като сътрудници на парламентарните комисии. Отделно още 31 души са назначени за сътрудници на парламентарните групи, като обикновено така се назначават партийните пиари. С това общият брой на сътрудниците в 51-ото Народно събрание е 248 – с осем повече от депутатите. Сред сътрудниците на парламентарните групи е и бившият финансов министър на ГЕРБ Владислав Горанов. Той бе санкциониран по глобалния закон за корупция „Магнитски“, като малко след това партийният лидер формално почти се отрече от него като заяви, че не е член на ГЕРБ. В момента неофициално се коментира, че Горанов има силно влияние в министерството на финансите.
Интересни имена има и сред съветниците на ДПС-ДПС, сред които е и бившият тв водещ, евродепутат и бивш лидер на „България без цензура“ Николай Бареков. Той бе водач на врачанската листа на движението, след като около разкола между Доган и Пеевски бе сред лицата, които пазеха имотите, в които живееше почетният председател на ДПС. Бареков, който преди години поиска екстрадиране на ромите в Индия, ще съветва депутатите от ДПС-ДПС за външна политика.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
1
Коментирайте
The article highlights the inefficiency of Bulgaria’s 51st National Assembly, which has passed only four laws in three months. Despite numerous justifications, including leadership crises and budget negotiations, the Assembly has focused on unproductive hearings and temporary committees. Meanwhile, the government has appointed numerous unpaid staff to assist with legislative work, which remains largely unproductive1. Key upcoming decisions include the state budget for 2025 and Bulgaria’s entry into the eurozone, with significant political and economic implications https://www.floridablue-fl.com