За да се стигне до някакъв истински катарзис и очистване на ситуацията, зависи от политическата воля, докъде политиците искат да стигнат, и след това зависи и от разкритията, които ще бъдат направени, включително от главния прокурор. Това заяви пред БНР Олга Керелска – член на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.

„Промяната трябва да бъде радикална. Най-съществената част е промяна в структурата и функционирането на прокуратурата. Би било редно да се проведе широк дебат и в прокуратурата по тези въпроси. Личното ми мнение – така или иначе структурата на прокуратурата показва пороци, нещо трябва да бъде променено“, коментира тя в интервю за предаването „Неделя 150“.

Според нея трябва да се даде по-голяма свобода на прокурорите, а не да се подчиняват на разпореждания. Трябва да се помисли върху възможността или разширяване на възможността за обжалване на отказите на прокуратурата да образуват производства, защото когато тези откази не подлежат на контрол, нещата приключват там, добави мнението си там и изказа мнение, че би могло да се въведе филтър и това обжалване да се предвиди за по-тежите престъпления.

„Мисля, че и политиците вече узряват за тези идеи. Без промени в Конституцията няма как да стане тази промяна“, подчерта Керелска. Относно твърдението на Борислав Сарафов, че „прокуратурата е нагазила в политиката“, тя смята, че една такава констатация, направена сега, е малко изненадваща:

„Сарафов не е от днес и от вчера в прокуратурата. Изведнъж това проглеждане ми се струва изненадващо. Оттам се засилват едни съмнения във връзка с искреността му. Ако Сарафов има предвид, че прокуратурата търпи политически влияния – вероятно това е така. Ако разсъждаваме в посока дали прокуратурата е навлязла в политиката – имаме примери, които биха могли да бъдат квалифицирани като политически действия“.

Тя даде пример с навлизането на служители от Бюрото за защита на свидетели в президентството. Според нея това по скоро е било политически акт. В случая става въпрос за едно действие, насочено от един орган на държавна власт към друг отган на държавна власт. Не знам колко принципът за разделеление на властите беше спазен, каза тя. По думите йпо-важен е въпросът как политиката е навлязла в прокуратурата и съдебната власт. Олга Керелска припомни двете искания за предсрочно освобождаване на главния прокурор и разясни процедурата. Във ВСС постъпи предложение от 6-ма членове на прокурорската колегия за предсрочно освобождаване на главния прокурор. По него е образувано производство. Тече 7-дневен срок за отговор на Иван Гешев, който изтича в понеделник. След това има 3-дневен срок, в който трябва да се насрочи заседание по допустимост на направеното предложение. След като пленумът на ВСС вземе решение, че предложението отговаря на законовите изисквания, трябва да се насрочи заседание по същество, на което ще се събират доказателства във връзка с твърденията.

„Наивистичният прочит на нещата може да доведе до извод, че става въпрос за осъзнаване, проглеждане, катарзис на колегите. От друга страна има една хронология на събитията, която може да наведе до други изводи. Това предложение дойде след обявеното от Мария Габриел. Има връзка между едното и другото събитие. Дали е било спонтанен порив или е имало подводни течения – можем да гадаем. Може да се задава и въпрос дали не е упражнен натиск, от кого, какъв е бил той – това са много важни неща. Не знам дали ще стигнем до момент, когато те ще бъдат разктити“, коментира Олга Керелска.

ВСС е сезиран и с искане от заместник главния прокурор Борислав Сарафов – за образуване на дисциплинарно производство срещу Иван Гешев. В него пише, че на 15.03., когато Гешев обяви, че няма да подава оставка, тази проява е била предшествана от една оперативка, на която и той е присъствал, на която Гешев е заявил, че разполага със запис от разговор с член на прокурорската колегия Йордан Стоев, както и че притежава 150 записа от разговори с политици, магистрати, включително и членове на ВСС. С оглед на това се иска образуване на дисциплинарно производство.В някакъв план този сигнал беше обсъден на последния пленум на ВСС в четвъртък, посочи Керелска и добави: „Ние не можехме да навлезем в истинско обсъждане на сигнала“.

„На пленума отново беше повдигнат този дебат – може ли да се води дисциплинарна процедура или единствената възможност е тази процедура, която е започната от 6-мата прокурори. Взе се решение този въпрос допълнително да бъде обмислен и на следващ пленум да имаме яснота какво ще правим с този сигнал. И в единия, и в другия случай Борислав Сарафов не е компетентен да иска образуване нито на дисциплинарно производство, нито на производство по член 175, ал. 5. Тепърва предстои обсъждане в пленума въпроса относно допустимостта на неговото искане и сигнал“.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar