Акуратна, организирана, методична, почтена. Така описват новата председателка на парламента Наталия Киселова колегите й от университета. Тя е извървяла всички стъпала в академичната кариера до доцент по конституционно право, известна е като човек, с който лесно се работи и който не бяга от работа.

„Мненията й може и да не съвпадат с мейнстрийма, но тя винаги ги отстоява, и то с аргументи“ – това пък казва за нея проф. Пламен Киров, който в продължение на два мандата беше ръководител на катедрата по конституционно право в СУ „Св. Климент Охридски“, където Киселова преподава.

Политологът Първан Симеонов я определи като „потенциалния гейм чейнджър“. Нейният избор за председател на Народното събрание не само дава изход от парламентарния тупик, но и нова перспектива на кризата. Тя е реална алтернатива за евентуален служебен премиер, за който няма данни за зависимости и нездрави обвързаности. Това би означавало, че когато и да дойдат нови предсрочни избори, с нея начело изпълнителната власт няма да толерира престъпно манипулиране на вота.

„Данните за купуване на изборите са резултатът от служебното правителство. Партии, които не са спечелили изборите, не са получили доверието на мнозинството от гражданите, менажират правителството и резултатите са налице.“ – това коментира Киселова през октомври в едно интервю.

Летящ старт

Доц. д-р Наталия Киселова е една от големите изненади на 51-ото Народно събрание. Изненада беше номинацията й за кандидат депутат от гражданската квота на БСП, направена от младежката организация на БСП в София, при положение, че тя е безпартийна и досега не е участвала в активната политика, въпреки, че никога не е крила левите си убеждения.

Изненада беше и изборът й за председател на Народното събрание – макар че беше напълно логичен предвид нейната квалификация, но по традиция в българската политика логиката няма значение.

Така за първи път от 20 години насам юрист с академична титла оглави парламента. Преди това през 2001 г. проф. Огнян Герджиков бе избран на този пост и се опита да издигне качеството на законодателството, но след това дойде Тройната коалиция и ГЕРБ и докараха невиждан срив.

Сега петима юристи, двама от които с академична кариера, влязоха в 8-членното ръководство на 51-ото Народно събрание – председател и седем зам.-председатели. Това е сериозно постижение в сравнение с много предишни парламенти.

Доц. д-р Наталия Киселова е родена в Казанлък на 19 юни 1977г. Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“ през 2002 г. и веднага се ориентира към академична кариера. От 2003 г. до 2005 г. е редовен докторант в катедрата по конституционно право, а от 2005г. вече е и редовен преподавател там. През 2007 г. защитава докторска дисертация на тема „Парламентарен контрол“.

„Тя е перфекционист и с нея лесно се работи. Има много колеги, които се занимават само със своята научна дейност и с адвокатските си кантори. Тя не вписана като адвокат, но винаги, когато й е възлагана задача, свързана са администрирането на учебния процес, е поемала задачата и я е изпълнявала, които е рядкост“, казва за нея проф. Пламен Киров.

Киселова е била експерт към комисията по въпросите на държавната администрация в 40-ото Народно събрание, после и експерт в Съвета по законодателство в Министерство на правосъдието.

Специализирала е в Университета Кеймбридж (2015) и Московския държавен университет „Ломоносов“ (2014).

През последните дни някои се опитаха да атакуват кандидатурата й за председател и с аргумента, че е човек на Румен Радев, но е факт, че Киселова беше е правния екип на президента Росен Плевнелиев – започва като съветник по правни въпроси, а през 2016г. е назначена от него за секретар по правни въпроси.

Плагиатският скандал, който я направи популарна

Въпреки сериозния си научен, административен и експертен опит, до лятото на 2020 г. Наталия Киселова беше известна предимно на правната общност и ограничен кръг от журналисти, които следяха нейните публикации по конституционни теми. После обаче избухна т.нар. плагиатски скандал с адвокат Петър Илиев, тогава също преподавател по конституционно право в СУ, който беше номинация на „Има такъв народ“ за вицепремиер и министър. Оказа се, че в Юридическия факултет на СУ е публична тайна, че Илиев е изплагиатствал близо сто страници от книгата си „Компетенцията на Народното събрание“ от дисертацията на Киселова „Парламентарен контрол“. Ръководството на ЮФ е било уведомено за това още при излизането на книгата през 2015 г., но е помолило скандалът да не се разшумява и нещата са приключили дотук. Книгата на Петър Илиев изчезва от пазара.

Но когато през 2020 г. Илиев бе анонсиран от ИТН за правосъден министър, а след това даже и за кандидат за премиер, възмутени преподаватели от юридическия факултет информираха медиите за този потулен скандал – в опит да предотвратят един човек със спорен морал да влезе в изпълнителната власт.

Това вкара името на Киселова в топ новините, макар че тя докрай отказа да коментира този казус.

Дългосрочният резултат беше, че медиите я преоткриха като коментатор на конституционни теми, а пък те винаги граничат с политиката. Всеизвестно е, че тя не отказва коментар, че е прецизна, пунктуална и с внимание към детайлите. В медийните си изяви избягва да демонстрира политическо пристрастие, но изразява ясна позиция.

И макар след избора й за председател тя да зае позиция на временно отстояние от медиите, от ясните й послания досега могат да се изведат вижданията й за важните политики и приоритети на България. Нещо много значимо за председателя на парламента и евентуален бъдещ служебен премиер – ако се сбъднат предричанията, че най-късно напролет предстоят нови предсрочни избори.

„Първият орган, който нарушава конституцията е Народното събрание“

Парламентът трябва стъпка по стъпка да започне възстановяването на българската държавност чрез по-бавен законодателен процес при спазване на нормативните правила и спешно попълване на всички регулаторни органи с изтекъл мандат, каза тя в едно изявление през октомври т.г. Защото „първият орган, който нарушава конституцията е Народното събрание“, обяснява Киселова.

Още във вторник, на първото заседание след избора й, тя потвърди очакванията, че ще внесе организираност на работата на парламента като обяви, че ще предложи на депутатите график за попълването на 96 квоти в държавни органи с изтекли или вакантни мандати, включително омбудсман и зам. омбудсман, конституционен съдия и др. Многократно е завявала в интервюта, че това трябва да стане с открити и прозрачни процедури за всички органи с изтекли мандати, така че позициите в тях да не се делят между ГЕРБ и ДПС, както досега, а в тях да се назначават хора с безспорни качества. Дава и пример: „Да могат народните представители да номинират и да има истинско изслушване, а не както беше при избора за представител на Народното събрание в Конституционния съд – г-жа Десислава Атанасова четеше!“. Конкурсите за изразително четене са в първи клас, допълва Киселова.

Тя не крие и позицията си за откритите процедури за избор на главен прокурор и председател на Върховния административен съд (ВАС). По думите ѝ настоящият Висш съдебен съвет не трябва да избира нов главен прокурор и председател на ВАС, защото е изчерпал своята легитимност. И в този контекст припомня, че назначаването на тези фигури става с указ на президента, а той може да го бави „колкото трябва“. На директен въпрос в интервю потвърждава мнението си, че със закон може да се спре изборът на Сарафов. В този смисъл може да се очаква, че доколкото зависи от нея, тя няма да създава пречки пред проекта за промени в съдебния закон, внесен от ПП-ДБ.

Борислав Сарафов е приемлив за тези, които искат да запазят статуквото – ГЕРБ и ДПС с крилото около Пеевски, заявява тя в едно интервю по бТВ непосредствено преди изборите. Тези сили от години не променят състава на мандатните органи, защото това статукво ги устройва. Те нямат достатъчно електорална подкрепа, за да спечелят и да управляват отговорно, затова се крият зад фигурата на служебния министър председател.

Политиците носят „чудовищно огромна вина“ за сегашното състояние на съдебната система и прокуратурата, казва Киселова.

„От отговорност не бягам“ – така отговаря тя на въпроса готова ли е да стане служебен премиер. А нейната рецепта за излизане от кризата в този период на безвластие и нестабилност е „сто решения на сто малки проблеми“ – едно по едно властта да решава конкретни и непосредствени задачи.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar