И ПП-ДБ, и ДПС предлагат орязване на правомощията на главния прокурор.

Движението прибягва до пореден трик за запазване на влияние в бъдещия прокурорски съвет.

Ще бъде предложено и отнемане възможността на президента да назначава свои хора в служебен кабинет.

През 2016 г. настоящият съпредседател на ДБ и един от лидерите на коалицията ПП-ДБ, Христо Иванов, като правосъден министър в кабинета „Борисов-2“ разписа конституционни предложения. Около тях беше постигнат консенсус от Реформаторския блок, ГЕРБ и ДПС, наречен от тогавашния лидер на ДСБ Радан Кънев „исторически компромис“. Непосредствено преди гласуването на компромиса обаче ДПС и ГЕРБ се отметнаха и оставиха надмощието на прокуратурата във Висшия съдебен съвет, а оттам и в съда. Главният прокурор продължи да бъде институционално безконтролен.

Днес, седем години по-късно, коалицията ПП-ДБ опитва да прокара Исторически компромис 2.0, като целта на формациите в нея е да не позволят ГЕРБ и ДПС отново да се отметнат. Дали това ще се случи ще бъде ясно около края на тази календарна година. Но на този етап сигурно изглежда, че процесът започва, а в него открито са намесени активно доскорошните отявлени защитници на главния прокурор – ДПС и ГЕРБ. След разрива им с вече бившия шеф на обвинението Иван Гешев двете партии, изглежда, се опитват да си запишат реформаторски актив. Ако устремът им се запази до края на годината, най-вероятно измененията в основния закон ще бъдат прокарани. Разбира се, трикове в тяхното поведение и предложения не липсват. Така например ГЕРБ нямат конституционен проект, а ДПС са разписали такъв, който отново запазва мнозинство на прокурори във Висшия прокурорски съвет, което може да се чете като запазване на статуквото.

При всички положения обаче предстоящите конституционни изменения най-общо засягат две групи обществени отношения. Основната е орязване правомощията на главния прокурор, както и разделянето на ВСС на прокурорски и съдебен съвет. За тези с години искани промени сега изглежда, че има мнозинство, освен ако то не се отметне в последния момент.

Втората група предложения е свързана с института на служебното правителство и правомощията на президента. В проекта на ПП-ДБ фигурират и други текстове, засягащи регулаторите органи и ограничаващи мандатите за кметовете на общини.

Ако ПП-ДБ заедно с ГЕРБ и ДПС успеят да изчистят общи текстове и да ги прокарат, процесът ще отнеме около половин година. Разпределен във времето, той най-общо би изглеждал така:

  • до седмица се очаква да заработи „рестартираната“ конституционна комисия в парламента;
  • до края на месеца ще бъдат внесени различните предложения за промяна на основния закон;
  • след началото на новия парламентарен сезон (септември) измежду внесените проекти ще се изработи един общ, който ще бъде внесен в пленарна зала;
  • ако бъде осигурена подкрепа от 180 гласа, текстовете може да се приемат до средата на октомври, а ако гласовете са 160 – до средата на декември.

За момента внесени официално конституционни проекти няма, въпреки че и ПП-ДБ, и ДПС имат готови. Причината за забавянето е невъзможността да започне работа комисията по конституционните въпроси, в чийто състав влезе санкционираният по глобалния акт „Магнитски“ депутат от ДПС Делян Пеевски.

Рестартът „Да скрием Пеевски“

След като Пеевски беше избран в комисията, съпредседателят на ДБ Христо Иванов поиска рестарта ѝ, за да няма в нея „ярки политически фигури“, които да взривяват политическия диалог.

От ДПС първоначално не се съгласиха с идеята, но впоследствие стана ясно, че Делян Пеевски и лидерът на движението Мустафа Карадайъ ще напуснат звеното. Така вместо санкционирания по „Магнитски“ депутат на негово място конституционни промени ще пише близкият му парламентарист Хамид Хамид, който е съвносител на всички законопроекти, в които е участвал Пеевски в годините назад.

Рестартираната комисия без съмнение е опит за смекчаване на негативните нагласи на обществото към конституционни промени, подписани от бившия медиен магнат и неуспял шеф на ДАНС. По същество обаче бъдещите текстове ще зависят именно от него, както и от Бойко Борисов.

Засега ГЕРБ нямат разписан свой конституционен проект. Формацията все още настоява на първоначалната идея да се внесе общ, който да бъде предложен на пленарната зала от името на комисията, която в началото на ротационен принцип ще се председателства от бившата външна министърка Екатерина Захариева.

Проектът на ПП-ДБ

Готови проекти имат ДПС и ПП-ДБ. И двете формации се движат в една посока. Нюансите обаче са различни.

Текстовете на ПП-ДБ, които „Капитал“ видя, предвиждат разделянето на ВСС на две – Висш съдебен и Висш прокурорски съвет, като всеки от тях ще се занимава с кадровите въпроси на гилдиите, за които отговаря. Постигането на подобно разделение ще бъде съществена крачка за съдийската независимост, тъй като в момента има възможност за вмешателство в кариерните за съда въпроси от страна на прокуратурата.

Според проекта на ПП-ДБ Съдебният съвет трябва да се състои от 15 души, сред които председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд. Осем магистрати пряко ще се избират различни нива на съдилищата, а политическата квота ще бъде от петима души. Те ще се избират от 2/3 от народните представители.

ПП-ДБ предлагат, ако на две гласувания не се събере мнозинство от 2/3 депутатски гласове, изборът да бъде правен със 140 души. Съществена идея, която не е лансирана от други формации до момента, макар че преди от ДБ са я застъпвали, е съдиите във ВСС да продължават да работят като съдии по време на мандата си.

Прокурорският съвет според идеите на ПП-ДБ трябва да се състои от 10 обвинители – главният прокурор и още двама избрани пряко, един следовател и шестима, излъчени от Народното събрание.

При такива разпределения ще се постигне идеята още от 2016 г в прокурорския съвет мнозинство да имат посочените от парламента, за да се постигне по-високо ниво на граждански контрол, а в съдебния съвет мнозинството да бъде на съдии, избрани от съдии, за да се гарантира тяхната независимост и да бъде изключена възможността за политическо вмешателство.

Структурата на прокуратурата ще бъде огледална на структурата на наказателните съдилища. На главния прокурор ще бъде отнет основният инструмент за вмешателство в изпълнителната власт – надзорът за законност, той няма да се занимава и с кариерни въпроси на редовите прокурори. Това означава, че основният похват за всяване на страх или осигуряване на подчинение в държавното обвинение – командироването, няма да бъде в ръцете на главния прокурор. Той самият ще се назначава и освобождава от прокурорската колегия в кадровия орган на съдебната власт.

Трикът на ДПС

ДПС също предлагат отпадане на надзора за законност, който доскоро заедно с ГЕРБ бранеха.

Те предвиждат разделяне на Висшия съдебен съвет (ВСС) на два висши съвета – на съдиите и на прокурорите, които да се състоят от по 13 души, а членовете от квотата на парламента в двата съвета да се избират с мнозинство от 2/3.

Движението предлага сегашните членове по право във ВСС – главният прокурор, председателите на ВАС и ВКС и министърът на правосъдието, да не участват в новите два съвета. Така ДПС за пореден път лансират идеята си, че прокуратурата и съдът са „равнопоставени“, което беше и досегашното им виждане. То е остро критикувано неведнъж от юристи, които подчертават, че съдът е арбитър, а прокуратурата страна, по тази причина председателите на ВКС и ВАС не могат да бъдат третирани еднакво с главния прокурор.

В проекта си, за който казват, че „все пак не е окончателен и идеите подлежат на преговори и промяна“, ДПС прокарват още един трик. Партията хем твърди, че в съдебния съвет превес трябва да имат съдиите, избрани от съдии, а в прокурорския – политическата квота, хем прибягва до хитрост. Разписаните текстове гласят, че в прокурорския съвет, съставен от 13 души, шестима ще се избират от обвинението, шестима от парламента, а един представител ще има и националното следствие. Това на практика означава, че повлияните пряко от прокуратурата ще бъдат седем души (заради представителя на следователите), а политическата квота все така ще бъде с един по-малко.

Ако този модел бъде приет, битката отново ще бъде за влиянието в двете колегии на магистратските съвети, от които ще зависят кариерните въпроси на съдии и прокурори.

Поправката „Радев“

Наред с измененията в основния закон, предлагани като стъпка от говорената с години съдебна реформа, проектите и на ПП-ДБ, и на ДПС предвиждат и изменения на допълнителни текстове.

Текстовете, които ДПС ще внесе, разписват още уреждане на въпроса с индивидуалната конституционна жалба. Предлага се и премахване на изискването за липса на двойно гражданство на министри и депутати, за да не се нарушава конституцията.

От ПП-ДБ възнамеряват да предложат конюнктурни поправки, които да възпрепятстват при следващи предсрочни избори президентът Румен Радев да назначи собствено служебно правителство. Идеята беше анонсирана преди седмица пред БНТ от правосъдния министър Атанас Славов (ДБ). Според предложенията на ПП-ДБ, ако формациите в парламента не постигнат съгласие за сформиране на кабинет (без значение дали това става веднага след избори, или действащото правителство подаде оставка), държавният глава ще бъде длъжен да назначи правителството в оставка за служебно.

Правомощията на служебния кабинет, който всъщност ще си бъде „старият“, ще се уреждат в специален закон.

В проекта е залегнала още една по-скоро екзотична идея – държавният глава да не може да разпуска парламента в срок от една година от първото му заседание. По този начин всъщност се предлага конюнктурно решаване на въпроса с честите предсрочни избори от последните две години, когато парламентите работиха по три-четири месеца и се разпускаха. Ако такъв текст бъде приет, може да реши един проблем, но да се създаде друг – подобна идея да бъде разтълкувана като практическа „отмяна на изборите“. Ето защо от ПП-ДБ казват, че са разписали предложението, но не са сигурни, че изобщо ще го внесат.

И ПП-ДБ, и ДПС, и ГЕРБ на този етап декларират, че още преди лятната ваканция на парламента ще бъдат задвижени промените в конституцията. Като целта е до края на годината текстовете да бъдат окончателно приети. Или казано иначе – в следващите шест месеца ще стане ясно дали ще има нов провал на историческия компромис, или ще видим съгласие от страна на ГЕРБ и ДПС да отстъпят от задкулисния си контрол, който засега имат върху съдебната система.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar