Една от главните цели ще е всеки работещ без трудов договор да получава поне минималната работна заплата

Неплатените стажове струват повече от 1000 евро месечни загуби на младите хора в Европа, сочи проучване на Европейския младежки форум (YFJ), озаглавено „Цената на неплатените стажове“.

Те задълбочават неравенството и изключват младежите от по-уязвимите социални групи, твърди Марк Макнълти – член на УС на YFJ. Скоро обаче безплатният труд може да остане в историята благодарение на новата директива, която ЕК подготвя.

След финансовата криза от 2008 г. стажовете започнаха да стават все по-популярни, като според данни на ЕП близо 50% от всички на възраст между 15 и 34 години са придобили опит с поне един стаж през живота си. С навлизането на неплатените стажове и в сферите извън образователните програми обаче се увеличава вредата, която нанасят на обществото.

77% от анкетираните споделят, че са трупали професионален опит без заплащане, а при 1/3 от тях това се е случило поне два пъти. Освен че загубите на месец са средно 1000 евро на човек, в 11 държави от ЕС сумата е дори по-голяма. В Белгия и Ирландия например се изчислява загуба от около 1300 евро месечно, а първенец е Люксембург – там един неплатен стажант губи средно около 1800 евро.

Тези стойности са изчислени спрямо най-ниските възможни разходи на млад човек, като има и други негативи. Един от тях е задълбочаването на социалното неравенство, като вероятността хора с увреждания, с по-ниско образование, с един родител или с мигрантски произход да са стажанти без възнаграждение, е цели 8 пъти по-ниска.

Така работодателите, които предлагат неплатени стажове, реално

дискриминират много млади хора и им пречат по пътя на кариерното развитие

„Това, за което никой не се замисля, е хроничното състояние на стрес и колко жертви направих, за да се задържа на повърхността както психически, така и икономически“, разказва един от анкетираните младежи.

„Работиш за стажа си, а след това работиш за пари“, посочва пред „Гардиън“ 27-годишният Лукас, който паралелно е бил стажант на две места в Париж, като само на едно от тях е получавал заплата, и то символична – 400 евро. По думите му „казват, че си късметлия, че имаш стаж. Ти обаче плащаш за този късмет и престиж, защото си намалил разходите за храна и други неща“.

Друг младеж, приключил наскоро стаж в НАТО, разказва колко е бил учуден, че всички са били от привилегировани среди: „Всички стажанти имаха едно и също ниво на финансова сигурност“. Именно хората, чиито семейства могат да им помагат с покриване на разходите, са тези, които имат по-голям достъп до сектори, известни с неплатените си стажове, например медии или организации с нестопанска цел.

Доста млади хора обаче прибягват до търсене на работа едновременно със стажа си, което пък води до прекомерно много работни часове.

Това се отразява зле върху цялостното състояние на човек и се натрупва върху допълнителното

отрицателно въздействие, което има неплатеният труд върху психичното здраве

и благосъстоянието. Към негативите се прибавя и липсата на осведоменост на стажантите спрямо правата им, както и страхът от отмъщение и ограничаване на напредъка в кариерата при подаване на сигнал за неправомерни практики.

„Неплатените стажове спъват цяло едно поколение, докато работодателите се радват на плодовете на безплатния труд“, казва Макнълти.

„В много случаи стажовете всъщност заместват началните работни места“, коментира Теа Ярк от Европейската конфедерация на профсъюзите. Нейната организация е една от даващите гласност на проблема. Освен това

много стажове не отговарят дори на минималните стандарти

„Няма наставничество, няма надзор, няма насоки“, обяснява Ярк. Тя е категорична, че не може да има различни критерии само защото хората са млади, както и че „не можете да решите, че просто няма да им платите, ако вършат работа“.

През последните години някои държави в ЕС опитаха да се преборят с неплатените стажове. Във Франция например още през 2014 г. продължителността им беше ограничена до два месеца, а от 2019 г. в Румъния компаниите са задължени да плащат на стажантите си стипендии. Преди 10 г. Съветът на ЕС също се опита да реши проблема, приемайки необвързваща рамка за качество на стажовете, за да гарантира, че всеки получава ясни цели по време на обучението си, подкрепа, правилен тренинг и писмено споразумение.

ЕС обаче не успя да включи ясни препоръки за заплащане,

а незадължителният характер на препоръката я направи по-скоро неефективна.

Докато това все пак е крачка в правилната посока, все още има вратички в законите за заобикаляне на правилата.

Тук идва ролята на ЕК и бъдещата директива. В нея ще се определят минимални стандарти, които ще се отнасят за повечето стажове в целия ЕС, като изключение ще правят академичните. Освен това важна цел ще бъде всеки стажант да получава поне минималната работна заплата, както и стажовете да станат по-достъпни за хора с увреждания и за представители на по-уязвими социални групи. Директивата, която ще бъде задължителна, оставя в ръцете на всяка страна членка решението как ще постигне целите, заложени в нея.

Очаква се документът скоро да бъде готов, но

ще има надпревара с времето,

тъй като ЕП иска да го одобри преди изборите през юни, обясни Мария Родригес Алкасар – президент на YFJ.

„Това е огромна стъпка за осигуряване на по-добро включване в отворения пазар на труда“, подчерта тя и допълни, че не трябва „младите хора да плащат за тези неплатени стажове със собственото си здраве и благополучие“.

Решението на ЕП за дългоочакваната директива стана факт през юни 2023 г. Тогава парламентът гласува „за“ забрана на неплатения труд, заложено в доклада за качеството на стажовете на YFJ.

„Това е решителна стъпка. ЕК не може да предаде младите хора сега. Време е за обвързващо законодателство, което да забрани завинаги неплатените стажове“, коментира Макнълти след вота.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar