Никола Саркози се яви в съда в Париж в сряда за началото на процеса по обжалване на присъдата му от една година затвор за незаконно финансиране на кампания. В така наречената „афера Бигмалион“ бившият държавен глава беше осъден на една година затвор през септември 2021 г. по обвинения, че неговата дясна партия, тогава известна като UMP, е работила с фирма за връзки с обществеността, за да прикрие истинската цена на кандидатурата му за преизбиране през 2012 г.

Бившият държавен глава на Франция Никола Саркози се сблъска с редица правни проблеми и е обвинен в корупция, подкупи, търговия с влияние и нарушаване на законите за финансиране на кампании в няколко отделни дела срещу него. По голямата част от тях са свързани с годините му в Елисейския дворец и най-вече с действия по заобикаляне на правилата за провеждане на предизборна кампания.

Франция налага строги ограничения върху разходите за кампании. Прокурорите твърдят, че фирмата „Бигмалион“ е фактурирала UMP, а не кампанията, и по този начин Саркози е похарчил близо 43 милиона евро за неуспешната си кампания за втори мандат – почти двойно повече от разрешената сума от 22,5 милиона евро.

Тринадесет други души – включително членове на партията UMP, счетоводители и ръководители на „Бигмалион“ – бяха признати за виновни по различни обвинения, вариращи от фалшификация и измама до съучастие в незаконно финансиране на кампания.

В първоначалния процес само четирима обвиняеми, включително заместник-ръководителя на кампанията Жером Лаврийо, признаха каквато и да е отговорност. Саркози отрече всички неправомерни действия, настоявайки, че въпреки че наистина е имало „фалшиви фактури и фиктивни споразумения… парите не са отишли в (неговата) кампания“.

Очаква се процесът по обжалването да продължи до Коледа. Потърсени от агенция АФП, адвокатите на Саркози са отказали да дадат изявления преди изслушването.

Саркози получи присъдата, която сега обжалва, през 2021 г. – девет години, след като напусна най-високия държавен пост. Тогава 66-годишният политик отрече каквото и да е нарушение и определи решението като „несправедливост“. Пак през 2021 г. той беше осъден за корупция в отделно дело на три години затвор, две от които условно. Той беше намерен за виновен за опит да подкупи съдия през 2014 г., обещавайки му престижна работа в замяна на информация за отделен случай.

В решението съдия Кристин Мее каза, че консервативният политик „знае, че това, което прави, е грешно“, добавяйки, че неговите действия и тези на неговия адвокат са изградили в колективното съзнание на обществото „много лош образ на правосъдието“.

Все още влиятелен

Саркози беше критикуван от обвинението в първоначалния процес, че се е явил само в деня на същинското си изслушване и е демонстрирал високомерие. Очаква се този път той да присъства на някои от най-важните сесии.

Миналия месец, след 30 часа разпити в продължение на близо четири дни, срещу Саркози бяха повдигнати обвинения по отделно разследване за възможно манипулиране на свидетели. В този случай той е разследван по обвинения, че бившият френски президент е взел пари от покойния либийски диктатор Моамер Кадафи, за да финансира предизборната си кампания през 2007 г. и за което той ще бъде съден в началото на 2025 г.

В хода на процеса ще бъдат представени експлозивни доказателства, че Саркози, заедно с 12 други обвиняеми, са се договорили да вземат пари от либийския лидер, за да финансират кандидатурата му за президентския пост през 2007 г. и че победата му е незаконна.

Саркози е изправен и пред отделно разследване за евентуална търговия с влияние, след като получи плащане от руската застрахователна компания Reso-Garantia от три милиона евро през 2019 г., докато работеше като консултант.

Между акции в подкрепа на Украйна: Никола Саркози представи новата си книга

Въпреки правните си проблеми, Саркози остава изключително влиятелна фигура във френската десница, ухажван от политици, радващ се на значително внимание и интерес при издаването на поредната си книга.

В последната си работа, публикувана това лято, Саркози казва, че би искал неговото протеже и настоящ вътрешен министър Жералд Дарманин да наследи Еманюел Макрон като президент, отбелязвайки неговите „очевидни качества“.

Според френските медии Саркози е поддържал отношения и със самия Макрон. Двамата са вечеряли заедно многократно, за да говорят за политика, като последната подобна среща е била през септември, според всекидневника Le Parisien.

През 2017 г. той направи неуспешен опит да се завърне в политиката, след като неговата дясноцентристка партия Les Républicains избра вместо това друг кандидат за президент.

През петте години начело на Франция Саркози възприе строги антиимиграционни политики и се опита да реформира икономиката на Франция на фона на световната финансова криза.

Критиците му дадоха най-различни прякори, заклеймявайки стила му на лидерство като твърде нахален, ориентиран към знаменитости, демонстрация на лукс и хиперактивен за роля, основаваща се на традиция и величие.

Съдебните процеси срещу Саркози са още по-впечатляващи на фона на историята на политическите лидери на следвоенна Франция, която не помни други подобни случаи. Единственият прецедент беше процесът срещу предшественика на Саркози – покойния Жак Ширак, който получи две години условна присъда през 2011 г. за уреждане на фалшиви работни места в кметството на Париж за съюзници, докато беше кмет на Париж.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar