Не съм оптимист, че комисията „Нотариуса“ в Народното събрание ще постигне резултати.

Това каза пред БНР журналистът Николай Стайков, съосновател на Антикорупционния фонд, като постави въпрос защо от един месец няма никаква реакция на публикацията на bird.bg, че има индикации за директни телефонни разговори между Калин Стоянов, който през 2021 г. е бил директор на ГДБОП, а сега е министър на вътрешните работи, и Мартин Божанов-Нотариуса.

„Това би било скандал във всяка една нормална държава и би било тема номер 1 в медиите до изясняването на тона дали е вярно, или – не. Видяхме изкривяването на цялата политическа система – този въпрос просто не се повдига“.

Стайков подчерта, че на върха на МВР в момента има назначения, посочени от ПП-ДБ:

„Има директни доказателства, а мълчаливо беше и потвърдено. … Обещанията за борба с корупцията не могат да бъдат само предизборен лозунг, а при първият досег с важна власт това да се забравя. … Във всяко съобщение на МВР по случаите „Петьо-Еврото“ и „Нотариуса“ има една стъпка напред и няколко назад“.

В предаването „Неделя 150“ Стайков посочи, че от документите, по които има досъдебни производства, излизат имената на началници на прокурорите, които трябва да разследват.

„В документите, по които има образувани проверки или досъдебни производства, излизат имената на самите началници на редовите прокурори, които трябва да разследват. Накрая остава едно голо обещание от прокуратурата, че няма никаква форма на натиск. Ние от АФК можем да изброим поне 25 начина, по които един административен ръководител може да влия – и то по законен и по невидим начин, върху обективността на едно разследване“, уточни той.

По думите му назначаването на допълнителни прокурори е един абсолютно законен начин да се влияе върху едно досъдебно производство.

Стайков подчерта, че АКФ внимателно следи какво се случва с няколкото източника на веществени доказателства по двата случая – „Осемте джуджета“ и „Нотариуса“:

„В тези две най-важни досъдебни производства на прокуратурата, които са от най-изявените дълго действали групи на влияние в съдебната система, се говори съвсем откровено за компрометиращи записи с магистрати и висши полицаи. Като се отворят документите, това се говори абсолютно директно и свободно. Говори се за различни видове компрометиращи записи – най-вероятно става дума за основно два вида записи, които са свързани с корупция и с директно компрометиращи ситуации. За това се говори. … Най-голямото ни притеснение е дали това (флашки, дискове, компютри) няма да се покрие и да изчезне или просто да бъде изтрито, защото голяма част от корупционното влияние в съдебната система се оказва осъществявано точно по този начин. Няма как да очакваме такава ценна стока, която директно може да бъде конвертирана във влияние в съдебната система, да изчезне просто, а по-скоро някои ще се превърнат в някаква друга група на влияние или ще възкръсне някоя от старите“, коментира още Николай Стайков.

Журналистът посочи, че директната връзка между политици и съдебната система се осъществява през избора на главния прокурор, „от който заради много силно изразената йерархия в прокуратурата се получава директното влияние в цялата прокуратура, оттам и съдебната система“:

„Директен агент на политическо влияние в прокуратурата е фигурата на главния прокурор“.

Според него групите на Петьо-Еврото и на Мартин-Нотариуса не са просто две различни отбори, които са се срещнали на върха:

„По силата на негативната селекция в съдебната система нагоре отиват точно приятелите на тези хора. Излезе името на магистрата Георги Ушев, който след това стана председател на Специализирания съд, а той отговаряше точно за най-големите корупционни дела“.

Той съобщи, че в някои от следващите документи, които АКФ ще публикува, ще има много по-директна връзка от споменатата с Ушев.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar