През 2011 г. и Жизел Пелико прекарваше по-голямата част от уикендите си в дрямка. Беше раздразнена, защото през седмицата работеше усилено като мениджър на верига за доставки и свободното ѝ време беше ценно.

Тя често се унасяла в сън, без да разбере, и се събуждала часове по-късно, без да си спомня, че си е лягала.

Въпреки това 58-годишната Жизел била щастлива.

Тя живеела с 38-годишния си съпруг Доминик. След като трите им деца – Каролин, Давид и Флориан – са пораснали, съпрузите планират да се пенсионират и да се преместят в Мазан, село с население от 6 000 души в идиличния южен регион Прованс, където г-н Пелико може да кара колело, а тя да разхожда френския им булдог Ланкоме.

Тя обича Доминик още от запознанството им в началото на 70-те години на миналия век.

„Когато видях този млад мъж със син пуловер, това беше любов от пръв поглед“, разказва Жизел много по-късно.

И двамата са имали сложна семейна история, белязана от загуби и травми, и са намерили мир един с друг. През четирите им десетилетия съвместен живот са имали трудни моменти – финансови проблеми и афера с колега в средата на 80-те години – но са се справили с проблемите.

Години по-късно, когато адвокат я моли да обобщи връзката им, Жизел казва: „Приятелите ни казваха, че сме перфектната двойка. И аз си мислех, че ще изживеем дните си заедно.“

По това време Жизел и Доминик седят от противоположните страни на съдебната зала в Авиньон, недалеч от Мазан: тя, заобиколена от децата си и адвокатите си, а той, облечен в сиви затворнически дрехи, в стъклената ложа на обвиняемите.

Той е изправен пред максималната присъда затвор за изнасилване при утежняващи обстоятелства и бързо става известен във Франция и извън нея като – по думите на собствената му дъщеря – „един от най-лошите сексуални хищници през последните 20 години“.

Но през 2011 г. Жизел не е могла да предположи, че нещата ще се развият по този начин.

Тя нямала представа, че в края на 50-те си години и наближавайки пенсионирането си, съпругът ѝ Доминик Пелико прекарвал много време в интернет, често разговаряйки с потребители в отворени форуми и чатове, където сексуалните материали – често екстремни или незаконни – били свободно достъпни.

По-късно в съда той посочва тази фаза като спусък за „перверзията“ му след травма от изнасилване и малтретиране в детството.

Между 2010 и 2011 г. мъж, представящ се за медицинска сестра, изпраща на г-н Пелико снимки на съпругата му, упоена със сънотворни до безсъзнание. Той също така споделя с г-н Пелико точни инструкции, за да може той да направи същото с Жизел.

Отначало се поколебал – но не за дълго.

Чрез опити и грешки разбрал, че с правилната доза хапчета може да потопи жена си в толкова дълбок сън, че нищо няма да я събуди. Те били законно предписани от лекаря му, който смятал, че г-н Пелико страда от безпокойство поради финансови проблеми.

Тогава той можел да я облича в бельо, което тя отказвала да носи, или да я подлага на сексуални практики, които тя никога не би приела в съзнание. Той можел да заснеме сцените, които тя не би позволила, докато е в съзнание.

Първоначално той е единственият, който я изнасилва. Но когато двойката се установява в Мазан през 2014 г., той усъвършенства и разширява дейността си.

Държал транквилизатори в кутия за обувки в гаража и сменял марките, защото първите имали „твърде солен вкус“, за да бъдат тайно добавяни към храната и напитките на съпругата му, казва той по-късно.

В чат, наречен „без нейно знание“, той набирал мъже от всички възрасти, които да дойдат и да малтретират съпругата му.

Той записвал насилствените сцени.

С течение на годините последиците от насилието, на което г-жа Пелико била подложена през нощта, все повече започнали да се просмукват в будния ѝ живот. Тя отслабва, косата ѝ пада, а припадъците ѝ зачестяват. Изпитвала тревога и била сигурна, че е близо до смъртта.

Семейството ѝ започнало да се притеснява. Когато ги е посещавала, тя изглеждала здрава и активна.

„Звъняхме й, но в повечето случаи вдигаше Доминик. Той ни казваше, че Жизел е заспала, дори посред бял ден“, казва зет ѝ Пиер.

Посещението в полицейския участък променя всичко

Понякога в Жизел се прокрадвали съмнения. Веднъж тя забелязала зеления цвят на бирата, която съпругът ѝ подал, и набързо я изляла в мивката. Друг път забелязала петно от белина, което не си спомняла да е направила върху нов чифт панталони.

Жизел се чувствала щастлива, че има съпруг до себе си, докато се ориентирала в здравословните си проблеми. Появили се гинекологични проблеми, преминала няколко неврологични изследвания, за да се установи дали страда от Алцхаймер или мозъчен тумор, както се опасявала, но резултатите не обяснявали нарастващата умора и припадъците.

Няколко години по-късно, по време на съдебния процес, братът на Доминик – Жоел, лекар, е попитан как е възможно медицинските специалисти да не са събрали следите и да са разбрали, че Жизел е жертва на малко известния феномен на химическото подчинение – изнасилване с помощта на наркотици. „В областта на медицината намираме само това, което търсим, а ние търсим това, което знаем“, отговори той.

Жизел се чувстваше по-добре само когато беше далеч от Мазан – странност, която тя едва забелязваше.

Именно при завръщането си от едно от тези пътувания, през септември 2020 г., Доминик ѝ казал: „Направих нещо глупаво. Хванаха ме да снимам под полите на жени в един супермаркет“, спомня си тя по време на процеса.

По думите ѝ тя била много изненадана, защото „за 50 години той никога не е използвал неприлични думи по отношение на жените“.

Скоро след като бил арестуван в супермаркета, полицията конфискувала двата му телефона и лаптопа му, където неминуемо щели да намерят над 20 000 видеоклипа и снимки на жена му, изнасилена от него и от други хора.

„Гледах тези видеоклипове с часове. Беше притеснително. Разбира се, че това ми повлия“, заяви пред съда Жереми Босе Платиер, ръководител на разследването.

„За 33 години работа в полицията никога не съм виждал подобно нещо“, казва колегата му Стефан Гал. „Беше мръсно, беше шокиращо.“

Екипът му е натоварен със задачата да проследи мъжете от видеоклиповете. Те проверили лицата и имената на мъжете, внимателно записани от Доминик, с помощта на технология за разпознаване на лица.

В крайна сметка успели да идентифицират 54 от тях, докато други 21 останали неидентифицирани.

Някои от тези мъже заявили в разговори с Доминик, че също са дрогирали партньорките си. „Това за мен е най-болезнената част от случая. Да знам, че има жени, които все още могат да бъдат жертви на съпрузите си“, каза г-н Босе Платиер.

На 2 ноември 2020 г. Доминик и Жизел закусват заедно, преди да се отправят към полицейския участък, където г-н Пелико е призован във връзка с инцидента в супермаркета. Полицай помолил Жизел да го последва в друга стая. Тя потвърдила, че Доминик е неин съпруг – „страхотен човек, добър мъж“ – но отрекла някога да е участвала в сексуални практики с него и други мъже.

„Ще ви покажа нещо, което няма да ви хареса“ – предупредил я полицейският началник, преди да ѝ покаже снимка на сексуален акт.

Първоначално тя не разпознала нито един от двамата души.

Полицейските служители изпратили Жизел вкъщи в състояние на шок, придружена от приятел. Трябвало да разкаже на децата си какво се е случило.

Спомняйки си този момент, Жизел казва, че „писъците на дъщеря ѝ са останали завинаги в съзнанието ѝ“. Каролина, Давид и Флориан слязоха в Мазан и разчистиха къщата. По-късно в лаптопа на Доминик са открити и снимки на привидно дрогираната Каролина, въпреки че той отрича да е злоупотребявал с нея.

„Не можете да си представите невъобразимото“, казва в първите дни на процеса съпругът на Каролина – Пиер.

Дейвид, най-голямото дете на Жизел, казва, че вече нямат никакви семейни снимки, защото са се отървали от всичко, свързано с баща им. В рамките на няколко дни животът на Жизел се свежда до един куфар и кучето ѝ.

Междувременно Доминик признава престъпленията си и е официално арестуван. Той благодари на полицията, че го е „освободила от едно бреме“.

Двамата с Жизел няма да се срещнат отново.

По това време историята на съпруга, който в продължение на десет години упоявал жена си и канил непознати да я изнасилват, започва да се разнася по света, подпомогната от необичайното и забележително решение на Жизел да се откаже от анонимността си и да открие процеса за обществеността и медиите.

„Искам всяка жена, която една сутрин се събуди без спомени от предишната нощ, да си спомни какво съм казала“, заявява тя.

Адвокатският ѝ екип също така успешно настоява за показване на направените видеозаписи в съда с аргумента, че те ще „оборят тезата за случайно изнасилване“ – отхвърляйки защитната теза, че мъжете не са искали да изнасилят Жизел, тъй като не са осъзнавали, че тя е в безсъзнание.

Съдебният лекар Ан Мартинат Сент Бьов заяви, че след ареста на съпруга ѝ Жизел е била очевидно травмирана, но спокойна и дистанцирана – механизъм за справяне, който често се използва от оцелелите след терористични атаки.

Самата Жизел е казвала, че е „поле от руини“ и че се страхува, че остатъкът от живота ѝ може да не е достатъчен, за да се възстанови.

Няколко дни преди началото на процеса разводът на семейство Пелико е финализиран.

Жизел се е върнала към моминското си име. По време на съдебния процес се е казвала Пелико, за да могат внуците ѝ да се „гордеят“, че са свързани с нея, а не да се срамуват, че са свързани с Доминик.

Оттогава тя се е преместила в едно село далеч от Мазан. Посещава психиатър, но не приема никакви лекарства, защото вече не иска да поглъща никакви вещества. Продължава да ходи на дълги разходки, но вече не е уморена.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar