Не забравяй, че в Стара Загора има прокурор!
Заглавието е алюзия към репликата „Не забравяй, че в Берлин има съд!“ на селянина, който не искал да продаде мелницата си на пруския крал Фридрих Велики, когато последният го заплашил, че ще му я вземе и събори и без негово съгласие, тъй като загрозява гледката към двореца Сан Суси.
В кипежа на последните медийни истерии от града Стара Загора, свързани със задържането и пускането на свобода на обвиняем за нападение и обезобразяване на жена, една история от последните два месеца бързо потъна в медийния шум и изчезна от радара: историята по хабилитацията на д-р Петър Илиев като доцент в Стопанския факултет на Тракийския университет в Стара Загора.
Хабилитационият труд, с който д-р Илиев е участвал в конкурса, е с импозантното заглавие „Принципи на организация и дейност на съдебната власт в българската правова държава“. Липсва следа, че този труд изобщо е издаден и някога ще види бял свят.
Седемчленното научно жури в конкурса го е оценило положително. Оценката на това жури обаче не е достатъчна, за да стане д-р Илиев доцент.
По следите на един апокриф: научният труд на доц. Петър Илиев е неоткриваем
Съгласно чл. 27а, ал. 2 от Закона за развитие на академичния състав на Република България (ЗРАСРБ) изборът на класираните от научното жури кандидати се извършва от Факултетния съвет (ФС) на съответното висше училище или научна организация, при условията и по реда, определени с правилника на висшето училище или научната организация, като изборът се извършва не по-късно от един месец след получаване на предложението. В гласуването, което се провежда във висшите училище, участват само членовете на факултетния съвет, които са хабилитирани лица и лицата, притежаващи образователната и научна степен „доктор“ и/или научната степен „доктор на науките“. ФС може с мотивирано решение да отхвърли направеното от научното жури предложение въз основа на направените изказвания.
Както е представено от медиите, ФС на Стопанския факултет на Тракийския университет е заседавал на 30 май в редуциран състав, като са участвали 20 хабилитирани учени и доктори. Гласуването е било тайно, с бюлетини. 10 души са подкрепили Илиев за доцент, 9-има гласували „против“, а един е гласувал с невалидна бюлетина.
Петър Илиев вече е доцент, но според юристи гласовете за избора му не достигат
В правилника на университета е казано, че изборът се извършва „с обикновено мнозинство 50% плюс 1“. Както и да смятаме, 10 не представлява 50%+1 от 20. Несъмнено, ако разпоредбата в правилника сочеше, че изборът е валиден, ако са гласували положително повече от половината, то можеше да се съгласим, че д-р Петър Илиев е законно избран, ако приемем, че невалидната бюлетина не се брои в гласувалите, така че, 10>9. Обаче, в правилника пише: половината „плюс 1“.
Както е посочено в теорията (проф. Васил Мръчков, Трудово право, 7 изд., с. 717), човекът и неговия глас, волята, не може да се дели на половинки, тя е единна и неделима. Затова, при нечетен брой гласували, обикновено мнозинство „повече от половината“, има винаги, когато гласувалите „за“ са с 1 повече от гласувалите „против“. Обаче, ако изискването е не за „повече от половината“, а за „повече от половината плюс 1“, то мнозинството „за“ трябва да е с 2 повече от гласувалите „против“. В случая 11 от 19.
Д-р Петър Илиев няма такова мнозинство. „Изборът“ му на 30 май 2023 г. е незаконен.
Но кой може да го оспори и по какъв ред?
В конкурса няма друг участник, а и сроковете за редовно обжалване са изтекли.
Не трябва да се забравя обаче, че добър „другар“ на всяка страна в административните и съдебно-административните производства, който може паралелно да действа – включително да обжалва, наред със страната, е прокурорът. Засиленото участие на прокурора в административни производства и съдебно-административни производства е остатък от нашето социалистическо право.
Общият административен акт С код 10Dnevnik получавате поне 10% отстъпка КупетеВеднага, пред 1947-1948 г., когато се унищожава „буржоазния“ Върховен административен съд и административното правосъдие, паралелно с това се въвежда институцията на общия надзор за законност на Прокуратурата като негова социалистическа алтернатива (проф. Ангел Ангелов, „Общ надзор за законност на Прокуратурата в НРБ“, 1958, с. 177). През 1970 г. под леко осакатена форма се възстановява административно правосъдие пред общите съдилища и към днешна дата то съществува в лицето на възстановеното през 1991 г. административно правосъдие със свой Върховен административен съд, паралелно с общото правосъдие начело с Върховния касационен съд (ВКС).
Обаче участието на прокурор във всевъзможни административни производства и съдебно-административни производства е останало. Включително посредством предложение прокурорът може да поиска възобновяване на приключило административно производство. Цяла глава от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е посветена на производството по възобновяване на приключило административно производство.
Съгласно чл. 99, т. 1 АПК влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред – от органа, който го е издал, когато съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му.
Право да искат такова възобновяване имат самият административен орган, съответният прокурор или омбудсманът.
ФС на Стопанския факултет едва ли сам ще признае грешката си, без да бъде нарочно сезиран.
Омбудсманът е конституционен орган за защита на права, а не за отнемане на вече придобити (макар и незаконно) права и едва ли нему може да се признае инициатива да действа в случая.
Прокурорът обаче е орган за защита на обективната законност, на държавния и на обществения интерес и той може да се намесва както в производства, в които незаконно е отречено едно право, така и в производства, в които незаконно е придобито едно право; както в производства, в които е имало повече от един участник с право на жалба, така и в производства, в които състезанието е било с един кон, който печели и е доволен от резултата и няма кой да му оспорва победата.
Срокът за предложение за възобновяване съгласно чл. 102, ал. 1 АПК е тримесечен срок от влизането в сила на акта, т.е. в случая 30 август 2023 г.
Старозагорските окръжни прокурори имат цял месец за сезиране на ФС за възобновяване на производството по избор на доцент в процедурата, в която д-р Петър Илиев е избран.
При преценката на държавния и обществен интерес не трябва да се забравя, че хабилитираните преподаватели влизат в научни журита и самите те произвеждат след себе си доктори, главни асистенти, доценти и професори. Тези доценти и професори по случайност попадат и в журита по Закона за съдебната власт.
Нищо чудно, доцент Петър Илиев или някой произведен от него след време доцент да попадне в жури за назначаване или повишаване на магистрати по Закона за съдебната власт. Присъствието на незаконно избран хабилитиран преподавател в даден университет съвсем не е проблем само на академичната общност, то е проблем на много по-широк кръг институции, на законността в държавата.
Рубриката „Анализи“ представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на „Дневник“.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте