Натъпкана в куфар, удушена, убита: Протест за справедлива присъда за смъртта на Евгения
В хладната и мрачна майска сутрин пред Съдебната палата в София се струпват хора. Повечето водят тихи разговори, а атмосферата е тягостна. Те се събират на протест – за справедливост, както и повечето други протести. Но тук възгласи няма. Вместо това хората носят цветя.
„Тук сме, за да покажем, че не сме забравили и няма да забравим какво се случи с нашата приятелка. За това, че тя беше натъпкана в куфар, удушена, убита, увита във фолио и че сега изведнъж излизат с нова версия и теория, че тя всъщност е паднала и си е ударила главата и това е причинило фаталния край“, казва с насълзени очи Анна, приятелка на Евгения, цитирана от Deutsche Welle.
„Един човешки живот не струва 5000 лева“
Това е протест срещу новоназначена съдебно-медицинска експертиза, целяща да докаже, че убиецът на Евгения Владимирова, която беше удушена от съпруга си и изхвърлена в куфар край Перник, не носи пълната вина за престъплението. На първа инстанция извършителят беше осъден на доживотен затвор, каквато присъда получи и баща му, който му е помогнал да прикрие престъплението. Съучастникът и в момента е на свобода, пуснат под гаранция в размер на 5000 лева. „Това е просто недопустимо“, казва Капка Чорбанова, майка на убитата Евгения. Тя за пореден път е принудена да протестира, за да получи справедливост за убитата си дъщеря.
Пред Съдебната палата са се събрали приятели на младата жена, чийто житейски път е прекъснат на крехката 33-годишна възраст. В протеста участват и други граждани, които не мога да приемат, че за пореден път се поставя въпросът: точно колко тежко престъпление е да убиеш съпругата си, да изхвърлиш тялото ѝ в куфар и да се преструваш пред органите на реда и медиите, че си загрижен в продължение на дни? „Три години ще станат скоро и аз все още не мога да проумея и да приема, че това нещо се е случило. Не мога да намеря думи“, казва Анна.
Хората, събрали се тази сутрин, недоумяват как осъдени да прекарат остатъка от живота си зад решетките продължават да се разхождат свободно по улиците на България. „Присъдата задължително трябва да бъде доживотен затвор без право на обжалване“, казва Стилиян. Насроченото за днес заседание на съда бе отложено. А съучастникът на убиеца – баща му Пламен Владимиров, който всъщност първи се издава пред разследващите, след като със сина му дълго време симулират, че са загрижени за Евгения, която „изчезнала“, ще продължава да е на свобода до произнасянето на окончателната присъда. Мъжът е дългогодишен кадър на службите, работил в ДАНС.
„Случаят е потресаващ. Няма равен.“
Когато тялото на Евгения е открито, съпругът ѝ и неин убиец Орлин разказва пред разследващите, че много преди да сложи край на живота ѝ я следял, в което баща му му помагал.
„Случаят е потресаващ, просто няма равен“, казва майката на Евгения тази сутрин. Начинът, по който убийството е замислено, извършено, прикривано – това е ужасяващо престъпление, за което няма как да има различно наказание от доживотните присъди, дадени от съда на първа инстанция, казват събралите се днес на протест.
И докато близки на Евгения и будни граждани протестират за справедливост, броят на убитите жени в България продължава да расте. Само през 2023 година те са 21. През лятото на миналата година хиляди се събраха на протест, след като беше разкрит друг брутален случай – на Дебора от Стара Загора, нападната и нарязана с макетно ножче от бившия си приятел. И той все още не е получил окончателна присъда. Това далеч не беше последният подобен случай за изминалата година – въпреки гражданското недоволство и желанието за промяна. А обществото сякаш все още не се е научило да не търси вината в самите жертви на полово мотивираното насилие.
Хората, събрали се да заявят, че убийството на 33-годишната Евгения Владимирова не трябва да се разминава с нищо по-малко от най-тежката възможна присъда, се надяват и на друго – да няма други като нея. „Тук съм като майка на две момичета, защото не искам дъщерите ми да живеят в държава, в която на убийците и на насилниците им се разминава и в която съдебната система е безсилна да ги защити“, казва Елизабет, която тази сутрин също е пред Съдебната палата в София. „Вярвам, че ако има малко повече гласност и покажем, че обществото е обединено, можем да наложим промяна постепенно“, смята и Анна.
И докато съдебната система не успява категорично да накаже всички насилници и убийци, остава надеждата поне обществото да бъде категорично в осъждането на всяко престъпление срещу достойнството и живота на всеки един човек. „Един човешки живот не струва 5000 лева“, пише на един от плакатите, издигнати от протестиращите в памет на Евгения днес.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте