С наближаването на 6 декември (когато изтича двумесечният срок от първия опит на 06/10/2023 г. на народните представители за гласуване на конституционните промени, внесени в края на м. юли т. г.) темата за конституционната ревизия се завръща в речника и в дневния ред на политиците (народни представители и министри) и на медиите.

Следващият месец и половина ще е решаващ за конституционните промени, заяви министър Славов

Ядрото на конституционните промени са предложенията за промени в Глава шеста „Съдебна власт“. Предизвикателствата пред народните представителства са поне в два аспекта в тази част на законопроекта – процедурни и същностни, когато ще бъдат приет проекта на „второто“ първо гласуване.

Процедурното предизвикателство се свежда до въпроса, кога следва да бъдат внесени за второ гласуване „текст по текст“ предложенията в пленарна зала, ако при „второто“ първо гласуване мнозинството е 2/3, но не е достигнато 3/4 квалифицирано мнозинство (чл. 155, ал. 2, изр. второ от Конституцията). Спорът ще се завърти около сроковете и мнозинствата.

Ако конституционното мнозинство около „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ (ПП-ДБ), ГЕРБ-СДС и ДПС не разшири подкрепата си до 180 и повече народни представители за второ гласуване „текст по текст“ , то тогава ще възникне дилемата необходимо ли е и кога може да се осъществи второто „второ“ гласуване – до Коледа или около ротацията догодина.

Аргумент за „второ“ второ гласуване е първото изречение на чл. 155, ал. 2 от Конституцията, а именно „ако предложението получи по-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети от гласовете на всички народни представители, предложението се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца“.

Опит за повдигане на въпроса на по-високо ниво е сезирането на конституционната юрисдикция от „Възраждане“, ИТН и независимия депутат на 10/11/2023 г. с искане за даване на задължително тълкуване на чл. 155, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България (образувано е к. д. № 20/ 2023 г., но все още не е допуснато за разглеждане).

„Възраждане“ иска Конституционният съд да каже с колко гласа се приемат промените в Конституцията

Казвам опит, защото не е ясно формулиран зададеният въпрос от вносителите, който гласи: „1. 3адължително ли е наличие на мнозинство от три четвърти от всички народни представители за всяко от трите гласувания за приемане на закон за изменение или допълнение на Конституцията, така както е посочено в чл.155, ал.1 от Конституцията и липсата на този кворум за което и да било от трите гласувания препраща ли задължително към ново разглеждане на всяко от тях по реда на чл.155, ал.2, изр. първо от Конституцията?“.

Допълнително стана известно в публикация на Lex.bg, че е използван, без позоваване, авторефератът на дисертационния труд на доц. д-р Христо Паунов от 2012 г.

Много е възможно Конституционният съд да поиска вносителите да прецизират искането си (формулиране на два и повече въпроса, например, и/или допълване на мотивите за обосноваване на правния интерес от субектите, които да надхвърлят теоретичните разсъждения) или дори да откаже въобще да допусне искането въобще.

Много повече въпросителни има около същностните предизвикателства пред конституционната реформа в съдебната власт.

На първо място, това са промените около функцията на прокуратурата да следи за спазване на законността извън наказателното производство (чл. 127, т. 5 и 6 от Конституцията – правомощието за оспорване пред съд на незаконосъобразни актове, участие в граждански и в административни дела) и правния статус на главния прокурор (само административен ръководител на Върховната прокуратура или орган, който осъществява надзор за законност върху дейността на всички прокурори, чл. 126, ал. 2 от Конституцията).

На следващо място, това е избор от типа избор между Сцила и Харибда – да изберем между две злини – или да се заобиколи Решение № 3 от 2003 г. на Конституционния съд – запазване на наименованието на съществуващия орган ВСС и общия брой членове 25, или да се наруши явно – без пленум на ВСС, при разделянето на Висшия съдебен съвет на съвет за съдиите (запазване на Висшия съдебен съвет в намален състав) и съвет за прокурорите и следователите (отделяне на част от членовете на ВСС, които да станат членове на Прокурорския съвет и надделяващо избрани членове от Народното събрание).

Вече има сигнали, че под някаква форма ще бъде запазено сътрудничеството между двата съвета на конституционно ниво. Към момента е трудно да се прецени дали ще бъдат удовлетворени най-ревностните привърженици на Решение № 3 от 2003 г., защото не са представени редакции на нормите, които ще регулират органите на управление на съдиите и на прокурорите и следователите.

Капанът е с разпределението на квотите от излъчени членове от съдебната власт и от парламента. Промяната на правния статус на председателите на двете върховни съдилища и на главния прокурор не може да бъде сведена само до намаляване на мандатите им и евентуално тяхното преизбиране (но не се поставя дори на дебат членството им в съответните съвети).

На трето място, най-силно, но скрито, недоволство сред магистратите предизвиква предложението за създаване на Инспекторат на съдебната власт (който да замени Инспектората към Висшия съдебен съвет, чл. 132а от Конституцията). Предложената редакция за уреждане на правния статус на главния инспектор и на десетте инспектори събира критики, но почти не се дискутира дали е необходима конституционната им уредба и начина им на избиране, например.

От правомощията на Инспектората са „извадени“ проверките за конфликт на интереси и на имуществените декларации на магистратите и на техните административни ръководители. Те бяха прехвърлени към Комисията за противодействие на корупцията (по Закона за противодействие на корупцията, в сила от 06/10/2023 г.), която следва да бъде конституирана след Ивановден.

Недоволството обаче е към правомощието по предлагания чл. 132а, ал. 6, т. 4 от проекта. Според тази точка Инспекторатът „при констатирани системни или груби нарушения на закона и на съдоустройствените правила от страна на съдии, прокурори и следователи прави мотивирани предложения до съответния съвет за налагане на дисциплинарни наказания на същите, включително за понижаването и освобождаването им от длъжност, както и за временно отстраняване от длъжност в случаите на възбудено срещу тях наказателно преследване“.

Предложената редакция за нарушенията (системни или груби, а не тежки или съществени напр.) на материалния закон и на съдоустройствените правила („и“, а не „или“ означава едновременно нарушаване) от страна на съдии, прокурори и следователи поставя „капанчета“ пред министъра на правосъдието, под чието ръководство следва да бъдат подготвени промените в Закона за съдебната власт след конституционната ревизия.

Пред Комисията по конституционни въпроси стои много сериозна задача – да предложи за второ гласуване на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България с такива редакции на изменящите и допълващите норми при обсъждане и гласуване „текст по текст“, които да не свеждат избора на депутатите до „избор на Хобсън“ (избор, при който единствената възможност ще е да се приеме онова направено безалтернативно предложение, както през декември 2015 г.).

Исторически тест за „историческия компромис“Рубриката „Анализи“ представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на „Дневник“.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar