На финалната права преди внасянето на общия проект за изменения в Конституцията, „Продъллжаваме промяната-Демократична България“, ГЕРБ и ДПС се разбраха за някои спорни текстове. Решено е – отпада едно от спорните предложения на ПП-ДБ, чийто проект е основата на общия, за това да се въведе ограничение в броя кметски мандати.

Както е известно, от обединението предложиха кметът на община да може да бъде преизбран на същата длъжност само за още един мандат. Мярката бе мотивирана с това, че по места властва феодализъм.

Този текст обаче веднага породи брожения – че ПП-ДБ опитва да елиминира успешните кметове на ГЕРБ и ДПС, че няма яснота какво се разбира под „преизбиран“ – два поредни мандата ли касае или по принцип, че е сведен само до „община“, а не се говори за районни кметове, кметове на кметства, кметски наместници, че ако ще се налага ограничение за кметовете, защо такова не се наложи и за депутатските мандати. Но най-сериозният аргумент против бе фактът, че в много населени места, особено в малките такива с предимно застаряващо население, често няма и кандидати за поста. Преподавателят по конституционно право Катя Михайлова пък разви и тезата, че едно такова ограничаване в правото да бъдеш избиран е противоконституционно.

ГЕРБ и ДПС вече дадоха заявка, че ще са против такава поправка в основния закон. От ПП-ДБ днес са се съгласили тя да отпадне.

Редовният-служебен кабинет

Както е известно, обединението елиминира държавния глава като глава и на служебен кабинет. Сега при невъзможност за съставяне на правителство президентът провежда серия от консултации по съставянето на кабинет и връчва до три мандата, като първите два са по реда на числеността на парламентарната група (тоест на победителя на вота и на втория по брой гласове на ппарламентарния вот), а третият е по негов избор. Ако не се постигне съгласие при нито един от мандатите, то той издава укази за разпускане на Народното събрание, назначаване на служебен кабинет и посочва дата за вота. Избори за ново Народно събрание се произвеждат най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното, или това е оптималният срок за живота на служебния кабинет.

От ПП-ДБ предложиха „ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът да назначава правителството в оставка за служебно правителство.“ Т.е. редовният кабинет остава, но просто се назначава като „служебен“, а парламентът продължава да действа.

Критиките спрямо този текст бяха в посока на това, че трябва да се помисли трябва ли едно правителство, подало оставка, или пък преживяло успешен вот на недоверие или неуспешен вот на доверие, да остане на власт и да организира провеждането на изборите.

Така от ГЕРБ днес са надградили тази идея с т.нар. гръцки модел, при който има преддварително изброен кръг от лица, които поемат управлението на държавата. Предложението е в този вариант да се посочва друг министър-председател – измежду председателя на Конституционния съд, председателя на Народното събрание, председателя на Сметната палата или пък управителя на Българската народна банка (има идея и гуверньорът да поема поста министър на финансите).

Тази идея е била възприета и се очаква да бъде вписана в общия проект.

Пленумът може да се завърне

Засега остава вариантът на ПП-ДБ, според който сегашният общ Висш съдебен съвет се разделя на Висш съдебен съвет (на съдиите) и Прокурорски съвет (на прокурорите и следователите), но се елиминира пленумът, който взима сега решенията, касаещи двете колегии, в т.ч. висшето кадруване. Очакването обаче е пленумът все пак да се завърне между двете четения, но с орязани правомощия. Засега текстът в общия проект остава така, какато бе оповестен от обединението.

Проблемът с пленума се породи след критики от конституционалисти. Те развиха тезата, че тези два съвета на практика ще разделят скрепената в конституцията „съдебна власт“ на две – съдебна и прокурорска и така ще се наруши правилото за трите власти – изпълнителна, законодателна и съдебна. Отделно, бяха изразени съображения и за общия бюджет за „съдебната власт“, общото помещаване в сгради и пр.

Квотите в двата съвета

На този етап остава и предложеното от ПП-ДБ разпределение на квотите в двата съвета.

Висшият съдебен съвет ще се състои от 15 членове и включва председателя на Върховния касационен съд (ВКС) и председателя на Върховния административен съд (ВАС), които са негови членове по право, 8 членове, избирани пряко от съдиите от различните нива на съдилищата, и 5-ма членове, избирани от Народното събрание с мнозинство две трети.

Т.е. дава се превес на съдийското самоуправление – 8, избрани от съдии и 2-ма по право – общо 10. Такава бе препоръката и на Съвета на Европа.

Прокурорският съвет ще се състои от 10 членове и включва по право главния прокурор, 2-ма членове, избирани пряко от прокурорите, един, избиран пряко от следователите и 6 членове, избрани от Народното събрание с мнозинство две трети от всички народни представители.

На практика това означава по-силна парламентарна квота отколкото професионална.

От ГЕРБ и ДПС са се обявили „за“ предложеното от Движението в нейния проект разпределение. Според него в прокурорския съвет доминантата е на професионалната квота спрямо тази на Народното събрание. По отношение на съдийския съвет бе спазена препоръката на СЕ, но пък и за двата съвета ДПС разписа, че решенията ще се взимат с квалифицирано мнозинство, което прави съдийския съвет зависим от пратените там от парламента членове.

Главният прокурор остава администратор

Останали са текстовете по отношение на главния прокурор така, както ПП-ДБ ги предложи. Общата идея на всички е, че на Главния трябва да му се отнеме надзорът за законност – лостът за влияние върху актовете на подчинените му. В своя проект от обединението разписаха, че „главният прокурор е административен ръководител на върховната прокуратура“.

Остава предложението на ПП-ДБ мандатът на обвинител номер едно да бъде свит на 5 години, при 7 сега.

По отношение на Инспектората към съдебната власт, от ГЕРБ са предложили да се помисли за мандата на членовете, който сега е 5 за председателя и 4 за членовете. От партията вече лансираха концепцията след изтичането на мандата, инспекторите да излизат от съдебната власт.

Друг спорен според конституционалистите момент – указите на президента, остава в същия си вид. Държавният глава е елиминиран като лицето, което издава указите за назначаването и освобождаването на „тримата големи“ – председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд и главният прокурор, като има право на еднократен отказ.

За експертите в областта така се нарушава балансът между властите, тъй като държавният глава „контактува“ чрез различни актове с изпълнителната и законодателната власт и тези укази са единственото му съприкосновение със съдебната.

Остава (засега) и още един според момент – 24 май да бъде вписан в основния закон като национален празник.

В момента официалните празници на България са записани в Кодекса на труда – заради неработните дни. 3 март е и официален, и национален празник и предложението на ПП-ДБ да влезе 24 май в Конституцията като единствен национален веднага събуди обществена реакция, която измести темата от конституционната реформа.

Общият проект трябва да бъде внесен в парламента в петък, а депутатите да започнат работа по него в началото на септември – след едномесечната си ваканция.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar