Изискването за минимален успех „добър“ към кандидат-студентите за магистърска степен в платена форма на обучение в университетите е форма на непряка дискриминация. Това реши Комисията за защита от дискриминация (КЗД) и препоръча на Народното събрание да го премахне от Закона за висшето образование.

Решението ѝ от 17 март не е обявено официално, но „Дневник“ разполага с копие от него. То е следствие от самосезиране на комисията от 7 януари 2025 г. по доклад от предния ден на д-р Орлин Колев – тогава член на КЗД, вече конституционен съдия. Сега законът забранява на кандидат-магистрите с успех от бакалавърската степен под „добър“ (т. е. 3.50) да кандидатстват за платено обучение, но им разрешава да учат в държавна поръчка без значение от успеха им. Таксите в държавната поръчка в масовия случай са в размер на няколкостотин лева на година, за платеното – в хиляди.

„По този начин – разяснява д-р Колев – се създава различно третиране между платената и държавната форма на обучение.“ Нещо повече, държавата може и вероятно се оказва в положението да издържа студент с по-нисък успех от някой, който е готов да плати цялата сума за своето обучение, има по-висок успех и въпреки това е изправен пред неоправдана нормативна бариера да продължи да учи. Принципът на равенство на гражданите пред закона не би бил нарушен, ако с ограничението законът преследваше легитимна цел, но в случая такава липсва. Изключвайки a priori лицата с успех от дипломата под „добър“ от съревнованието за свободните места в университетите, привидно неутралната разпоредба ги поставя в по-неблагоприятно положение, а самите висши учебни заведения изправя пред риска да не запълнят местата си въпреки наличието на желаещи да се обучават, констатира д-р Колев.

Може би би имало известни аргументи за поставянето на изискване за успех с цел повишаване качеството на образование, разсъждава той, но „това е в пряко противоречие с позволеното на студентите на държавна издръжка да продължат обучението си в по-горна степен“. Юристът заключава, че поради това „не е налице легитимна цел, която да ограничаване на правата“, следователно „е налице непряка дискриминация“.

Правителството и парламентът: дискриминация няма

Становища, че законовото изискване не е дискриминационно са изпратили до КЗД от Министерския съвет и Народното събрание. С уговорката, че Министерският съвет не следва да бъде конституиран нито като ответна, нито като заинтересована страна, защото оспорваният акт не е приет от правителството, правният му съветник Ангел Тафров изразява становище по същество. Според него заключението на Колев е „невярно и необосновано“, тъй като законодателят е дал правна възможност студентите да придобият магистърска степен и по държавна поръчка. Счита, че отпадане на изискването за минимален успех би премахнало „всякакъв стимул на студентите да реализират висшето си образование с по-висок успех, който да им предостави повече възможности за придобиване на по-висока или допълнителна степен на образование“.

Народното събрание твърди чрез становище от главния юрисконсулт Милена Радославова и юрисконсулта Симона Чолакова, че „жалбата е недопустима, алтернативно неоснователна и недоказана“. Според тях евентуалното конституиране на Народното събрание като ответна страна „не е нормативно обосновано“. По закон нормативният акт трябва да съответства на конституцията и другите актове от по-висока степен, а посочването на текста от Закона за висшето образование като дискриминационен според двете означава, че „Комисията счита въпросната разпоредба за противоконституционна“.

Оттам те заключават, че това отнася въпроса към Конституционния съд. По същество становището им гласи, че „в случай, че се приеме, че е налице непряка дискриминация, следва да се отбележи, че съществуват ситуации, при които дори да е налице неблагоприятен ефект или последици, е възможно да няма дискриминация, ако третирането е било обосновано“. Те изтъкват и факта, че член 21, ал. 4 от закона (оспорваният текст – бел.авт.) е приет от 41-вото Народно събрание през 2011 г. и вече повече от 14 години не е известно да са налице твърдения или доказателства за наличие на дискриминация в него.

Ректорите

Писмено становище е дала и председателят на Съвета на ректорите проф. Миглена Темелкова. В него тя сочи, че според преобладаващата част от поисканите от съвета мнения на отделните висши училища и университети нормата в закона „действително има дискриминационен характер“. Тази позиция са заели от Медицинския университет в Плевен, Икономическият – Варна, Варненският свободен, Бургаският държавен „Проф. д-р Асен Златаров“ и Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия.

На противоположното мнение са от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив, Великотърновският университет и Университетът за национално и световно стопанство (УНСС). При втората група надделяват опасенията, че без изискване за успех в университетите биха попаднали студенти, които не биха могли да покрият изискванията за обучение в по-високата магистърска степен. Обучението им би занижило качеството на образованието, а това би влошило репутацията на университетите. Ректорите на противоположното мнение пишат, че „правилно се изтъква, че е неоправдано различното третиране на студентите, обучаващи се в обучение по държавна поръчка от тези, обучаващи се в платена форма на обучение“, посочва проф. Темелкова.

„Подобно изискване имплицитно съдържа в себе си предпоставката, че втората форма на обучение по правило е предпочитана от студенти с по-слаби постижения и качества, които следва да бъдат нормативно рестриктивно третирани. Това не е оправдано и е без съмнение дискриминационно.“ Проф. Темелкова обръща внимание на още едно последствие от законовото изискване: то „дискриминира цяла категория висши училища – частните, които обучават единствено и само такъв вид студенти“ (т.е. в платена форма на обучение). Становището на Съвета на ректорите е, че „не е законово оправдано студентите, обучавани в платена форма на обучение, да не бъдат допускани да кандидатстват за обучение в магистърска степен на основание определения законов критерий – успех по-нисък от „добър“.

Заключение

Комисията за защита от дискриминация – в състав Ана Джумалиева (председател), Баки Хюсеинов и Сабрие Сапунджиева (членове) – заключава, че се прилагат различни критерии по отношение на кандидатстващите за магистърска степен според формата на обучение, за която кандидатстват. Съставът „намира, че така установените законови постановки не следват логически връзки и закономерности“. При платената форма на обучение, която не се ползва от привилегиите на държавната поръчка и студентът покрива сам всичките си разходи по образованието, е поставено тенденциозно и необосновано изискване за минимален успех от дипломата. Законът „поставя преграждащо пътя към образование условие, което от своя страна не допуска кандидат-студентите дори до участие в класиране за влизане в университета“.

В заключение комисията установява, че разпоредбата на закона в частта, регламентираща изискване за минимален успех „добър“ по отношение на лицата, желаещи да се обучават срещу заплащане в образователно-квалификационна степен „магистър“, съставлява форма на непряка дискриминация и по смисъла на чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация по защитения признак „образование“ и препоръчва на Народното събрание да я приведе в съответствие с принципа за равенство в третирането, като премахне изискването за минимален успех „добър“.

Какво следва

Решението на КЗД подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаването му от страните. Ако това се случи, съдът ще има последната дума по въпроса дали то да влезе в сила, или да бъде отменено. В първия случай решението за отмяна на законовия текст ще е в ръцете на 240-те депутати в Народното събрание.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar