Решаващото съучастие на държавата в кражбата на фирма трябва да бъде подобаващо оценено, когато Съдът в Страсбург определя обезщетението за пострадалите от такава схема. Това заявяват адвокатите Михаил Екимджиев и Катина Бончева в жалба до Голямата камара на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) срещу решение на Съда от април т. г. С това решение ЕСПЧ окончателно определя обезщетение от 80 000 евро за имуществени вреди, претърпени от Николай Костадинов (български адвокат, живеещ във Франция), чието дружество „Вандом“, регистрирано в България, е отнето с рейдърска схема, улеснена от действия и бездействия на държавни органи, конкретно – съдът и Агенцията по вписванията (АВ), докато прокуратурата само формално се намесва.

Поведението на тези държавни органи може да се окачестви като съучастие в измамната схема, но независимо дали е така (прокуратурата не се наема да разследва), но или всичко случило се е плод на елементарно чиновническо безхаберие и некомпетентност, същественото е, че ако институциите бяха действали навреме и добросъвестно, измамата нямаше да е възможна, а измамниците щяха да са идентифицирани и наказани, претендират адвокатите на Костадинов.

Това дело за пореден път вади на бял свят системния за България проблем с кражбата на бизнеси и обезкостяването им под безразличния поглед на държавата. Същевременно, то е илюстрация и за вредите за гражданите, които нанася неосъществената съдебна реформа и корупцията в администрацията, както и накъде трябва да поеме държавата. Защото, въпреки серията нормативни и организационни мерки, които междувременно държавата предприе срещу кражбата на фирми, един от основните проблеми остава – институционално бездействие, серия „необясними“ действия и решения на ангажираните институции, неадекватно разследване.

Случаят с кражбата на „Вандом“ ООД

Казусът с кражбата на дружеството „Вандом“ ООД, създадено през 2004 г. от Николай Костадинов, адвокат, живеещ във Франция, и сестра му, започва да се развива през декември 2007 г. и продължава до 2021 г., когато дружеството е обявено в несъстоятелност и закрито. Междувременно основният актив на дружеството, парцел от 5000 кв. м. в промишлената зона около Варна, светкавично е продаден през агенция за недвижими имоти на много ниска цена, а след това и препродаден.

На 28 декември 2007 г., когато пробват да впишат ипотека върху имота, Костадинов и сестра му разбират, че непознато за тях лице – Д.А., действащ като представител на „Вандом“, е продал парцела на себе си, ползвайки фалшиви документи, уж подписани от сестрата на Костадинов. Тази сделка е била внесена за вписване в имотния регистър след документите за ипотеката, но била вписана първа – „необяснимо“, според ЕСПЧ. По същото време и пак с фалшиви документи Д.А. поискал да бъде вписан в търговския регистър като новия собственик на дружеството „Вандом“, което уж бил купил от брата и сестрата. Фалшифицирането на документите се доказва в съда, но значително по-късно.

През това време Д.А. продава фирмата, която към онзи момент притежава, както и други активи – два апартамента с подземни гаражи, три автомобила и др., После дружеството отново е продадено, седалището му се сменя последователно в няколко града, а това пък затруднява делата на Костадинов и сестра му за връщане на фирмата, които се проточват. Междувременно, в продължение на няколко години – до март 2013 г. съдилищата отказват да постановят като привременни мерки запор върху дяловете в дружеството, забрана на новите му управители да вземат каквито и да било управленски решения и спиране на всички бъдещи вписвания. А когато през 2013 г. Софийският апелативен съд уважава исковете им, вписването на това решение „необяснимо“ се забавя, което позволява измамата да бъде продължена – с ново увеличение на капитала на дружеството и нов отказ на АВ да впише Костадинов като представител на дружеството и да възстанови контрола си върху него.

Това става в момент, когато измамата и фалшифицирането на документи вече са доказани с присъда – Софийският апелативен съд вече е осъдил Д.А., макар и само на 1 година условно. Причината е, че прокуратурата разследва само прекия извършител Д.А., вместо организирана престъпна група, а и повдигнатите му обвинения са доста редуцирани. За ЕСПЧ и присъдата е „необяснимо“ ниска.

Историята е ясна илюстрация, че без „необяснимите“ пропуски и забавяния на националните власти в различни техни еманации, тази кражба не би била възможна. В продължение на години Костадинов е положил големи усилия и предприел всички необходими мерки, за да защити собствеността си, но без успех.

Съдебният спор

Пред съда в Страсбург Николай Костадинов претендира окончателно за 411 756 евро имуществени вреди и 10 000 евро за неимуществени, но ЕСПЧ му присъжда само 80 000 евро за имуществени вреди и 4000 – за неимуществени. Съдът не оспорва размера на финансовата загуба на жалбоподателя от кражбата на търговското дружество, но въпреки това му присъжда 5 пъти по-ниско обезщетение от претендираното. Така неговите претенции са редуцирани в пъти с основен мотив, че „рейдърството“ е осъществено от частни лица, а вината на властите е само, че не са изпълнили позитивното си задължение за ефективна защита на притежанията. Според адвокатите на Костадинов, решението на ЕСПЧ не отчита в достатъчна степен решаващото съучастие на държавата, чрез различни нейни еманации, в отнемането на „Вандом“ ООД от неговите собственици – Николай Костадинов и сестра му. Нарушението на държавата трябва да се квалифицира като при „лишаване от притежания“, а не като „неефективна защита на собствеността“, смятат те.

Съдът подценява решаващата роля на държавните институции в кражбата на „Вандом“ и с присъждането на минимално обезщетение de facto поощрява държавата, а жалбоподателят, който е жертва на явна несправедливост и в продължение на 15 години води изтощителни съдебни битки, отново е „виктимизиран“, смятат адвокатите Екимджиев и Бончева.

„Кражбата на фирма е структурен правозащитен проблем в България, свързан с толерирана от властите дългогодишна практика за отнемане на търговски дружества от реалните им собственици от страна на трети лица, чрез процедурни трикове и измами, подпомагани от представители на държавата“, сочат двамата адвокати. Този проблем е идентифициран от ЕСПЧ още през 2011 г. в решението „Шести Май Инженеринг ООД“, но и до момента властите не са предприели адекватни мерки в националното право и практика, смятат те.

По казуса на Николай Костадинов има две решения на Съда в Страсбург. Първото е от 8 ноември 2022 г. и с него държавата е осъдена за нарушение на правото на собственост – чл. 1 от Протокол №1 към Европейската конвенция за правата на човека. То обаче дава на държавата шестмесечен срок да се споразумее с пострадалия и сестра му за поисканото обезщетение. След като това не се случва, на 2 април т.г. ЕСПЧ се произнася за обезщетението с ново решение, което сега адвокатите оспорват. Тъй като първото решение на ЕСПЧ е благоприятно за жалбоподателя, той не би могъл да го обжалва и да оспори мотивите му, свързани с ролята на държавата в установеното нарушение, това може да стане само индиректно, чрез жалба срещу решението за обезщетение, поясняват те.

Мерките на държавата

Истина е, че междувременно държавата предприе редица законодателни и административни мерки срещу кражбите на фирми – след решението на ЕСПЧ по делото „Шести Май Инженеринг“ и фактите по делото „Николай Костадинов“. На въпрос на „Капитал“ от Министерството на правосъдието припомниха, че:

  • На първо място, въведено е самостоятелно производство за спиране на вписванията от Агенцията по вписванията на обстоятелства, които могат да засегнат членствени права и интереси на съдружник в ООД или акционер в АД. При наличие на висящо преюдициално исково производство (например по чл. 71 от ТЗ, чл. 74 от ТЗ, с искане за установяване на незаконосъобразност на решения на орган на дружеството, или чл. 124 от ГПК, с искане за установяване на нищожност) молбата с искане за спиране на регистърното производство следва да бъде подадена преди приключването на регистърното производство, т.е. преди вписването, и се разглежда от съда в самостоятелно производство по чл. 19, ал. 6 Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ). Съдът преценява само преюдициалния характер на исковото производство и неговата висящност към момента на подаване на искането за спиране, но не и вероятната основателност на преюдициалния иск; и няма възможност да изисква гаранция според преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако спирането е неоснователно. В същото време, обаче, обезпечителна мярка „спиране на вписването“ е недопустима в рамките на обезпечително производство по искове с правно основание чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, чл. 71, чл. 74, чл. 75 ТЗ, чл. 137, ал. 5 от ТЗ, и чл. 124 ГПК.
  • На второ място, властите са въвели възможност за смс известяване за постъпили искания за вписване.
  • На трето място, през 2016 г. е въведено изискването в чл. 137, ал. 4 от ГПК, за взетите решения за приемане и изключване на съдружници, даване съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов член; намаляване и увеличаване на капитала; избор на управителя, но не и освобождаване на управител; за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях, да се съставя протокол с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, освен ако в дружествения договор е предвидена писмена форма. Същевременно обаче протоколът за решението на Общото събрание, с което се прави изменение на дружествения договор, не следва да се заверява нотариално, а може да бъде в обикновена писмена форма.

Въпреки тези мерки, изглежда съществуват много хипотези, в които членствените права на съдружник в ООД или акционер в АД, или интереси относно запазване имуществото на дружество, биха могли да бъдат нарушени, без засегнатият съдружник или акционер да може да се възползва от ефективни процедури и средства, за да спре незаконни или измамни действия. От Министерството на правосъдието обясняват, че готви анализ на база на съдебната практика по приложимото законодателство.

Същевременно се оказва, че в България никой не събира и не систематизира данни за случаите на кражби на фирми.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar