Промените в Конституцията, чиято заявена цел е да реформират съдебната система в България, ще влязат в дневния ред на парламента в края на тази седмица (8 декември), и най-вероятно ще бъдат окончателно приети на три четения в ускорени срокове – до Коледните празници. Това предвижда графикът на управляващите формации ГЕРБ и „Продължаваме промяната – Демократична България“ и на партньора им в парламента ДПС, след като в началото на октомври поправките не успяха да съберат нужните 180 гласа и това наложи да се прави втори опит след два месеца пауза.

Политиците се надпреварват да отметнат един от най-важните проблеми, чието решение оправда сформирането на действащото правителство, макар от публичните им изявления да е известно, че има твърде много нерешени въпроси. Мнозинството от 160 гласа, необходимо този път за прокарване на текстовете, е лесно постижимо, ако трите парламентарни групи подкрепят текстовете. Управляващите обаче ще се изправят пред два тежки проблема, които поставят под риск ефекта от усилието: недостатъчно време и липса на политическо съгласие по ключовите текстове. Ако в следващите дни те не бъдат разрешени, вероятността реформата за пореден път да остане само на хартия, е много голяма.

Според експерти бързането е „капан за политиците“, в който ключови текстове може да бъдат променени до неузнаваемост или да отпаднат в ударното гласуване. Част от депутатите, с които „Дневник“ разговоря по темата, направо предупредиха, че може да се стигне до „трагедия“, която да повтори предходните изменения на основния закон от 2015 г. Тогава ключови текстове от постигнатия между партиите „исторически компромис“ бяха променени и обезмислиха до голяма степен поправките. Други народни представители обаче застъпват противоположната теза – че „всичко върви по план“, „няма защо да се бавят излишно текстовете“ и „няма непреодолими различия“ по промените.

„Графикът ще бъде уточнен след първото гласуване в петък, но трябва да е преди Нова година, заради Шенген, международните партньори следят тази тема“, коментира неофициално пред „Дневник“ депутат от ДПС.

Негов колега от управляващото мнозинство заяви, че работата по някои от текстовете продължава и ще продължи след гласуването в петък. По думите му вероятно ще бъде прието срокът за предложения между първото и второто четене на текстовете да бъде само седем дни, което означава на 15- ти декември да се състои второто гласуване. След това ще има отново срок за предложения преди третото гласуване, което трябва да е най-късно на 22 декември – последният работен ден на Народното събрание за годината.

Има няколко критични точки, които ще бъдат обсъждани до последно и по които изглежда, че никоя партия не е склонна да направи компромис.

Сред тях са разпределението на местата в новия съдебен съвет, мандатите на „тримата големи“ – председателите на Върховния касационен и административен съд и главния прокурор, промените с начина на сформиране на служебните правителства. Почти е сигурно, че идеята за нов национален празник ще отпадне, понеже не среща подкрепа в нито една от партиите вносители.

По информация на „Дневник“ има риск да отпадне и промяната в текста за избор на членовете на държавните регулаторите – механизъм, заради който в последните дни между партньорите във властта протича поредното напрежение.

От проведените три обществени обсъждания в ресорната парламентарна комисия се видя, че много от предложенията не се одобряват от различните участници в съдебната система, както и от професионалните организации. Нещо повече, експертите смятат част от поправките за противоконституционни. Правосъдният министър Атанас Славов също призова да не се бърза с промените, а да се работи за консенсус и да бъде оставено достатъчно време между двете четения.

Кой се интересува от промените

Въпреки че темата за конституционните промени беше централна в последните няколко предизборни кампании и се повтаря постоянно от политиците след създаването на кабинета „Денков – Габриел“, 95 % от хората не разбират голяма част от идеите, заложени в проекта. Това показва национално представително изследване, поръчано от Българския институт за правни изследвания (БИПИ).

С най-голяма подкрепа е идеята за повишаване на стандартите при избиране на ръководствата на независимите на регулатори. Текстът предвижда високи изисквания за избор на независимите регулатори, сред които срок за внасяне и обсъждане на предложенията, както и възможността със закон да се предвиди квалифицирано мнозинство за избор на някои от тях.

Биляна Гяурова“Фактът, че толкова се бърза, допълнително засилва усещането, че самите промени като че ли се правят от гледна точка на някакъв човек – да спрем Радев, да блокираме втори Гешев, Сарафов и т.н., което фрустрира гражданите, защото те не разбират и поради това са и много показателните проценти, защо именно Конституцията да бъде променена“, коментира пред „Дневник“ Биляна Гяурова, директор на Института за правни инициативи.“Глобал метрикс“: Близо половината българи не знаят нищо за предложените конституционни промениЕдна известна и няколко неизвестни

Нагласата на управляващото мнозинство и на съвносителите от ДПС е да се работи усилено след първо четене, като се съобразят препоръките на Венецианската комисия. Никой от депутатите, с които „Дневник“ разговаря не поставя ярка червена линия, а най-често срещаният отговор е: „предстои да се уточни“, „ще се дебатира“, „работи се по изясняване“.

В началото на октомври парламентът разгледа предложените поправки в основния закон, внесени в края на юли с подписите на 166 депутати (от ГЕРБ, „Продължаваме промяната – Демократична България“ и ДПС). След осемчасовите дебати 161 народни представители гласуваха „за“ промените, а 57 бяха против. Предложението не събра три четвърти от гласовете и не беше прието и остана за ново обсъждане не по-рано от два месеца след 6 октомври, т.е. след 6 декември.

Проектът най-общо предвижда:

  • разделянето на сегашния Висш съдебен съвет (ВСС) на съвет за прокурори и съвет за съдии, като се премахва пленумът; разпределението на парламентарната и магистратската квота в двата съвета да е с различно съотношение;
  • главният прокурор и председателите на върховните съдилища да имат по-кратки мандати;
  • различен начин на сформиране на служебните правителства и запазване на парламента преди предсрочни избори;

Текстовете бяха силно разкритикувани от представители на неправителствени организации, както и от Венецианската комисия, която обяви проекта за немотивиран и лишен от обществено обсъждане. Вносителите неколкократно обявиха, че са готови да се вслушат в критиките и да променят някои неща.

По информация на „Дневник“ в изминалите два месеца е постигнато съгласие по няколко пункта:

  • Парламентът да продължава работа по време на избори – т.е. след изчерпването на процедурата за съставяне на кабинет да не се разпуска, а да работи до официалното начало на предизборната кампания.
  • Пленумът на Висшия съдебен съвет да отпадне, но да има друго общо звено между съветите на прокурорите и съдиите, което да се занимава с определени в закон теми;

Сред неизвестните е как ще бъде решен въпросът за сформирането на служебни правителства. По неофициална информация засега остава вариантът те да се назначава от президента след консултации с парламентарно представените политически сили, както досега. Продължава обаче дебатът дали държавният глава да избира премиер измежду предварително посочен кръг лица, заемат висши държавни длъжности.

Във внесения проект се предвижда това да са председателят на парламента, шефът на Сметната палата, председателят на Конституционния съд, директорът на Българската народна банка. Опциите обаче бяха критикувани както от Венецианската комисия, така и от редица юристи, включително и от редиците на вносителите.

Мандати и квоти – най-голямата битка

Най-голямата битка се оформя около решението дали председателите на върховните съдилища и главния прокурор да имат право на два мандата от по пет години. Предложението попадна в проекта в последния момент и на практика удължаваше седемгодишните мандати на действащите „трима големи“ на десет години – нещо, което противоречи, както на препоръките на различните организации, така и на международните стандарти.

По време на заседанието на ресорната комисия по конституционните промени от ГЕРБ заявиха, че са готови да отстъпят от текста. От ДПС са готови на компромис само за мандата на главния прокурор, но не и за председателите на върховните съдилища, коментира пред „Дневник“ депутат от движението. Съдът има ключова роля в страната, тъй като има последна дума по всички актове на властта – от решения за обществени поръчки и наредби, до решения на Министерския съвет и отделните министерства.

„Битката до последно ще е за квотите и мандатите нищо не може да се предвиди“, коментира пред „Дневник“ депутат от управляващото мнозинство.

Става въпрос за разпределението на членовете в прокурорски и съдебния съвет – двете структури, в които ще Висшият съдебен съвет ще се преформатира. Идеята е в колегията за съдиите да има мнозинство от съдии, избрани от съдийската гилдия, за да може да се гарантира независимостта при вземане на решения и да се ограничи участието на прокурори в тях. Заради това и в проекта се предвижда сред избираните от парламентарната квота членове да не може да бъдат посочвани държавни обвинители.

При прокурорския съвет е важно да не се формира мнозинство около главния прокурор – т.е. да има по-малко избрани прокурори от самите обвинители, а повече от парламента. В проекта това е предвидено, но то срещна критиката на Венецианската комисия заради създаващия се в полза на парламента превес на избраните. Промененото в последния момент съотношение в квотите на двата съвета стана повод при последната промяна в Конституцията през 2015 г. тогавашният министър на правосъдието Христо Иванов да подаде оставка. Не е известно какво различно разпределение се обсъжда, но според разговори с депутати от „Продължаваме промяната Демократична България “ обединението не е склонно да отстъпи от това.

Ако се допусне пленум на съдебните съвети, да се ограничат правомощията муПредстои да се дебатира и каква ще е формата на взаимодействие между съдебният съвет и Висшия прокурорски съвет (както ще се казва колегията за обвинителите). Пълното разделяне на ВСС, без предвиждането на общо звено между двата съвета, срещна много сериозни критики, а някои юристи дори заявиха, че за премахването на пленума трябва промените да минат с Велико Народно събрание. Според правосъдния министър общия състав няма да се нарича пленум и правомощията му могат да бъдат уредени със закон.

В ресорната комисия бяха критикувани и текстовете за инспектората към ВСС. Най-голям отпор срещна идеята на съдебните инспектори да бъде вменено задължението да проверяват не само дали делата са били разгледани в срок, но и дали това е станало законосъобразно. Така според почти всички институции инспекторатът ще се превърне на практика в четвърта съдебна инстанция, ще доведе до намеса в независимостта на съдебната власт и ще бъде противоконституционно.

Сред предложенията, които се обсъждат да бъдат разгледани допълнително, е как ще бъде уредена индивидуалната конституционна жалба. От Министерството на правосъдието предлагат Конституционният съд да може да бъде сезиран от редовните съдилища, но конституционалисти призоваха: „Не превръщайте Конституционния съд в районно съдилище.“

Най-вероятно след първото гласуване в петък, 8-ми декември, министерството ще подготви пакет с предложения за промени преди второ четене.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar