Темата накратко

  • Българските съдилища предават на конвейер младежи, работили в колцентрове, по разследвания за измами в Германия.
  • В същото време шепа съдии от Софийския градски съд протакат делата срещу организаторите на схемата.
  • Практиката е в нарушение на закона и превръща страната в зона, в която правото на ЕС не важи.

Ако гледате телевизия, вероятно сте се сблъсквали с репортажи, разказващи за нещастната съдба на български младежи, разследвани от властите в Германия за измама. Работили в колцентър, те разказват как не са осъзнавали, че всъщност работят за бойлеррум – схема за привличане на наивни инвеститори по телефона с нереални обещания за възвращаемост.

През последните две години повече от 15 български младежи, работили в колцентрове, бяха предадени на германските власти по Европейска заповед за арест (ЕЗА) с обвинение за участие в организирана престъпна група за компютърни престъпления и финансови измами. Някои са осъдени, вече има случаи и на върнати да излежат присъдата си в родината.

Българите са осъдени за това, че са анонсирали офeрти от името на онлайн платформи за финансово инвестиране, като са правили неверни твърдения и така са подвеждали клиенти в Лайпциг, Берлин и други места в Германия да инвестират големи суми в различни финансови инструменти. Депозираните клиентски средства незабавно били разпределяни в сложна мрежа за пране на пари, разположена в цяла Европа. Известно е, че голяма част от служителите в тези колцентрове работят по скрипт – инструкции, предоставени им от работодателите. Трудно е да се прецени колко от тях са знаели или са можели да предполагат, че в случая става въпрос за измамна схема, на кой етап от ангажираността им е можело да се очаква това и т.н.

В същото време обаче, докато българските съдилища предават на немското правосъдие българските младежи, които твърдят, че не са подозирали в какво са замесени, два съдебни състава в Софийския градски съд (СГС) обърнаха отъпканата практика по приложението на Европейската заповед за арест и правят всичко възможно да предотвратят предаването на германския съд на четирима израелски граждани, които не просто са участвали в схемите за финансови измами, а очевидно са организаторите, доколкото са собственици или управители на фирмите.

Предаването на четиримата израелци е поискано от прокуратурата и съда в Бамберг, Германия, където е специализираната прокуратура за разследване на киберпрестъпления, по приблизително същото време, по което и българите. За разлика от другите дела по ЕЗА, които по закон и практика протичат много бързо – седмица или две-три, техните дела се точат вече близо година и повече, а в един от случаите българският съд е отказал да изпълни искането на германските власти.

Съвпадения и разминавания с правото

Европейската заповед за арест е един от силните инструменти на европейското право. Тя се гради на взаимното доверие, че щом ЕЗА е издадена от страна – членка на ЕС, и отговаря на формални критерии, това ще гарантира сравнително бързо предаване от една държава членка на друга. Ролята на съда е да съблюдава наличието на тези критерии и в кратки срокове да вземе решение дали да я изпълни.

Така в началото на 2022 г. магистратите в Бамберг издават серия от ЕЗА по висящи разследвания, започнали по жалби от измамени в схемата. Сумите възлизат на милиони евро.

Част от обвиняемите в Германия са задържани в България, а сред тях са и израелските граждани, които по свидетелски показания са по-високо в йерархията или дори са сочени за организатори на измамните схеми. В такива случаи съдът първоначално взема мярка (често това е задържане под стража или домашен арест, за да не може обвиняемият да се укрие), а след това гледа бързо делото по същество.

През октомври 2022 г. в СГС е образувано дело за предаването на Исаак Й. Той е пуснат под домашен арест и делото срещу него започва да буксува. Съдия Петя Крънчева, която е докладчик и председател по делото, го отлага заради смяна на адвокат, неявяване на преводач… и така три месеца. През януари по молба на Исаак Й. съдия Крънчева му разрешила да посещава рехабилитационно студио за физиотерапия заради болки в гърба. Противно на закона, решението за това е взето еднолично, в закрито заседание и без назначена експертиза. През следващите десет месеца делото е многократно отлагано. „Заседания са насрочвани за след повече от месец-два. Това е безобразно по такива дела“, коментира съдия от СГС.

Според международното право делата за ЕЗА изискват бързо решаване по условие и по този начин е било процедирано по всички казуси на поискани български младежи. В рамковото решение за ЕЗА има максимален срок за изпълнение на Европейска заповед за арест от 30 дни, в изключителни случаи 45 или 90 дни. Ако тези срокове се надвишат, съдът, който гледа делото за изпълнение на ЕЗА, е длъжен да информира Евроджъст и издаващия орган за причините, поради които делото не може да бъде приключено. По делата за ЕЗА се проверява наличието на условията за предаването, без обаче да се обсъждат доказателствата в искащата държава. В това е смисълът на Европейска заповед за арест, основаващ се на взаимно доверие между органите на държавите, че срещу съответното лице – било подсъдимо или обвиняемо, има достатъчно доказателства, за да се образува производство.

Да си го разследваме у нас

През юни т.г по едно от тези дела Софийският градски съд – в състав председател (отново) Петя Крънчева, докладчик Антон Урумов и Бетина Бошнакова, решава да откаже изпълнение на ЕЗА, издадена от районния съд на Бамберг, за израелския гражданин Ниймо Х. с потресаващия мотив, че разследването на това престъпление можело да се извърши и в България. Прокуратурата решава да не протестира. Разследване в България няма, израелецът е пуснат на свобода и вече не е в България. Делото за предаването му е образувано през октомври м.г. и се е проточило повече от 8 месеца.

В решението предаването се отказва с мотив, че престъплението или част от него е извършено в България, подсъдно е на българския съд, а разследването у нас би разполагало с далеч по-голяма оперативност. Българската държава е в състояние сама да реализира наказателната си политика, а предаването на „исканото лице на немските съдебни власти не би допринесло за разкриване на обективната истина по един решаващ начин, като в случая по-важно е участието му в един наказателен процес в Република България“, пише съдът.

С подобни мотиви през м.г. Пловдивският окръжен съд на първа инстанция отказа да предаде сливенския адвокат Иван Димов на Австрия по обвинение за пране на пари.

Другите две дела са образувани през миналото лято и се гледат от състав с председател Иван Коев и членове Стефан Милев и Силвия Русева. По едно от тях са проведени вече 12 заседания. Междувременно наскоро Стефан Милев, който сравнително скоро попълни състава на СГС, беше командирован в Софийския апелативен съд от председателката на съда Даниела Дончева. Казусът с командироването на Милев, както и още един подобен станаха повод председателката на ВКС Галина Захарова да назначи проверка на действията на Дончева. Това стана след писмо от съдии от Софийския градски съд за безпринципното командироване на съдии в САС.

Проследяването на начина, по който протичат и четирите дела на поискани от Германия израелски граждани, показва явни опити на страните и техните адвокати да шиканират – буквално десетки отлагания заради заетост на защитниците, болест на страните и защитниците, липса на преводачи и т.н. Много по-притеснителни са двойните стандарти, които съдът задава с практиката си.

И ако съдиите могат да обяснят мотивите за своите решения с „вътрешно убеждение“, със сигурност подобни съдебни решения, макар и на няколко състава, повдигат въпроса дали на България може да се разчита като партньор в ЕС.

Получени ЕЗА за последните три години

През 2020 г. Получени общо 155 ЕЗА, изпълнени 111. От тях за Германия – получени 45 ЕЗА, изпълнени 42;

През 2021 г. Получени общо 234 ЕЗА, изпълнени 165. От тях за Германия – получени 74 ЕЗА, изпълнени 68;

През 2022 г. Получени 216 ЕЗА, изпълнени 146. От тях за Германия – получени 73 ЕЗА, изпълнени 63.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar