Как да реагирате, ако сте жертва или свидетел на полицейско насилие
Какво да направите, ако случайно сте в ситуация, в която срещу вас се употребява полицейско насилие – то може да бъде физическо, психологическо или да сте свидетел на такова.
Темата става актуална покрай големи събития със сблъсъци, но има и случаи които не са свързани с такива. Проблемът в България с превишаването на права и употреба на сила е оценяван от юристи и експерти като сериозен, но параметрите му не са докрай известни, защото няма нито статистика колко са пострадалите, нито колко са наказаните полицейски служители, нито какво се прави за подобряване на ситуацията. Липсва и анализ колко струва неефективното разследване на полицейското насилие.
„Дневник“ се опита да обобщи след разговор с юрист основните стъпки, които е важно да се предприемат в първите моменти, ако сте станали жертва или свидетел на насилие или някаква форма на превишаване на задълженията на полицейските служители. А в края на текста може да прочетете примери от практиката на адвокати, които представляват пострадали от такива инциденти. Част от казусите са висящи и пред Европейския съд по правата на човека.
(С)критата цена на полицейското насилие в БългарияАко полицейското насилие е при задържане или по време на задържане:
1. Пострадалият следва да поиска да бъде прегледан от лекар на основание чл. 21 от Инструкция № 8121з-78 от 2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи.
„Ако хората запомнят това конкретно основание и го цитират, полицаите обикновено се стряскат от хора, които си знаят правата, съответно си изпълняват задълженията. В противен случай може да осъществят допълнително насилие върху пострадалия и/или да му откажат преглед“, каза пред „Дневник“ адвокат Силвия Петкова, която се занимава с дела на пострадали от полицейско насилие.
2. Посещение на съдебна медицина незабавно след освобождаване.
3.Подаване на сигнал до районната прокуратура според мястото, на което е извършено насилието.
4. В случай че районната прокуратура откаже да образува досъдебно производство, пострадалият следва да обжалва този отказ до по-горестоящата прокуратура.
5. В случай че и горестоящата прокуратура потвърди отказа на районната прокуратура да образува досъдебно производство, пострадалият следва да подаде жалба до районния съд по местоизвършване на насилието в 7-дневен срок от получаване на препис от постановлението за отказ.
6. Ако и първоинстанционният съд потвърди отказа за образуване на досъдебно производство, този съдебен акт е окончателен и не подлежи на последващ контрол. Пострадалият може да подаде жалба до Европейския съд по правата на човека.
7. В случай че районната прокуратура образува досъдебно производство, проведе разследване и прецени, че от събраните доказателства не са налице данни за извършено престъпление, вследствие на което прекрати производството, пострадалият следва да обжалва постановлението за прекратяване пред районния съд в 7-дневен срок от получаване на препис от постановлението за прекратяване.
„Често се случва образуваното досъдебно производство да се прекратява, поради липса на доказателства за извършено престъпление, която прокуратурата извежда от показанията на обвинените в насилие полицейски служители, които сочат, че не са използвали физическа сила срещу пострадалия или че ако са използвали такава, то е било, поради това, че пострадалият е оказал съпротива“, коментира още Петкова.
8. В случай че районният съд потвърди постановлението за прекратяване на досъдебно производство, пострадалият следва да подаде жалба до съответния окръжен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
9. В случай че окръжният съд потвърди постановлението за прекратяване, този съдебен акт е окончателен и не подлежи на последващ контрол. Пострадалият може да подаде жалба до Европейския съд по правата на човека.
Ако полицейското насилие е осъществено при други обстоятелства, различни от задържанестъпките, които трябва да бъдат следвани са отново от изредените от точка 2 до т. 9.
Три примера на насилие
Случаите са разказани от адвокати:
1. „Извършва се рутинна проверка спрямо млад мъж с дежурен въпрос „Имате ли в себе си забранени вещества?“ Мъжът отговаря отрицателно. Разпорежда му се да изпразни джобовете си, като в изпълнение на разпореждането той изважда две прозрачни таблетки с тревиста маса вътре, което мъжът обяснява, че са билкови таблетки за успокоение. Мъжът е свален на земята, сложени са му белезници, получил е и няколко ритника в ребрата с думите „Ти кого ще лъжеш бе?!“.
Впоследствие, изследването на съдържанието на капсулите показва, че не съдържат наркотични вещества. Образуването на досъдебно производство е отказано, тъй като полицейските служители отричат да са ритали задържания, липсват записи от камери в района на задържането, а и пострадалият не е посетил съдебна медицина, за да се констатират наранявания. Разбира се, такъв тип наранявания трудно могат да се установят дори и със съдебно – медицински преглед, тъй като рядко се оставят следи“.
2. „Мъж е задържан по подозрение за кражба от дома на негов приятел. Липсват каквито и да било доказателства срещу него, освен „подозрението“ на въпросния приятел, че кражбата е извършена от мъжа, тъй като изчезването на вещите съвпада с неговото посещение. Мъжът е задържан в районното. Двама полицейски служители го държат, а един го удря с юмруци и ритници в тялото. Това продължава около 5 минути. Нанасянето на ударите е преустановено, на мъжа са дадени лист и химикал и саморъчно, под диктовката на един от полицейските служители описва подробно как е извършил престъплението, какви вещи е откраднал и какво е направил с тях.
Повдигнато му е обвинение за кражбата. След подаване на жалбата за полицейско насилие и даване на нови обяснения, според които самопризнанието е изтръгнато с насилие, наказателното производство срещу него беше набързо прекратено. Досъдебно производство за полицейското насилие така и не беше образувано с аргументи, че няма доказателства – полицейските служители отричат, липсват записи от камери, както и следи от наранявания по тялото на пострадалия“.
МВР твърди за оплакал се от полицейско насилие саудитски дисидент, че сам се бил наранил
3. „Полицията наблюдава дома на лице, за което има информация, че продава наркотици. Младеж, който излиза от кооперацията, в която живее заподозреният, е спрян от полицаите и е попитан дали носи в себе си забранени вещества. Посочено му е, че ако има такива и ги предаде доброволно, ще бъде по-добре за него. Той предава доброволно намиращото се у него малко количество марихуана, съответно полицаите го питат от кого я е купил. Младежът казва, че не може да им каже, тъй като се страхува.
Полицаите му посочват конкретно име, дават му ултиматум „ти или [лицето с конкретното име]“, след което единият от полицаите го удря с юмрук в областта на черния дроб. Вследствие на удара, младежът пада на земята. Полицаите му слагат белезници, след което му нанасят още няколко удара с крак в тялото.
Младежът е отведен в районното, където под диктовката на полицай посочва подробно кога и по колко наркотици е купувал от човека, когото полицаите са му посочили по име. До подаване на жалба така и не се стигна, защото младежът беше изплашен в такава степен, че отказа да каже истината по делото срещу определения за дилър, а след заседанието, в което беше разпитан замина извън страната. Въз основа, пък, на неговите показания, определеният за дилър беше осъден на три години ефективно лишаване от свобода“.
И една ситуация на плажа
„Мъж се намира на плаж със своя приятелка и двете си кръщелници, с които са изключително близки. След смъртта на баща им, едното от децата възприема именно него като бащинска фигура и логично, прегръща го, целува го и му се радва. Един от плажуващите преценява, че това отношение между мъжа и детето са „подозрителни“ и подава сигнал до полицията.
Мъжът е задържан, като на път за районното управление един от полицаите го заплашва, че ще го убие и ще го зарови в пясъка. При пристигане в районното управление, мъжът е пребит, като със съдебно-медицинско удостоверение са констатирани травми на гръдния кош и кръвонасядания в областта на бедрата. Установяват се еритроцити в урината, за които има съмнения, че може да се дължат на нанасяни удари в областта на бъбреците.
Прокуратурата отказа да образува досъдебно производство за насилието с аргументи, че липсват доказателства за извършено престъпление, доколкото се основава единствено на показанията на полицейските служители, които твърдят, че мъжът нито е заплашван с убийство, нито е удрян. От къде са се появили нараняванията му, които са забелязани от неговата приятелка в момента на излизането му ареста, прокуратурата не изследва“.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Супер информация! А примери за осъдени бандюги има ли?