В края на миналата седмица коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) представи идеите си за промени в конституцията. Сред тях са разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) на съдийски и прокурорски съвет, ограничаване на правомощията на главния прокурор, преразглеждане на статута на служебните правителства и ограничаване на мандата на кметовете до два. Веднага след обявяването им започнаха интензивни разговори между партиите от т.нар. конституционно мнозинство – ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС като идеята е трите формации да внесат в парламента общ проект.Идеите за реформата на съдебната власт по същество са същите, предложени при предишните промени в конституция през 2015 г. от съпредседателя на ДБ Христо Иванов, който тогава беше правосъден министър във второто правителство на Бойко Борисов. Тогава обаче предложенията бяха бламирани от ГЕРБ и ДПС, а Иванов подаде оставка от поста.Подрепата на ДПС сега за конституционните промени си има политическа цена. Каква е тя четете тук.Христо Иванов, който през 2014 г. в качеството си на служебен министър на правосъдието разработи Стратегията за съдебна реформа, а сега е двигателят на предстоящите промени в конституцията, казва, че те само създават институционални предпоставки и няма с обнародването им в Държавен вестник да „изгрее второ слънце“, а всяка следваща стъпка ще трябва да е борба. Интервю с него за шансовете този път съдебната реформа да се случи, за отношенията в управляващата коалиция и ролята на ДПС четете тук

Датата е 22 юли 2015 г., денят е сряда. Пред Народното събрание се събират граждани, организирали се в спонтанен протест под надслов „Борисов+Местан=Бостан“. Причината за демонстрацията е подготовката на ГЕРБ и ДПС (тогава оглавявано от Лютви Местан) да осакатят промените в конституцията, предлагани от Христо Иванов (тогава министър на правосъдието във втория кабинет на ГЕРБ) и припознати от Реформаторския блок. Текстовете бяха почти идентични с тези, които сега коалицията ПП-ДБ изглежда, че успя да договори иронично с ГЕРБ и ДПС.

През изминалата седмица партиите на промяната разказаха какви са предложенията им за изменение на основания закон, а междувременно заработи и конституционната комисия в парламента. Реформата на съдебната власт беше представена при сформирането на кабинета „Денков – Габриел“ като едно от условията за съществуването му. Заради преекспонирането на темата и немислимите (преди години) настоящи скандали, случили се в областта на правосъдието, има опасност текстовете, за които се настоява поне от десетилетие, да се окажат недостатъчно атрактивен антидот за самите граждани, които са протестирали с искане за тяхното приемане. За настоящата ситуация обаче след малко.

През 2015 г. протестът „Бостан“ успя, но само за няколко месеца. Тогавашният лидер на ДСБ Радан Кънев нарече постигнатото съгласие за конституционно мнозинство исторически компромис, но половин година по-късно измененията претърпяха грандиозен провал. Бяха приети текстове, които имитираха известна промяна, но на практика ГЕРБ и ДПС запазиха контрола си над прокуратурата, а оттам и влиянието си над съда. Христо Иванов подаде оставка, с аргумента че не желае да бъде правосъден министър в прокурорска държава, а ДСБ напуснаха Реформаторския блок и втория кабинет на Борисов.

По онова време темата „съдебна реформа“ изглеждаше почти „брадясала“, защото за нея се говореше вече три години – от 2012 г. Конкретният повод, дал по-широк граждански отзвук на случващото се в правораздавателната система, беше показното уволнение на съдия Мирослава Тодорова от Висшия съдебен съвет, като обществена тайна бе, че операцията по отстраняването ѝ се ръководеше от тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов (ГЕРБ). Или казано иначе, вече над 11 години в обществото е несъмнено ясно, че определени политици и партии са взели съдебната система на ръчно управление.

Банализирането на реформата

Кажи-речи, оттогава датира и разговорът за необходимостта от конституционна реформа. Заради организираната съпротива срещу нея разговорът за промени в основния закон се превърна в синоним на постигане на бърза и видима справедливост. Тя обаче няма как да настане изведнъж. Затова и най-големите радетели за реформа на правораздавателната система ще се сблъскат с парадност – сега, когато промените, за които гражданското общество настоява над десетилетие, са на път да бъдат прокарани, темата стана банална.

Нещо повече – напълно е възможно същите хора, които години наред защитаваха прокарването на промени в основния закон, сега да не вярват в тях и да сметнат, че не става дума за нищо по-различно от трик. Причината: ако се стигне до реализирането на промените, това ще е с гласовете на ГЕРБ и ДПС. А двете партии са всичко, срещу което съдебната реформа трябва да работи. Трудно е да се повярва, че те ще тръгнат срещу себе си.

Този път обаче изглежда, че и Бойко Борисов, и санкционираният по „Магнитски“ сив кардинал в движението Делян Пеевски са узрели да подкрепят текстове, които саботираха целенасочено няколко мандата. Нагласата им се явява и най-сериозният проблем пред коалицията ПП-ДБ и лично пред лидера на „Да, България“ Христо Иванов, който разработи първата Стратегия за съдебна реформа в България и оттогава темата му е фикс идея. Защото трябва да бъде дадено достатъчно правдоподобно обяснение за 180-градусовата промяна на ГЕРБ и ДПС. А обяснението може да се измери само в резултат – и количествен, и качествен.

Мигновен ефект – невъзможен

Овладяването на системата от страна на тандема Борисов – Пеевски беше агресивно и видимо, като кулминацията на случващото се бе назначаването на Иван Гешев за главен прокурор. Всеки опит за промяна, всяко гражданско настояване или протест в годините назад беше буквално запушван от пореден скандал. Така например никога не се разбра имало ли е и каква злоупотреба от страна на бившия премиер Бойко Борисов в скандалния случай „Мишо Бирата“; пачките и кюлчетата, виждащи се на снимки от спалнята му останаха само медийни публикации; свързаният с Цветан Василев Делян Пеевски не намери място в делото за източването на фалиралата КТБ; българската прокуратура не прояви никакъв интерес как за една нощ депутатът се е превърнал от собственик на опел в милионер – нищо че САЩ намериха основания да го включат в списъка със санкции по глобалния акт „Магнитски“; твърденията на забегналия зад граница хазартен бос Васил Божков за гигантски подкупи, водещи лично до Бойко Борисов, останаха да висят в пространството.

Ето защо обществените очаквания са ефектът от реформата да бъде също толкова видим и ударен. Те обаче ще бъдат попарени. По-високата степен на справедливост в обществото ще се установява постепенно, обяснява съпресдедателят на ДБ Христо Иванов (интервю с него виж на стр. 24). По думите му, ако промените в конституцията бъдат приети, „няма да изгрее второ слънце“, защото „всяка следваща крачка ще бъде борба“.

По-обстоятелственото обяснение е, че текстовете, които преди години срещаха стена от съпротива от страна на ДПС и ГЕРБ, на практика са технически текстове. Те осигуряват по-строго разделение между съд и прокуратура, защото прокуратурата е страна в процеса, а съдът – арбитър, и няма как да са равнопоставени. Намаляват и правомощията на главния прокурор. Което означава, че назначаването на всесилна фигура вече ще бъде невъзможно. Шефът на обвинението до голяма степен ще бъде администратор, т.е. няма да концентрира в ръцете си власт, която да го кара да възкликва, че над него е само Господ.

Новите текстове няма да „назначат“ почтен главен прокурор, който да „вкара лошите в затвора“. И ако се върнем назад в годините – непосредствената идея на съдебната реформа никога не е била това, подобен развой дори не е далечна цел, защото идеята е да се направят стъпки към демократизацията и независимата работа на институциите, които след още години битки, както казва Христо Иванов, да започнат да дават институционални отговори на наболелите обществени въпроси.

Началото на реформата

На първо място, още при представянето на Стратегията за съдебна реформа преди 10 години беше заявявано многократно: целта на конституционна промяна е развързването на съда от прокурорско вмешателство и демократизиране на държавното обвинение, което носи още сталинистки характеристики. Целите още тогава бяха скицирани така: демократизация на управлението на съда, разхлабване на примката на началниците в прокуратурата върху редовите обвинители, много по-голяма отчетност на главния прокурор. На практика това означава увеличаване на съдийското самоуправление, сериозна реформа на кариерния процес, начина на атестиране и реформа на командироването – което винаги е било сред основните инструменти за държане в зависимост на магистратите.

Заради поредицата имитации на промени в годините и тъй като с тях все пак са се прокарвали някакви, макар и малки, крачки в правилната посока, целите звучат познато, а на моменти дори изпълнени. Още през 2016 г. Висшият съдебен съвет се раздели на две – прокурорски и съдийски. За сметка на това обаче кариерните въпроси останаха да се решават от общия орган – Пленума на ВСС. Ако конституционните промени сега успеят, прокурорският съвет няма да има право на вмешателство в кариерните въпроси на съда.

В прокурорския съвет мнозинство ще има парламентарната квота от немагистрати, които да осъществяват обществен контрол върху работата на съвета. Шестима ще се избират от Народното събрание, двама от квотата на прокурорите, един от следователите и главният прокурор да е член по право, предвиждат промените.

Председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд ще се избират от Висшия съдебен съвет, но назначаването им няма да става с издаване на указ от страна на президента. Целта е да няма пряка политическа намеса при научаването на висшите съдии.

(Евентуалният) край на реформата

Разликите в третирането на съд и прокуратура са видими. Сензация обаче няма. И когато се насложи липсата на сензация с това, че текстовете ще бъдат прокарани (ако бъдат прокарани) с гласовете на Борисов и Пеевски – единия компрометиран с „Барселонагейт“, а другия заложник на „Магнитски“, е много вероятно реформата, която десетилетие беше основна разделителна линия, да се окаже нищо повече от маргинална промяна на обикновен закон.

Това, разбира се, няма да направи по-малко значимо многогодишното усилие и на съдии, и на политици, и на граждани да се борят за въпросните промени. Но със сигурност ще даде ефекта си поне след още десетилетие. А дотогава радикална промяна няма да има. Защото институциите не могат да бъдат натъпкани със съдържание, те трябва да го самосъздадат. Работата на политиците е да премахнат пречките по пътя в процеса – или иначе казано, собствения им натиск.

И може би най-сигурният знак, че поне обществено конституционната реформа ще спихне, е дебатът в последните дни, след като ПП-ДБ представиха идеите си. Публичният разговор се концентрира върху евентуалната промяна на националния празник – от 3 март на 24 май. Изводите могат да са два: или никой не вярва, че с ГЕРБ и ДПС са постижими наистина смислени промени, или че е толкова ясно, че смислените промени ще се случат (без значение с кого), че никой не ги поставя под съмнение.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar