„Бойко ме извика, каза ми да те опраскам“. Тази реплика, станала емблематична още преди 10 години, илюстрира най-ярко как прокуратурата тормози съдии по политическа поръчка. Тя беше чута от тогавашния председател на Софийския градски съд (СГС) Владимира Янева в записите от разговорите й със съдия Румяна Ченалова.
В звуковия файл, пуснат заедно с още записи в интернет платформата за анонимно споделяне „Balkanleaks“, прозвуча гласът на Янева с думите: „Той казва: Добре. Имай предвид, ако се наложи, може да те разпитаме като свидетел или служителя ти по сигурността на информацията и ги каза всичките тези неща. Но, каза, имай предвид, че мен Бойко ме извика, каза ми да те опраскам. Аз му казах, че на мен глупости не ми се правят. Популистки ходове не ми се предприемат. И ще гледам да завоалирам нещата, така че ако има някакво нарушение, все едно тебе са те подвели.“
От контекста се разбра, че „той“ е тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров, а „Бойко“ е тогавашният министър-председател Борисов. От разговорите още се разбра, че „Делян“ е говорил и с Цацаров, и с премиера, но не е успял да повлияе. Провеждането на такъв разговор беше категорично отречено от Цацаров, според него това е сценарий. Но Ченалова го потвърди. В крайна сметка съдия Янева беше осъдена и уволнена, но не след независимо разследване, а след политическа намеса.
„Опраскването“ на съдии не е преставало, показват няколко изследвания. Това означава, че има риск гражданите да не попаднат на независим съдия, ако им се наложи да се обърнат към Темида. Делото им може да се падне на зависим или изплашен съдия. Това подкопава устоите на правовата държава, но случаите продължават и десет години след записа с Янева.

„Дневник“ обобщава най-употребяваните методи за натиск, за които публично говорят съдии, член на Висшия съдебен съвет, адвокати, самият и.д. главен прокурор и други и които потвърждават големите проблеми във все още нереформираната съдебна система.

1. Злоупотребата със специални разузнавателни средства (СРС)

Съдия Владислава Цариградска оповести данни за подслушване на съдии: Тя разказа как е окабелен и подслушван съдът, в който работи – подслушван е не само конкретен съдия, а целият му кабинет, в който работят и други негови колеги. Така се нарушава противозаконно тайната на вземане на решения от съдиите, което е абсолютно недопустимо. Освен това от събраните със СРС материали не се изготвят веществени доказателствени средства, на базата на които да се осъждат виновни матистрати. Процентът, който изобщо стига до съда е едноцифрен, останалите материали се трупат в знайни и незнайни банки с компромати.
Цариградска съобщи данни за 150 подслушвани магистрати с разрешения на спецсъда. Съдия Георги Ушев, бивш председател на специализирания апелативен съд в писмо до „Свободна Европа“ заяви, че е разрешил само 30 подслушвания на магистрати. Не е известно да има има осъден въз основа на доказателства, събрани със СРС. Бившият вътрешен министър Бойко Рашков също разкри, че бившият следовател и неформален лобист Петьо Петров – Еврото, е правил незаконни записи, за да може да изнудва хора, включително магистрати.
Официални данни за подслушването могат да бъдат открити и в докладите на Бюрото за контрол на СРС. От години обаче от него не може да бъде получена достоверна информация за незаконното подслушване.
Незаконната употреба на СРС изобщо не предизвиква реакция и у прокуратурата. Не е известно нито едно повдигнато обвинение за такова престъпление.
В същото време Европейският съд за правата на човека два пъти осъди България за безконтролно използване на СРС.

2. Предварителни проверки и тормоз от ДАНС и антикорупционната комисия

През февруари 2024г. съдия Цариградска описа пред съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) инструментариума за натиск върху магистрати, и в частност върху съдии, като в това участват висши прокурори:
медийни атаки, шантажи, злоупотреби спрямо съдии, заплахи и отказ на прокуратурата да ги разследва, образуване на преписки и досъдебни производства срещу магистрати, злоупотреба със специални разузнавателни средства (СРС) – за да бъдат държани в подчинение.
Тя оповести, че официалните предварителни проверки спрямо съдии от 1998 г. до момента са 802. Отделно ДАНС приквиква съдии, за да ги тормози: „Много често на Комисията за противодействие на корупцията или на ДАНС в рамките на един анонимен или несъстоятелен сигнал се трупа всевъзможна информация“, посочи съдията.
Съдийската колегия създаде специална комисия по случая, но досега не е известно какво установи. В интервю за „Дневник“ Атанаска Дишева от съвета каза, че срокът за действие на комисията е изтекъл. „По мое виждане този срок може и трябва да бъде продължен, защото останаха неизяснени обстоятелства. И най-вече останаха данни, които ние сме поискали от определени органи и институции, които по една или друга причина, официално посочена или непосочена, ние не получихме“, добави Дишева, която е съдия и беше избрана в съвета с пряко гласуване на колегите й.

3. Компромати

Свидетелите на „семейството“ в съдебната власт са единодушни: съдии са държани под контрол с компромати, направени специално за това от криминалните мрежи на Мартин Божанов – Нотариуса (убит преди почти година) и Петьо Еврото (официално – в неизвестност), които тясно си взаимодействат с „високите етажи“ в прокуратурата. Доказателства за такива компромати бяха иззети след образуването на дело срещу Петьо Еврото и претърсването на неговите имоти. Те обаче незаконно се озоваха в Софийската градска прокуратура, където са били „прегледани“ и след това никой не знае какво се е случило с тях. Според анонимен свидетел, зависимостта на магистратите е документирана чрез звуко- и видеозаписи, стана ясно от протокол от разпита му, публикуван от BIRD. Предполага се, че точно тази банка с компромати сега е в прокуратурата.
Потввърди го бившият ръководител на Софийската районна прокуратура Невена Зартова пред „Свободна Европа: „В София се извършиха претърсвания и изземвания на няколко адреса, които са обитавани от Петьо Петров – Еврото в последните години и там се намериха множество вещи и предмети, които подкрепиха казаното от свидетелите. Намериха се чували с копия на прокурорски постановления. Чували. Не един и не два.“

4. Медийната саморазправа

Борислав Сарафов разказа пред Висшия съдебен съвет през 2023 г. как в пресцентъра на прокуратара се създават компромати: те се пишат в дирекция „Публична комуникация“ към главния прокурор и се пускат към определени медии. „Жертвите“ на подобни кампании най-често са съдии или обвиняеми, срещу които текат проверки или разследвания. Бившите главни прокурори Цацаров и Гешев отричат това да е вярно.
Съдия Владислава Цариградска също разказа за този „метод“ на прокуратурата още в началото на 2020 г. в съдийската колегия на ВСС. Въпреки че спечели дела срещу медиите, които са я очерняли, клеветническите материали срещу нея още стоят в интернет страниците им.
Според два медийни мониторинга – един поръчан от Съюза на съдиите, а друг от Българския институт за правни инициативи – подобна машина съществува още от 2015 година, а вероятно и преди това.

5. Чадър над престъпните мрежи в съдебната власт

При изслушването си във временната комисия в Народното събрание през пролетта на 2024 г. съдия Цариградска разказа за чудовищните заплахи, които получава за себе си и децата си, и тяхното неглижиране от прокуратурата.
Съдия Цариградска: Престъпна мрежа заплашва съдии, а прокуратурата не прави нищо
Съдия Цариградска: Престъпна мрежа заплашва съдии, а прокуратурата не прави нищо
Съюзът на съдиите констатира наскоро, че групите на Мартин Божанов – Нотариуса, и на Петьо Петров – Еврото, са на път да станат поредната част от случаи на съмнения за криминални влияния в съдебната власт, по които не са предприети адекватни мерки за изясняване и разследване в продължение на десетилетия.
През изминалата 2024 г. бяха направени разкрития за организирана престъпна група – „семейство“ в съдебната власт, която тормози съдии и която влияе по решаването на дела, постановяването на арести и манипулиране на крайния изход от съдебни процеси. Данните бяха оповестени от хора с най-различен профил – съдии, предприемачи, адвокати, участници в престъпната група. Не само не последва нищо, но беше установено и че липсва каквато и да е възможност за разследване, защото чувствителните дела не се разпределят случайно.
И този случай потвърди, че проблемът е много отвъд личността на главния прокурор и останалите ръководители – по закон прокуратурата може да разследва, когато си поиска, но никой не го прави.

6. Бездействието на ВСС за отрицателния подбор и създаването на съдебна номенклатура

Командироването от години е сочено като инструмент за влияние и контролиране на съдиите от техните ръководители и от ВСС. Прокурорите формално вече нямат участие в тези процеси, но мълчанието на Пленума на ВСС по въпроса, както и фактът, че същият метод се използва и в прокуратурата е ясна индикация за единодействието в съдебната власт по този въпрос.
През 2020 г. изследване на Института за пазарна икономика установи: „Силният уклон към еднолично и последователно командироване към специализираните прокуратури и към административните съдилища разкрива желанието, а и ефективността на главния прокурор и председателя на ВАС да изпробват лоялността на определени магистрати за определен период от време. Освен това е и симптом за готовността на законодателя да приема удобни за тях изменения и допълнения на закона.
Правомощията на председателите на специализираните наказателни съдилища и ВАС да командироват безконтролно съдии от общите съдилища им дава инструмент за подбор на съдии в чувствителни за властта съдебни структури – обжалване на актове на МС, министри и регулаторни органи; подсъдност за престъпления, свързани с висши длъжности лица, и т.н.“

На мястото на незаетите щатове в системата правораздават огромен брой командировани съдии. Въпреки приетото ограничение това да може да става до една година, то се заобикаля и неведнъж е ставало повод за спорове във ВСС. Но мнозинството винаги надделява.
По този начин с отрицателен подбор – тоест издигане в кариерата само на лоялни магистрати, за две десетилетия се създаде съдебна номенклатура. Това е причината да няма кандидати в конкурси като този за председател на Върховния административен съд (ВАС). Неговият председател беше овластен със съгласието на колегите си да бъде вечно на поста си, докато не бъде избран нов титуляр с конкурс. Едва ли е случайно, че беше разкрито, че през компютри във ВАС беше манипулиран електронният вот за избор на съдии във Висшия съдебен съвет. Към това нарушение нито един прокурор не прояви активност – не е известно някой да го е разследвал.

7. Юридическото образование

Заключение в изследване на Института за пазарна икономика обобщава този проблем:“Югозападният университет (ЮЗУ) заема трето място сред председателите на съдилища и второ сред ръководителите на прокуратури, но се отличава с нисък престиж. Миналата година именно той се оказа в центъра на скандали, включващи фалшиви дипломи и манипулирани изпити, което поставя под въпрос надеждността на образованието във висшето училище. Девалвирането на дипломите и лесният „изход“ от университета потенциално превръщат този факултет в притегателно място за хора, които не търсят знания и високо качество на юридическото образование, а по-скоро бърз и облекчен достъп до диплома, която да им осигури възможност да заемат определени длъжности.
Няма приемливо обяснение и за озадачаващо непропорционалното влияние на възпитаници на Академията на МВР. От около три десетилетия Академията не предлага юридическо образование, но въпреки това възпитаниците й имат впечатляващо присъствие във ВСС и сред ръководителите на прокуратури.
Трябва да припомним и че първите кадри на Академията, завършили „Право“ са от факултетите „Държавна сигурност“ и „Народна милиция“. Независимо от формалното наличие на минималните изисквания за учебно съдържание и хорариум по различните дисциплини, можем обосновано да предположим, че оформянето на възгледите за правото и закона във факултет, призван да обучава ръководни кадри за репресивния апарат на тоталитарна държава едва ли е в духа на идеала за върховенство на правото и защита на свободите на гражданите. Подобна подмяна на стойностите създава рискове за реалното разделение на властите и подкопава демократичните устои.“

8. Смразяващият ефект

Адвокат Михаил Екимджиев описа ефекта в интервю за „Дневник“: “ По-големият проблем е, че другото – почтеното, мълчаливото, мнозинство от съдии може да бъде шантажирано по формално легитимни начини. Например, компроматната машина на жълтокафявите медии, които работят в синхрон с прокуратурата. На второ място, злоупотребата със специални разузнавателни средства – прокуратурата и службите могат да закачат индиректно всеки съдия на подслушване, примерно избирайки някои от лицата, с които той комуникира, и после да злоупотребяват с тази информация.
Срещу всеки съдия, по сигнал от недоволен гражданин, може да се образува прокурорска проверка или дори досъдебно производство, въпреки имунитета на съдиите – достатъчно е те да бъдат поканени да дадат обяснения. Това също често се прави от прокуратурата, която рутинно злоупотребява с власт.
Всичко това, този относително мек и формално легитимен натиск, за който всички съдии разбират, когато се случва с техни колеги, налага вътрешни самоограничения, нещо като професионална автоцензура, при която уж независимите магистрати не желаят с поведението и с актовете си да се конфронтират с прокурорите. Така и те стават нейни услужливи съучастници в нежеланието си да си създават служебни проблеми. Това е по-голямата заплаха за независимостта на съда, защото тя е повсеместна и работи много ефективно.“
Съдия Атанаска Дишева, член на Висшия съдебен съвет, каза също за „Дневник“: „Резултатът е така нареченият смразяващ ефект и всъщност той има много по-силен ефект върху останалите членове на магистратската общност. Мащабите на въздействие никой никога не ги е изследвал, неясни са, но несъмнено то съществува. Съдиите също са човешки същества, те имат различни емоции, различна степен на устойчивост и се влияят от различни неща.
Упражняването на натиск, медиен шантаж, институционален, дори по отношение на един съдия, може да окаже много по-силен ефект върху други магистрати. Убедена съм, че влияе както върху атмосферата, така и върху самочувствието, а оттам и върху усещането за независимост на съдиите“.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar