И бизнесът против закона за чуждестранните агенти, грубо газел конституцията
По-агресивен е от грузинския вариант, смята шефът на Американската търговска камара в Тбилиси
Законът за чуждестранните агенти, който е в разрез с международните и национални норми, ще навреди на бизнеса и на гражданските организации в България, ако бъде въведен.
Това заяви президентката на Фондация „Америка за България“ Нанси Шилър на форума „Бизнес и гражданско общество: Партньори за по-добра среда“. Основен фокус на 3-часовата дискусия беше внесеният от „Възраждане“ законопроект за регистрацията на чуждестранни агенти.
Ако бъде приет, законът ще наруши гражданските права на хора и организации, получили над 1000 лв. финансиране от чужбина за година. Те ще трябва да отбелязват навсякъде, че са чужди агенти. Изключения са само религиозни организации, спортни клубове, застрахователи, финансови институции и търговски дружества, които действат под лицензионен режим.
Шилър посочи, че както „Америка за България“, така и редица други организации от Германия, Нидерландия и Швейцария са цели на закона. „Първото ми пътуване до България беше през 1992 г. Тогава животът беше труден. Гражданите се опитваха
да се ориентират какво значат свобода и демокрация“,
спомни си Шилър, като подчерта, че дори да „имаше объркване и икономически стрес, имаше и надежда за по-светло бъдеще – вратите и границите бяха отворени, възможностите изглеждаха неограничени“. По думите ѝ сега е трудно да се повярва, че „35 години по-късно има опасност вратите да бъдат затворени“.
Директорката на фондацията даде пример с благотворителната инициатива „Малките герои“ от 2017 г., която преобрази детските отделения в „Пирогов“. Тогава много спонсори от чужбина подкрепили проекта, но ако преди 7 г. у нас имаше закон за чуждестранните агенти, подобна инициатива щеше да е много трудно изпълнима, подчерта Шилър.
Тя похвали и Института за компютърни науки и изкуствен интелект INSAIT, който преди дни представи най-новата версия на своя генеративен езиков модел BgGPT: „Това е голяма гордост за България“. Предупреди обаче, че „това постижение може да бъде определено за чуждестранен агент“ наред с учените зад него, на които би могло да се забрани да преподават и работят в Софийския университет. Причината – сред донорите на института са „Гугъл“ и „Амазон“.
„Законът за чуждестранните агенти е грубо противоконституционен“, смята и директорът на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Евгений Иванов. Според него освен напълно ненужен законът е и „нарушение на всички международни норми“, зад които страната ни е застанала с подписа си, включително и Конвенцията за правата на човека. Иванов е категоричен, че
сега е в ход „битка за България“
и „сме в много напреднала фаза – нека не позволим да стигнем до повратна точка, от която няма връщане назад“.
Според Джордж Уелтън – директор на Американската търговска камара (АТК) в Грузия, българският законопроект е „дори по-агресивен“ от грузинския, като в дългосрочен план би имал „негативно въздействие на стратегиите на чуждестранните компании и инвестициите, които искат да направят“. Уелтън смята, че е важно как в Грузия се гледа на закона като „руски“, защото поставя на масата въпроса дали след 20 години страната иска да изглежда като Европа, или като Русия.
По време на форума Сирпа Раутио, директор на Агенцията на ЕС за основни права, отбеляза, че оттам следят със загриженост ситуацията в България поради риска от бъдещи ограничения срещу гражданите.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте