Съдия Галина Захарова е председател на Върховния касационен съд. На позицията беше избрана през 2022 г. след безпрецедентна подкрепа от съдийската общност. Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1988 г., след което правораздава последователно в Софийския районен, градски и апелативен съд. От 2018 г. до 2022 г. е заместник на председател на Върховния касационен съд и ръководител на Наказателната колегия, след което оглавява съдилището.Захарова е известна с непримиримите си позиции срещу политическата намеса в съдебната система. През 2011 г. подава оставка от ВСС, където е към онзи момент, заради несъгласие с избора на близката до Цветан Цветанов (ГЕРБ) съдийка Владимира Янева за административен ръководител на СГС. Съдия Захарова, как приемате факта, че инициатор на комисията в парламента, която да „разследва фактите и обстоятелствата“ около Мартин Божанов, беше Делян Пеевски, и то с аргумент, че правосъдието не може да се случва по клубове? Питам ви това във връзка с публичните разкази на Методи Лалов как е станал председател на СРС след среща с Пеевски, а и след случая „Пенгезов“.

Въпреки декларациите за спазване на принципа за разделение на властите, опитите за политическо въздействие върху съдебната власт никога не са прекъсвали. Такива е имало многократно досега и те ще продължават да се случват, защото независимостта на съда все още не е утвърдена като висша демократична ценност. В позицията на ССБ от 9.02.2024 г. по повод обсъждания случай достатъчно подробно е изложена хронологията на множество други скандали около съмнения за недопустими влияния в съдебната власт и случаи на ожесточени нападки срещу съдии, отстояващи своята независимост при осъществяване на функциите си или при изразяване на публични позиции за отстояване на независимостта. Във всички случаи зависимостта на съдиите от „силните на деня“ лишава гражданите от сигурност, че ще получат безпристрастно и справедливо правосъдие.

Но политическият натиск не всякога е борба за овладяване на съдебната власт.

Учредяването на парламентарна комисия за установяване на фактите и обстоятелствата по случая „Нотариуса“ е важна стъпка, защото обективира загрижеността на народните представители за трусовете в системата на съдебната власт. Съществена е заявената решимост да се работи по случая за разкриване на механизмите на влияние. Показателен е самият факт, че състоянието на съдебната власт стана предмет на критично публично обсъждане от държавни органи. Това означава, от една страна, осъзнаване на особено значим обществен проблем. От друга – че е назрял преломен момент, след който вече не може да се разчита, че обществената реакция ще утихне, проблемът ще се забрави и ще бъде заместен от други актуални събития. Нестихващият интерес към случващото се ясно показва и на политиците каква прокуратура и какъв съд не искат гражданите.

Ролята на парламентарната комисия е да окаже легитимен натиск върху съдебната система чрез осветяване на замесените в скандала лица, разкриване на използваните механизми за въздействие и оповестяване на нетърпимостта към подобни явления. Публично изразената основателна критика към дейността на съдебната власт от страна на народни представители е знак за политическа воля. А това е инструмент за промяна. В Становище № 1 (2001) на Консултативния съвет на европейските съдии относно стандартите за независимост на съдебната власт и несменяемостта на съдиите изрично е отразено, че практическото осигуряване на свободата от незаконно външно влияние по отношение на съдиите изисква грижи, контрол и в някои случаи политическо възпиране. Затова въпросът „Кой“ в случая няма решаващо значение. Правосъдието действително „не може да се случва по клубове“.

Може ли работата на парламентарната комисия да се превърне в заплаха за правосъдието? И в какъв случай би се стигнало до подобен резултат?

Резултатите от дейността на парламентарната комисия едва ли ще постигнат директния ефект, който вероятно очакват повечето граждани, а именно – реално „прочистване“ на системата. По силата на конституцията комисията не би могла да провежда разследване, да установява вина, нито да дава указания за образуване на наказателно или дисциплинарно производство или да произнася присъди.

Такъв вариант не следва да се допуска въобще. Ако се прекрачат конституционно допустимите граници за намеса, работата на комисията ще предизвика обратен ефект – нов удар върху независимостта на съдебната власт под претекст за гарантиране на справедливост. Това е реална заплаха за правосъдието.

То се осъществява само от органите на съдебната власт и е недопустимо възлагането му на органи от другите власти. Не споделям скептицизма по отношение на възможността за „самоочистване“ на системата и не съм привърженик на идеите за външна намеса и изземване под каквато и да е форма на правомощията на прокуратурата и на съда. Това разбиране предполага безсилие на съдебната власт, но и на държавата да се справят със собствените си недъзи. ВСС и съдиите нямат право да демонстрират неспособност, примирение и нежелание за промяна на модела на ръководство на съдебната власт, нейното функциониране и перспективите й, прехвърляйки задълженията си към други органи.

Предложихте на ВСС комисия, която да се занимае с влиянието на застреляния Мартин Божанов – Нотариуса в съдебната власт. Смятате ли обаче, че мнозинството в този състав на ВСС, което през действията си е доказало, че не се вълнува кой знае колко от криминални или политически влияния в съдебната власт, може да установи безпристрастно какво се е случило?

Временната комисия, учредена с решение на ВСС, не е реплика на парламентарната. Тя има собствено значение, защото ВСС разполага с реалните възможности да оценява и санкционира съдиите, включително на плоскостта на етичните изисквания и стандарти за поведението им. В критични ситуации като настоящата кадровият орган, по закон отстояващ съдийската независимост, няма друг възможен ход, освен да предприеме необходимите мерки за изясняване на случая. Както и при случая „Красьо Черния“, общественото напрежение става двигател на процесите на саморегулация на системата.

Интегритетът на съдебната власт е нейната способност да функционира правомерно в полза на обществото, стриктно следвайки установени правила и стандарти. Това означава зачитане на ценности като независимост, безпристрастност, справедливост и прозрачност, почтеност и благоприличие, професионална компетентност. Този комплекс от ценности се основава на неотменимото изискване за категорично отричане на всякакви корупционни практики. И не трябва да има съмнение нито за гражданите, нито за съдиите, че всички измерения и нюанси на корупционното поведение са не просто неморална проява, а престъпен акт, задължително подлежащ на разкриване и наказване.

Какви според вас трябва да са действията, които да предприеме комисията, за да бъде ефективна?

Свидетели сме на множество различни интерпретации, често противоречиви, които внушават чувство на безизходица. И във вашата публикация „Записки от Содом и Гомор: случаят „Нотариуса“ се споменава за „незаконни секс записи, мълва за педофилски видеоматериали, компромати с литри алкохол и наркотици, разкази за съвместни гуляи между криминали и съдии и прокурори, „редене на прокурорски преписки“, носени на крака от обвинители на брокери на влияние в различни кръчми, а за капак – множество имоти, придобивани от роднини и децата на замесените в горните сюжети“. Потресаващи и отблъскващи данни, които може да са верни, но може и да не са.

За да разполагаме с базисна сигурност за произхода и достоверността на информацията, от първостепенно значение е обстоятелствата по случая да бъдат институционализирано и публично оповестени. Определянето на обективна основа и източници на конкретни данни е първата стъпка за изясняване на истината, ясен знак, че събитията ще се изследват добросъвестно и безпристрастно. В противен случай дейността на комисията би била безполезна. Участниците в мрежите за влияние умело се възползват от дезинформацията, защото знаят, че липсата на достоверни факти изключва отговорността им. В същото време жертвите на слуховете нямат защита.

Дори прокуратурата, позовавайки се на следствената тайна, да не възприеме подхода, използван като начален импулс при разкриването на случая около Красьо – Черния, професионалният анализ на публично известните факти, констатациите от издирването и проучването на достъпни дела и преписки, непосредственото изслушване на замесените лица от средите на съдиите биха предоставили достатъчно убедителна база за обосновани изводи. Евентуалният отказ на прокуратурата да съобщи информация от изключително значение за публичния интерес също е факт, който може да обоснове определени изводи по отношение на изискванията за безпристрастност и обективност на проверките.

Всъщност както разследващите органи, така и членовете на Временната комисия са улеснени от подробните указания на ЕСПЧ, дадени в решението му по жалбата на Явор Златанов. В него ясно е изтъкнато значението на косвените доказателства, контекста, последователността на събитията, необходимостта от изчерпателност и широк обхват на дължимата проверка в случаите на неправомерно влияние.

Убийството на Нотариуса повдига може би най-едрия и съществен проблем: ползва ли се съдебната власт от брокери на криминално влияние и политици. Следва ли комисията във ВСС да бъде с по-широк предмет, да стигне и до „другия лагер“ – Осемте джуджета?

Двата случая се отнасят все до недопустимо нерегламентирано влияние. Схемите на въздействие върху свободната съдийска воля са сходни, а и между главните участници в двата кръга на влияние се проследяват определени връзки и отношения. Тези данни красноречиво разкриват опасни зависимости в съдебната система, които трябва да бъдат разследвани едновременно.

По повод случая с Илия Златанов бяха конкретно назовани имена на магистрати и бяха инициирани дисциплинарни производства. Някак встрани от обществения фокус остана обаче фактът, че този произвол не би могъл да бъде осъществяван без съдебна намеса (при произнасянията по мерки за неотклонение и други производства). Тази дейност няма как да остане извън вниманието на Временната комисия.

Тревожни са и данните за образувано наказателно производство срещу прокурора, образувал досъдебно производство във връзка с дейността на Петър Петров с прякор Еврото. Те също не трябва да бъдат пренебрегвани от комисията, защото могат да се тълкуват като опит за прикриване на участието на високопоставени магистрати в престъпните схеми, който допълнително руши разколебаното доверие в съдебната система.

В двата скандала изскачат имената и на бившия главен прокурор Иван Гешев и на настоящия и. ф. Борислав Сарафов. Можем ли да имаме доверие на прокуратурата, че проверките, които ще извърши, ще са безпристрастни? Няма ли опасност този случай да се превърне в инструмент за разчистване на вътрешни сметки? И има ли антидот срещу тези съмнения?

При създалата се ситуация работата на прокуратурата е засенчена от съмнения за нещо тайно, задкулисно, недоизказано и манипулирано. Подозренията за вътрешно разчистване на сметки се засилват от разследването срещу прокурора от СРП, образувал досъдебно производство по отношение на Петър Петров (Еврото). Така в обществото се подхранва усещане за всеобща поквара на съдебните институции, което обяснимо води до дълбоко недоверие към дейността им. Задълбочаването на съмненията предопределя подозрение към всяко действие на органите на съдебната власт, което неизменно се тълкува в негативна конотация.

Единственото противодействие срещу ескалацията на съмнения е провеждането на пълноценни, максимално открити, задълбочени и обективни разследвания за разплитане на кълбото от зависимости.

Съдебната власт трябва с чувствителност да разчита сигналите на обществото и да умее да улавя тенденциите. Случаят „Нотариуса“ се различава от сходни корупционни скандали не само поради извършеното тежко престъпление, но и с оглед интензивността на кумулирания обществен гняв от предходни бездействия и превратно упражняване на функции.

Обществените нагласи в случая са толкова бурни, че последствията могат да надхвърлят рамките на съдебната власт и да засегнат и другите власти. Затова от всички ангажирани институции се очаква да изпълнят стриктно задълженията си във връзка с установяване на истината.

При оценката на крайните резултати вероятно ще се установи, че прокуратурата ще бъде в много по-силна степен засегната, отколкото съдът. И като брой на замесените лица, и като тежест на деянията им. Това е така, защото прокуратурата години наред беше привилегированата част от съдебната власт с неоспорими правомощия по абсолютен контрол на досъдебното производство. Съдиите пък бяха многократно обект на неоснователни атаки срещу независимостта им, което изгражда техния имунитет срещу нерегламентирани влияния.

След многодишните упражнения по съдебна реформа, политическите вмешателства и кризата на доверие в институциите, в това число – съдебните, според вас какви са възможностите за възвръщане на доверието, за укрепване на независимостта и професионализма на съдиите, прокурорите и следователите?

Ще припомня думите на Румен Янков, истински свободен и независим български съдия: Независимостта ще рече, че всеки от съдещите се предварително трябва да е сигурен, че съдията няма да е повлиян при вземането на решението си от външни фактори. Тази сигурност е основа на доверието в правосъдието. Без нея правосъдието е „клиентелизъм“, „услуга“ („банка за услуги“) или отмъщение (в наказателните производства). Без доверие в правосъдието гражданите търсят правата си извън него. Ще спомена и едно вероятно отдавна забравено интервю на адв. Георги Гатев. Преди почти двадесет години той е говорил открито за дела, които се работят поръчково; за дела, които умишлено се образуват с цел хората да бъдат рекетирани; за дела, за които се плаща, за да се навреди на човек. Рекет за образуването, рекет за спирането, рекет за прекратяването. После рекет и на другата страна. Да не забравяме кадруването на „бели покривки“, скандалите по случая с Красимир Георгиев и още много други все болезнени симптоми, неглижирането на които закономерно доведе до избухването на настоящия скандал, непосредствено провокиран от едно изключително тежко деяние – убийството на Мартин Божанов.

При толкова явни сигнали няма как да се оправдаваме, че не сме знаели, че нещо се случва в съдебната система.

А случващото се показва, че българските власти, включително съдебната, имат сериозни основания за тревога по отношение състоянието на противодействието на корупцията. Критичните твърдения за корупционни практики и липсата на напредък при преодоляването им пряко рефлектират върху ефективността на правосъдието. Защото на корупцията може да противодейства само силната съдебна власт. В този контекст първостепенна задача е необходимостта от укрепване на интегритета на съдебната власт и преди всичко – утвърждаването и отстояването на съдийската независимост. На преден план при кадровата дейност трябва да се изведе почтеността.

Длъжни сме да приемем, че критичното отношение към нарушенията и порочните практики може да послужи за ефективно противодействие, когато за проблемите се говори открито, прозрачно, явно и градивно. Презумираната висока нравственост на съдиите може да бъде доказана и да доведе до осезаем резултат – промяна – чрез идеен, откровен и принципен дебат и решителни действия за санкциониране на нарушенията.

В обстановка на срив на общественото доверие каузите за отстояване на ценностите на правовата държава, за утвърждаване на авторитета и достойнството на съда, за запазване и защита на независимостта са по-валидни от всякога. Тези демократични ценности са общи фундаментални блага, необходими за всички стабилни общества, управлявани от демократични модели. Техен кондензиран израз е върховенството на правото. Съдебната независимост пък е условието, без което не може да се реализира прилагането на принципа на върховенство на правото.

Предстоят промени в Закона за съдебната власт. Една от тях би следвало да е смесени състави от ВКС и ВАС да се произнасят за законосъобразността на кадровите решения на ВСС. Имаше идея подобен текст за бъде записан и в КРБ, но отпадна. Тогава Радомир Чолаков от ГЕРБ ви призова „да не си играем с огъня“. Защо подобно предложение да е игра с огъня?

При обсъждането на проекта за ЗИДКРБ пленумът на ВКС предложи включването на разпоредби, съгласно които решенията на ВСС и ВПС по кадровите въпроси да подлежат на обжалване пред смесен съдебен състав, състоящ се от трима съдии от Върховния касационен съд и от двама съдии от Върховния административен съд. Предложението не беше прието, но идеята ни не е изоставена. Поддържаме я пред работната група, ангажирана с изготвянето на проект за нов ЗСВ. Това предложение се основава на анализ на относимите конституционни текстове и практиката на Конституционния съд.

Действащото законодателство следва да отчита реалното съотношение между общите и специализираните структури в съдебната система. Към настоящия момент ВАС упражнява изключителна компетентност по отношение на процедурите за назначаване, повишаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи; по отношение процедурите по назначаване и освобождаване на административните ръководители на органите на съдебната власт; по процедурите за налагане на дисциплинарни наказания понижаване и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите, следователите и административните ръководители. Считаме такава всеобхватна компетентност за прекомерна.

Създаването на смесени състави от съдии от двете върховни съдилища с точно посочени правомощия по отношение на назначенията в съдебната система не противоречи на тълкуванията, дадени от Конституционния съд в решение № 3/2003 г. по к. д. № 22/2002 г. и решение № 8 от 01.09.2005 г. по к. д. № 7/2005 г.: функцията по осъществяване на правосъдието не се възлага на орган от друга власт, различна от съдебната; създаването на такъв специализиран състав не е свързано с промени в структурирането на съдебната система, нито със статута на конституционно предвидените органи на съдебната власт, тъй като в състава влизат съдии от вече предвидени в Конституцията съдилища; не се нарушава нито принципът на мандатността, нито принципът на установения баланс между трите власти. Не се отнемат и функции по отношение на административното правораздаване, вменени на ВАС, тъй като в смесения състав се предвижда участие и на съдии от този съд. В решение № 2 от 14.02.2023 г. по к. д. № 1/2022 г. Конституционният съд е изяснил, че принципът на правовата държава, закрепен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията, не изисква всички спорове за законност на актовете и действията на административните органи да бъдат разглеждани от специализираните административни съдилища, създадени на основание чл. 119, ал. 2 от Конституцията.

Тези съображения със сигурност не застрашават правораздаването. Предложението на пленума на ВКС е гаранция за равнопоставеност на съдиите. Въпрос на законодателна воля е общите съдилища да не остават и занапред напълно изолирани от контрола върху собственото си кариерно развитие, особено отчитайки съотношението между общите и специализираните структури в съдебната система по численост и разнообразие на разглежданата материя.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar