Прокурорът от Апелативна прокуратура – Пловдив, Светлозар Лазаров обяви в съдебно заседание през ноември, че делото срещу ген. Димитър Шивиков е било бухалка. Генералът беше обвинен за пpиcвoявaнe нa вoeннo имyщecтвo на стойност 10 хил. лева ĸaтo ĸoмaндиp нa българския контингент в Aфгaниcтaн. Според прокуратурата той злоупотребил с oдeялa, яĸeтa, пaнтaлoни и консумативи, които трябвало да бъдат раздадени ĸaтo бeзвъзмeзднa пoмoщ зa мecтнoтo нaceлeниe, но чacт oт тoвa имyщecтвo ocтaнaлo нepaздaдeнo и e въpнaтo в Бългapия. Той беше оправдан и на трите инстанции и заведе дело срещу прокуратурата за обезщетение по закона за отговорността на държавата. Именно в рамките на това дело прокурор Лазаров прави своето изявление: „Няма какво да умуваме. Моралът и законът в случая са в един много жесток челен сблъсък. Повдигнати са такива брутални обвинения. Отговорно заявявам, без да се притеснявам, че това е дело бухалка.“

Това стана известно от съобщения в медиите по времето, когато прокуратурата поиска имунитета на Кирил Петков, а малко след това задържа сътрудника на Асен Василев – Лъчезар Ставрев, отново по обвинение, което буди недоумение. Междувременно се разбра, че прокуратурата подготвя и обвинение срещу друг знаков депутат от ПП – Лена Бориславова. Цялата ситуация носи всички белези на масиран и демонстративен прокурорски натиск срещу подготвяните законови промени за прекратяване на процедурата за избор на Борислав Сарафов за главен прокурор и реакция срещу адептите на т.нар. санитарен кордон около Делян Пеевски в парламента.

За делата бухалки на прокуратурата разговаряме с адв. Михаил Екимджиев, който има сериозен опит с такива процеси.

Как оценявате изявлението на прокурор Лазаров за дела бухалки, организирани от прокуратурата?

След толкова години трепетно очакване най-сетне се намери доблестен прокурор, който да каже, че царят е гол и че прокуратурата е използвана за разчистване на политически, бизнес и какви ли не сметки, които нямат нищо общо с обществения интерес и с правосъдието. От последната информация обаче оставам с впечатление, че срещу Светлозар Лазаров е в ход институционална вендета.

Защо?

Според официално съобщение на прокуратурата по инициатива на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов апелативният прокурор на Пловдив е възложил лично на Светлозар Лазаров да извърши проверка дали в апелативния район на Пловдив има и други дела бухалки. Точната формулировка е за „тенденциозно образуване и провеждане на досъдебни производства, които са причина за осъдителни решения спрямо прокуратурата“.

На пръв поглед това изглежда като отговорно институционално решение. Важен обаче е вторият план. Заради субкултурата, при която прокурорите взаимно си пазят гърбовете и прикриват служебни злоупотреби, каквито са и делата бухалки, ако прокурор Лазаров установи нарушение и му даде публичност, той ще бъде „линчуван“ от колегите си заради нарушената омерта. Ако пък прояви колегиална солидарност и замълчи, защото несъмнено такива дела има, той ще даде търсения повод на „въшките“ от Прокурорската колегия (реферирам към определението на члена на ВСС Йордан Стоев от записания разговор с Иван Гешев) да го накажат дисциплинарно за уронване на престижа на прокуратурата с твърденията му за бухалките или за другата му реплика, че „заради намесата на разни дебелаци в съдебната система нещата станаха такива, за съжаление“.

Ако Сарафов наистина иска да открие делата бухалки, това не може да бъде възложено на един прокурор. Има Инспекторат към Върховната касационна прокуратура и Инспекторат към ВСС, които по закон са длъжни да правят точно това. Тази проверка трябва да започне с прокурорите, работили по делото на ген. Шивиков, да се проследи например кариерното им развитие, защото видяхме колко бързо беше предложен за повишение прокурорът Ивайло Петров, обвинил Джейхан Ибрямов въпреки конституционния му имунитет. Този подход е в основата на дългогодишния негативен подбор в прокуратурата. Най-бързо израстват доказалите слугинаж и кучешка лоялност.

В момента дали някой си спомня кои са били прокурорите по делото „Шивиков“?

Не знам, но прокурор Лазаров коментира пред съда „как колегите от Военната прокуратура са решили да изготвят обвинителен акт – колежката от капитан са я повишили в майор“ – цитирам по памет прочетено в медиите.

Всъщност самият Борислав Сарафов потвърди, че в прокуратурата има дела бухалки – с изявленията си пред ВСС след назначението му за и.ф. главен прокурор, включително и с констатацията, че пресцентърът на прокуратурата фабрикувал сигнали като основание за проверки и досъдебни производства.

Да, това е рутинна практика от години. Различни са само мишените, които зависят от кефа на Пеевски и от артистичния стил на изпълнителите – Цацаров, Гешев, Сарафов. Защитавам например Елена Йончева по дело пред ЕСПЧ срещу злонамерено наказателно преследване. По този казус преди три години Европейският парламент отказа да свали имунитета на Йончева с мотив, че искането на Сотир Цацаров е политически мотивирано, а привидно легитимната наказателна процедура е fumus persecutionis (димна завеса), прикриваща истинските цели на политическата вендета срещу разследващ журналист и парламентарно острие на опозицията. Както знаем, за този позор пред Европейския парламент Цацаров получи достойно поощрение. Първо стана шеф на КПКОНПИ, после завеждащ отдел във ВКП, без никой да знае какво точно прави там.

За да посочим примери за такива дела, едва ли е нужно да се връщаме толкова назад във времето при „Осемте джуджета“, списъка за бърз контрол на Веселин Денков и Ивайла Бакалова, Баневи… Нека погледнем само последните месеци и да видим какво направи Сарафов, който обеща да скъса с методите на Гешев и да изгони политиката от прокуратурата.

След разцепването на ДПС само за три месеца бяха арестувани и обвинени в престъпления множество лоялни към Доган ръководни функционери и бизнесмени. На 17 август т.г. беше арестуван Румен Гайтански-Вълка, на 29 септември същото се случи с кмета на Минерални бани Мюмюн Искендер. На 3 октомври е арестуван Джейхан Ибрямов – в разрез с конституцията и без да бъде свален имунитетът му – и като народен представител, и като кандидат-депутат. На 8 октомври е повдигнато обвинение на Хасан Азис, дългогодишен кмет на Кърджали. Заплашван с арест е и кметът на Дулово и негови приближени. Въпреки изтеклата абсолютна давност прокуратурата светкавично откликна на сигнал на Пеевски за разследване на виновниците за т.нар. възродителен процес и ролята на Ахмед Доган в него. Разследването е възложено на военния прокурор Пейчинов, който е с ключова роля и в казуса „Осемте джуджета“. За същия период нито един активист на бившето ДПС от лагера на Пеевски не е бил обект на подобна репресия.

Сега виждаме същата кампания на демонизиране и заплахи през прокуратурата спрямо ПП-ДП, очевидно заради твърдата им позиция за санитарен кордон спрямо Делян Пеевски и за елиминиране на Сарафов. Явно „момчето“ е изнервено и гладно. Виждаме как започнаха да излизат протоколи от разпити на бившата шефка на „Митниците“ Петя Банкова и на нейни съпроцесници. В кошмарните условия на следствените арести хората бързо се пречупват и са готови да „сътрудничат“ на разследващите само и само да се измъкнат от там.

Явно „момчето“ е изнервено и гладно.

После пред съда много от тях отричат показанията, дадени по време на задържането, и обвиненията пропадат. Проблемът е, че на прокурорите не им пука за това и никой не им държи отговорност за тези провали. За тях е важно в ключов момент да дискредитират и елиминират от политическата сцена опонента на техния корпулентен благодетел.

Само ден след публикуване на декларацията на ПП-ДБ за „санитарния кордон“ спрямо Пеевски под контрола на прокуратурата е разпространен протокол от разпит на Банкова от 10 октомври, даден пред КПК непосредствено преди парламентарните избори. В него тя уличава Асен Василев в корупция и злоупотреби. Показателно е, че Банкова е арестувана близо 6 месеца по-рано – през април, и е обвинена в тежки престъпления по служба. Само седмица след като дава показанията срещу Асен Василев, на 18 октомври, тя вече е под домашен арест.

Като че ли този тип дела все по-често стават средство за решаване на политически цели.

Терминът дела бухалки е хубава алегория. В последно време доста се говори и за делата шамари (SLAPP). Делата шамари по-често се водят от икономически силни частни субекти, бизнесмени и корпорации срещу журналисти, активисти, правозащитници. Вредата, която понасят техните жертви, е главно имуществена. При делата бухалки травмите са много по-тежки, защото върху мишените им се стоварва машинарията за държавно насилие. Там прокуратурата арестува, ограничава придвижването, демонизира хора и съсипва репутацията им, публикувайки протоколи за разпити в разрез с Наказателно-процесуалния кодекс и в нарушение на презумпцията за невиновност.

В случая с Явор Златанов („Осемте джуджета“) високопоставени прокурори действат буквално като глутница, подушила кръв и плячка, заграбвайки бизнес и ценности. В грабежите те не се спират пред нищо, като застрашават дори живота на Явор Златанов, който по чудо оцелява. След като Пеевски стана политически лидер, делата бухалки станаха и средство за престъпно посегателство чрез силовите служби срещу парламентарната република.

В случая „Осемте джуджета“ високопоставени прокурори действат буквално като глутница, подушила кръв и плячка, заграбвайки бизнес и ценности.

Най-коварното в делата бухалки е, че често героите в тях не са черно-бели. Най-често прокуратурата има формален повод за разследване, но злоупотребява с неговата продължителност и тежестта на репресивните мерки. Тези дела не се водят, за да бъдат наказани престъпления, а за да бъдат тормозени чрез привидно законни процесуални средства техните мишени и да им бъде съсипана репутацията. Разчистват се сметки с неудобни политици, журналисти, критици на прокуратурата.

Някои от тези дела целят политическо инженерство. През тях прокуратурата се превръща в политически играч – включително с примерите от последните дни с обвиненията срещу Кирил Петков, сътрудника на Асен Василев, подготвяното обвинение срещу Лена Бориславова и т.н.

Ще започна от малко по-далече. Една от опорните точки – много оборотна – в публичните разговори за съдебната реформа е, че със смяната на главния прокурор и с преформулирането на неговите правомощия нищо няма да се промени в правораздаването. Това нямало да се отрази на правата на хората, много по важно било делата да вървят бързо, да има повече и по-тежки присъди за конвенционалната престъпност.

Измества се фокусът от слона в стаята към битови и технологични аспекти на проблема. Точно примерите, които давате, показват как главният прокурор става решаващ политически играч и как пряко влияе върху базисните процеси на функциониране на демократичната система, каквито са свободното изразяване чрез електоралния вот и свободното сдружаване в политически партии като основа на идейния плурализъм.

Когато една политическа партия, като например ДПС-Доган, бъде атакувана с тези бухалки, това пряко влияе върху резултатите на изборите и оттук нататък върху цялостното функциониране на представителната демокрация. Така получаваме изкривена картина на изборните резултати не само заради търговията с гласове и контролирания вот, но и чрез институционалната атака срещу политически партии.

А как бихте коментирали обвиненията срещу Кирил Петков, който според прокуратурата е наредил на разследващите от Главна дирекция „Национална полиция“ да проведат полицейската акция, при която бяха арестувани лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, бившият министър на финансите Владислав Горанов и пиарката на партията Севделина Арнаудова?

Достатъчно е да се види кога точно идва това обвинение, след като над две години и половина е държано на трупчета. Без да познавам фактически детайли от обвинението, твърдя, че това обвинение ще е пореден провал на прокуратурата. Според чл. 16 от Наказателния кодекс, а подобни разпоредби има и в Закона за МВР, служителите не носят наказателна отговорност, ако не изпълнят явно незаконосъобразни разпореждания. (Чл. 16 НК: „Не е виновно извършено деянието, което е осъществено в изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена по установения ред, ако тя не налага очевидно за дееца престъпление.“)

Ако Кирил Петков е издал такова разпореждане, то е юридически недействително. Разследващите полицаи, които са с юридическо образование, не би трябвало да изпълнят тази нищожна административна заповед. Тоест, ако някой е отговорен, това не е този, който е издал заповедта, защото той може да разпореди Борисов да бъде бит с камшик. И такава заповед ли ще изпълнят? За изпълнението на явно неправомерна заповед, пак казвам – ако е имало такава, отговорни са тези, които са я изпълнили.

Тази поредица от престъпни действия на прокуратурата я превръща в машина за компромати – сякаш не става въпрос за магистрати, а за клоуни и марионетки, които вече дори не се свенят чевръсто и безропотно да изпълняват и най-абсурдните прищевки на кукловодите си. Ако нещо се променило в последните години, то е, че вече няма задкулисие. Това, което преди беше задкулисие, вече арогантно налага своя бандитски стил и чрез завзетите силови институции заплашва републиката. Имаме ясна дилема. Или трябва да приемем, че Пеевски чрез Сарафов може да ни лиши от представителство в парламента, обвинявайки и арестувайки политически лидери, които застрашават заграбената от него власт, или, щом ножът е опрял до кокала, с опълченски средства и дори с гражданско неподчинение да им се противопоставим.

Парадоксът е, че в парламентарна република демократично избраният парламент е принуден с опълченски средства да брани демокрацията срещу подчинените от Пеевски силови структури. Ситуацията наподобява необявена гражданска война. Ако търсим историческа аналогия, има войни, спечелени с опълченска стратегия, като например провала на Наполеоновата кампания в Русия през 1812 г.

На Цацаров му изтече мандатът, Гешев бе отстранен, сега дори и Сарафов да не бъде избран, той ще продължи да изпълнява функциите на главен прокурор. А прокуратурата е само елемент от тази система на институции бухалки. Как ще се противодейства на това с опълчение?

Казвате, че държавата е завладяна, всички служби и т.н., а очаквате стратегически мерки, а не палиативни. Ами не можем – заради липсата на парламентарна подкрепа, заради липсата на институционален ресурс не сме в състояние да следваме дългосрочна стратегия, прочистване на ВСС от „въшките“, избор на нов ВСС и т.н. Ако нещо се променило в последните години, то е, че вече няма задкулисие.

Видяхме какво стана с фалшифицираните избори за съдийската квота във ВСС. Видяхме как Георги Чолаков в разрез с Конституцията и с категорично решение на Конституционния съд стана изпълняващ функциите, след като изтече 7-годишният му мандат на председател на ВАС. Ако спрем избора на Сарафов за главен прокурор, само като изпълняващ функциите той не е член по право на ВСС, нито може да сезира КС за разлика от титуляря на тази длъжност.

Тъй като ситуацията обективно не позволява изпълнение на дългосрочна стратегия, говоря за „опълчение“, защото там няма нужда от дългосрочно планиране. Опълчението е много по-гъвкаво, поставя си реалистични, краткосрочни и ясни цели, като например отстраняването на Сарафов, ако трябва – и с цената на гражданско неподчинение. Противопоставяйки завладените силови структури на парламента, Пеевски все повече прилича на диктатор в сянка, а това го прави нестабилен и уязвим. Макар да изглеждат непоклатими, диктаторите са колоси на глинени крака, тъй като властта им не е легитимна и нямат обществена подкрепа. Затова те най-неочаквано рухват след привидно незначителни трусове. Видяхме какво стана с Башар Асад в Сирия, помним Кадафи и Тодор Живков. Когато властта няма етични основания, тя функционира според теорията на хаоса. Най-малкото сътресение в подходящ момент може да предизвика лавинообразно срутване. Помним какво се случи с Гешев точно след посещение в САЩ, където сега е Сарафов. За разлика от него, Лаура Кьовеши едва ли би се колебала да разследва и Пеевски и неговите ортаци от ГЕРБ. Такова развитие буквално за дни би могло по принципа на доминото коренно да промени политическия и институционалния пейзаж.

А не трябва ли това да мине през нови механизми за търсене на индивидуалната отговорност на прокурорите, защото точно липсата на персонална отговорност е причината те да се чувстват свободни безнаказано да изпълняват всичко с идеята, че това е начинът за професионална израстване. Не само прокурорът по делото на Джейхан Ибрямов стана зам. градски прокурор на София, преди него на тази позиция се озова и Марина Ненкова, която отказва да образува дело по сигнала на Васил Божков срещу Борисов и Горанов за изнудване. Все командировани от районната прокуратура.

Въпросът за индивидуалната отговорност на прокурорите може да бъде решен и с обикновено парламентарно мнозинство, каквото изглежда постижимо. Преди няколко години Съдът на Европейския съюз прие, че магистратите могат да носят отговорност при доказана зла умисъл или груба професионална небрежност.

Не е никак сложно в Закона за отговорността на държавата или в Закона за съдебната власт да бъде приета норма, позволяваща на засегнатите лица да могат персонално да търсят отговорност от магистрати и особено от прокурори. Подчертавам – особено от прокурори, защото от гледна точка на правото на ЕС е различен и интензитетът, с който са защитени съдиите, олицетворяващи върховенството на правото, които се нуждаят от най-интензивна защита на техния професионален интегритет и независимост, и прокурорите, които, изпълнявайки обвинителна функция, нямат чак такава необходимост от нормативен щит, с който от години рутинно злоупотребяват.

Когато властта няма етични основания, тя функционира според теорията на хаоса. Най-малкото сътресение в подходящ момент може да предизвика лавинообразно срутване.

Механизмите могат да бъдат различни, могат да бъдат предоставени и на засегнатите лица, което би било най-ефективно, защото не можем да разчитаме, че „въшките“ в прокурорската колегия спонтанно ще започнат да санкционират аватарите на Пеевски и на Сарафов.

По делото, водено от Баневи срещу Гешев и заместниците му, Върховният касационен съд направи ясно разграничение докъде се простира функционалният имунитет, какво е действие по служба и какво е злоупотреба с власт. Има тенденция за европеизиране на практиката на българските съдилища, която дава перспектива в тази насока. Разбира се, много по-добре би било да има ясна правна норма за отговорността на прокурорите, отколкото да се разчита това да стане еволюционно – по тълкувателен път.

Инициаторите на делата бухалки най-лесно се разпознават по шеметното им кариерно израстване. Вероятно преди време е имало някакво неудобство от този перверзен път на професионално развитие. Сега това е типичният и търсен начин. Прокурори се надпреварват кой ще попадне в неформалните „елитни“ отдели, които се занимават със специални дела, на пряко подчинение на главния прокурор или на неговия заместник, или на градския прокурор, като сигурен трамплин за бързо кариерно израстване.

Става въпрос за създадена институционална култура и манталитет, които се възпроизвеждат. Неслучайно при парламентарното разследване на групата на Мартин Божанов-Нотариуса излязоха имената на абсолютно всички ръководители на прокурорски звена в София.

Случайни няма. Това е завладяната държава, това са окопи и бункери, защитавани от непоклатими бранители, готови на всяка цена, като им натиснат копчето, да се задействат без оглед на закон и морал. Някои от тях са като спящи терористични клетки. Безлично мъждукат години наред, но в решаващия момент и на решаващото място като в блицкриг се намесват с решителни действия, като делата срещу Кирил Петков, срещу Джейхан Ибрямов или по явно предстоящото обвинение срещу Асен Василев.

В този контекст как оценявате въвеждането на специалния прокурор за разследване на главния прокурор, може би единствената мярка от планираните в рамките на съдебната реформа, въведена докрай?

Добър законодателен замисъл и персонален провал на Даниела Талева. След като месеци наред се криеше от медиите, а на журналистическите въпроси, отправени към нея, отговаряше заместник на Сарафов, завчера тя се изяви с потресаващо интервю. В него Талева твърди, че няма да проверява разкритията за близки на Сарафов, получавали огромни „заплати“ от фирми, приближени до ГЕРБ, тъй като това не било престъпление. И за начинаещ юрист е ясно, че в такива случаи трябва да се провери дали зад формалния трудов договор нещо е правено.

Дали тези хора са идвали на работа, какво са „произвели“, имали ли са длъжностни характеристики, има ли документи, свидетели и видеозаписи за дейността им… Явното снишаване на Талева ме кара да мисля, че вместо средство за решаване на проблема с недосегаемостта на главния прокурор тя стана част от проблема и го задълбочи, пропилявайки времето и надеждите ни за промяна.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar