Интригата около сръбския натиск България да промени позицията си за гласуваната на 23 май резолюция на ООН за геноцида в Сребреница насочи прожектора към постоянния представител на страната в световната организация. Лъчезара Стоева гласува „за“, включително защото България е сред инициаторите на документа.

Докато в София коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“ настоя за обяснения от Главчев, а зам.-председателят на ГЕРБ Даниел Митов заяви, че нямат връзка с реалността твърденията, че лидерът Бойко Борисов може да се е поддал под натиска на сръбския президент Александър Вучич, от правителствения пресцентър се дистанцираха от грамата на премиера към Стоева, наречена „само част от процеса на вземане на решение“, която „не съдържа окончателните указания“.

Всъщност, в съобщение на Вучич след одобряването на резолюцията той каза ,че е бил изненадан, че България я е подкрепила и че 5 минути преди вота е бил убеден, че българската делегация ще гласува въздържал се. Да се гласува „въздържал се“ е и инструкцията на Главчев към постоянното представителство в Ню Йорк.

Весела Чернева от Европейския съвет за външна политика каза в предаването „Денят с Веселин Дремджиев“, че се съмнява премиерът, който няма никакъв дипломатически опит, да има мнение по въпроса. „Изпращането на тези указания буквално минути преди гласуването в ООН означава, че това е било политическо решение. Инструкциите не са съгласуван от нито една от компетентните дирекции на Министерството на външните работи , което е практика в такива случаи“, допълни тя.

Това пише и в подробния си отговор Стоева: че „указанията не съдържат информация кой ги е изготвил, не са съгласувани от нито една от компетентните [седем] дирекции и съответните ресорни заместник-министри, което показва, че не са потърсени техните становища“.

Коя е Лъчезара Стоева, която в грамата на практика казва на премиера и неин министър, че повтаря аргументите на „активното и агресивно лобиране само от Сърбия и Русия“.

  • Тя не е от посланиците с политически профил, а работи в министерството от 2022 г. Опитът ѝ е в един от най-сложните сектори – контрол върху въоръженията, неразпространение на оръжия за масово унищожение и въпроси на ООН.
  • Магистър е по европейски политики и управление в London School of Economics и по политически науки в СУ „Климент Охридски“.

В официалната ѝ биографична справка пише, че преди да поемме на 16 февруари 2021 г. Постоянното представителство на България в ООН е оглавявала:

  • отдел по икономически, финансови и административни въпроси на ООН, който е част от дирекция „ООН и глобални въпроси“ в МВнР
  • отдел „Контрол на въоръженията и неразпространение“ на МВнР (2013-2014 г.)
  • отдел „Международно сътрудничество за развитие“ в МВнР (2012 до 2013 г.)

Познава достатъчно добре офиса в Ню Йорк, защото е била заместник-постоянен представител в ООН от 2016 г. до 2019 г., преди това е била изпълняващ длъжността заместник-постоянен представител и съветник, отговарящ за въпроси, включително международната сигурност и разоръжаването.

Когато пое поста в Ню Йорк, България вече бе избрана за член на Икономическия и социален съвет (ECOSOC) и тригодишният мандат на това членство тъкмо бе започнал на 1 януари 2021 г. Това е един от шестте основни органа на световната организация, има 54 членове и всяка година съставът се променя с 18 нови. На 22 юли 2022 г. Стоева бе избрана за председател на този съвет.

„Имах щастието да работя с г-жа Лъчезара Стоева, когато бях постоянен представител на България в ООН между 2012 и 2016 г. и съм респектиран от нейните професионални, морални и човешки качества. Тя е изключително ефективен български дипломат със задълбочени познания, много енергична и има изключителни резултати в работата си. Искрено я уважавам“, каза за нея Стефан Тафров, попитан от „Дневник“ за коментар за съвместната им работа.

Весела Чернева каза още при Веселин Дремждиев по повод разкритията за указанията на Главчев, че такъв тип политически действия означават, че в България наистина има много сериозен канал за въздействие, който в определена ситуация да бъде използван.

„Българските политици и взимащите решения могат много бързо да си сменят мнението. Говоренето за трансатлантически ценности може много лесно да остане само на повърхността и в рамките на минути да бъде подменена с действия в точно обратната посока. За мен това е голямата демонстрация от този случай“, допълни тя.

Резолюцията изобщо не е предполагала дебат имало ли е или е нямало геноцид в Сребреница, поясни още тя. Причината е, че два международни съда са квалифизирали случилото се през 1995 г., че това е геноцид. В днешното съобщение от Правителствената пресслужба думата „геноцид“ отсъства. България нямаше да може дори да обясни защо се оттегля – както изрежда премиерът Главчев – защото няма процедура един от вносителите да обяснява вота си, самият акт на заставане зад проекта вече е позиция.

„Как е възможно Сърбия и Русия да имат толкова голямо влияние върху българската политика или българския министър-председател, докато говорим за „трансатлантическо мнозинство“ в парламента? Не става дума да направим някаква услуга на съседа, а за ценностни решения, за имиджа и достойнството на България“, каза още Чернева. „Ако [Лъчезара Стоева] беше гласувала „въздържал се“, повече никой нямаше да се съобразява със страната ни, щом [властта в София] може толкова внезапно и непрекъснато да променя позицията си. Абсолютно трябва да ѝ кажем едно голямо „Благодаря!“

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar