Германия обяви плановете си тази седмица да разшири контрола до всичките си сухопътни граници и да отхвърли повече молби от търсещи убежище лица в опит да намали нелегалната миграция. Цената за това е промяна на предишната си политика на отворени врати.

Понеже Германия е в сърцето на Европа и граничи с 9 държави плановете създават пречка за свободното движение в рамките на Европейския съюз, което е в основата на европейския проект. Може да пострада и регионалното единство.

„Ройтерс“ и ДПА разказват повече за плановете, какво ги е мотивирало и какви реакции са предизвикали:

Какво обяви Германия

Германия обяви в понеделник, че ще разшири временния контрол върху всички свои сухопътни граници. Контролът в част от обширната шенгенска зона на свободно движение трябва да ще започне на 16 септември, понеделник, и първоначално ще продължи шест месеца, т.е. до средата на март. Във вторник бяха обявени предложения за по-строго прилагане на правилата на ЕС за предоставяне на убежище. Това включва задържане на търсещи убежище, докато властите определят дали Германия е отговорна за разглеждането на техния случай. Полицията може да направи това с помощта на общата европейска база данни за пръстови отпечатъци, Eurodac и други инструменти.

Правителството отхвърли мерките, поискани от опозиционните консерватори, за автоматично отхвърляне на търсещите убежище на границите, което властите и други среди в страната сметнаха за противоречащи на правото на ЕС.

Защо сега

Анализаторите казват, че въпреки че незаконната миграция все повече натоварва обществените служби, плановете вероятно са и политически мотивирани и опит за спиране на подкрепата за опозиционните крайнодесни и консерваторите преди провинциалните и федералните избори.

Проучванията показват, че миграцията е основният източник на загриженост на гласоподавателите в източната германска провинция Бранденбург, където се провеждат избори на 22 септември. Лявоцентристките социалдемократи (SPD) на канцлера Олаф Шолц се борят там за запазване на властта. В момента антимиграционната „Алтернатива за Германия“ (AfD) води на изборите, след като по-рано този месец в Тюрингия стана първата крайнодясна партия от Втората световна война насам, спечелила провинциални избори.

Скорошните смъртоносни атаки с нож, в които заподозрените са били търсещи убежище, предизвикаха опасения от имиграцията. Групировката „Ислямска държава“ пое отговорност за нападение с нож в Солинген, при което бяха убити трима души през август.

Как това може да повлияе на пътуването в ЕС

Пътуващите може да очакват повече произволни проверки на автомобили, влакове или автобуси, пресичащи границите, което може да доведе до някои закъснения и задръствания. Това обаче вече се случва другаде в Европа, тъй като Германия е последната от поредица държави, които въвеждат отново граничен контрол.

Всеки, за когото се смята, че влиза нелегално в Германия, може да получи отказ за влизане или да бъде задържан на границата и или близо до нея, ако каже, че желае да кандидатства за убежище в страната.

„Не очаквам край на Шенген като цяло, по-скоро по-малко функционално пространство на свободно движение“, каза Маркус Енглер от Германския център за изследване на интеграцията и миграцията.

Как реагираха други страни

Някои съседни страни реагираха с тревога на новината, която може да доведе до това, че ще трябва да приемат от Германия повече лица, търсещи убежище.

  • Министър-председателят на Полша Доналд Туск призова във вторник за спешни консултации с други засегнати страни и повече подкрепа за собствената имиграционна политика на Варшава. Той каза, че това, от което Полша се нуждае, не е по-строг контрол на границата й с Германия, а повече ангажираност от страна на Берлин и други в осигуряването на външната граница на ЕС.
  • Гръцкият премиер Кирякос Мицотакис каза, че ще е „погрешно да се преминава към логиката на ad hoc изключения от Шенгенското споразумение и с граничен контрол, който ще наруши фундаментални постижения на ЕС“.
  • Други обаче бяха по-оптимистични, като се има предвид, че Германия вече има контрол на някои от границите си. Чешкият вътрешен министър Вит Ракушан каза например, че не очаква съществена промяна, тъй като проверките ще бъдат на случаен принцип.

Както Полша, така и Чешката република вече имат центрове за задържане за мигранти, които нямат необходимите документи за пътуване или чиито молби за убежище се проверяват.

Унгарският премиер Виктор Орбан, който отдавна призовава да се направи повече в Европа за спиране на незаконната миграция, приветства този ход: „Шолц, добре дошъл в клуба! #StopMigration“, написа той в X.

Тенденциите при молбите за убежище

ЕС е получил повече от 1.14 милиона молби за убежище през 2023 г., най-високият брой от мигрантската криза през 2016 г., според Агенцията на Европейския съюз за убежище (EUAA).

Германия продължава да получава най-много молби за убежище, 22% от общия брой в ЕС, докато Ирландия получава най-много на глава от населението. Заявленията обаче са намалели през последните месеци и през май с една трета по-малко в сравнение с пика през миналата есен.

Данните за първата половина на 2024 г. показват, че федералната полиция е върнала повече от половината (21 661) от хората, които са влезли (42 307) незаконно през сухопътните граници. За сравнение – през 2023 г. в съседни страни са върнати около 28% (35 618 от общо 127 549 задържани). Броят на отказите се е увеличил драстично, особено на границите с Полша и Чехия. Намалял е и броят на кандидатите за убежище на границата – от 45% на около 23% е паднал делът на подалите молба за убежище.

Миналия октомври федералният министър на вътрешните работи Нанси Фезер (SPD) нареди стационарен контрол по сухопътните граници с Чехия, Полша и Швейцария и уведоми Европейската комисията. От 2015 г. има такъв контрол на сухопътната граница с Австрия. Възможни са откази за допускане на германските сухопътни граници, например ако някой получи забрана за влизане в страната или не подаде молба за убежище.

Консервативната опозиция призовава да бъдат отхвърлени хора, „които вече са намерили убежище в друга държава от ЕС или Шенгенското пространство или които също могат да кандидатстват за убежище в държавата, от която искат да влязат“.

Какво следва

Берлин все още трябва да обсъди плановете си за задържане на търсещи убежище по границите с 16-те регионални правителства на Германия, защото техните власти ще трябва да ги приложат. Федералното правителство също така заяви, че иска да се консултира с европейските си партньори, чието сътрудничество ще е необходимо, ако иска да изпрати обратно търсещи убежище. Въпреки това, може да въведе граничния контрол веднага, след като вече е уведомило Европейската комисия за своето решение.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar