Юрий Луценко е депутат от 2002, вътрешен министър в кабинета на Тимошенко (2006-2006, 2007-2010), председател на партията на Порошенко (2014-2015) и последно – от 2016 до 2019 – главен прокурор на Украйна. През 2020 г. се лекува от рак. В интервю пред „Бабель“, излязло на 8 юли, бившият главен прокурор разказва как се е записал в териториалната отбрана и е отишъл да защитава Украйна като доброволец.

„От февруари до март отбранявахме Киев, бяхме на служба под Ирпен. От април до август – служба на администраивната граница на Николаевска и Херсонска област, след това кратка служба в Канев. И това е най-важният момент в цялата история. В Канев разбрах, че мога да служа само на предна линия. Да ходиш по доста спокойния град и да обясняваш на всички какво правиш там във военна униформа, не ми доставяше никакво удовлетворение. Не разбирах ролята си в тила“, разказва той.

През септември се обръща към главнокомандващия на Военните сили на Украйна Валерий Залужни с молба да го изпратят на фронта.

„Не бях сам, става дума за взвода, чийто командир е известният Роберт Мадяр Броуди. Бяхме 26 човека, и когато на Залужни занесли заповедта за подпис, той наредил да позвънят и да попитат наистина ли Луценко е готов да служи в Бахмут. Казах, че това е най-доброто назначение и съм много благодарен“, продължава той.

По-късно, вече в Бахмут, получава звание капитан. След публикации в медиите за новото звание, висшето политическо ръководство на Украйна нарежда „тутакси да бъде отзован“ от фронта.

„Историята беше смешна. Президентът Зеленски се връща от пресконференция, където някакви опозиционни медии му задават неприятни въпроси. Той е раздразнен, а помощниците му показват новината за новото ми звание и казват: „Този човек е създал вече двама президенти, вие какво – чакате трети ли“? Казано накратко, след 19 часа вече бях в Киев на разположение на командващия териториалната отбрана, без право да напускам града“, продължава разказа си Луценко. Не е ясно кого са имали предвид в думите за третия президент, казва той.

След указанието на ръководството той напуска своя батальон и се отправя към Киев, но не може да попадне „под разпореждането на командващия“, не го пускат на пропуска.

„Това продължи 29 дни. През това време изпратиха батальона ми от Канев в Бахмут. Още в първите дни там свършиха дроновете, и батальонът остана практически „без очи“. Тежки улични боеве. Батальонът ни държеше половината завод, орките – другата половина.

Руските десантчици нападаха вчерашни възпитатели в детски градини, графични дизайнери, агрономи, които през половината време се сражаваха без дронове. Полудявах от отчаяние, и на 30-ия ден написах на командващия, че по времето, в което съм бил на негово разпореждане, не съм получил нито една задача, поради което смятам изплатените ми парични средства за принадлежни към чл. 2, ал.191 (разхищаване на бюджетни средства в особено големи размери).

Честно казано, прекалих, но военните много не обичат да се занимават със закони и с Наказателния кодекс. След 20 часа бях в Бахмут“, продължава той.

Още месец батальонът, в който служи Луценко, воюва в Бахмут, а после по ротация е върнат обратно в Канев. В този момент здравето му „напомня за себе си“. Попада в болницата с обострен панкреатит, там намират проблеми с раменете, заради които Луценко трябва да бъде подложен на операция. След операцията в картона му правят съответната бележка, че има инвалидност заради раково заболяване. Изводът на медико-санитарната експертна комисия (съответства на нашия ТЕЛК) е за инвалидност. Той не показва този документ в армията.

„На никого не го показах. Щом в армията разберат за инвалидност на боеца, го пращат на военно-медицинска комисия. После, без да подавам заявление, командирът ме при на тази комисия в централната болница в Киев, където ми направиха всички консултации, проверки, изследвания. В резултат ме обявиха за негоден за военна служба и ме махнаха от военен отчет.“

По думите му, това са стари болежки, които са били и преди службата на фронта. В отговор на коментарите, че с тия болести изобщо не е трябвало да го приемат, Луценко казва: „На 24 февруари кой те пита? В териториалната отбрана не минаваш през никаква комисия, там пишеш заявление, комисия не е предвидена“.

„Разбира се, и отначало можех да се прикрия с инвалидност, възраст, и други работи, но мисля, че човек, който 20 години говори за ЕС и НАТО, трябва да е в тази война, защото е за независимост и за Европа. За мен това беше важно“, заключва той.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar