Гръцкият разследващ репортер Костас Ваксеванис, който е номиниран за наградата на Европарламента „Дафне Каруана Галиция“, бе нападнат заедно със семейството си в петък от бизнесмен, чието име бе споменато в списък за укриване на данъци и беше разкрит през 2012 г. именно от журналиста.

Ваксеванис се хранел със семейството си и осемгодишната си дъщеря в ресторант, когато бизнесменът се приближил до масата и започнал да го псува, разказа брюкселското електронно издание EURACTIV.bg

Според журналиста словесната атака е прераснала във физическа саморазправа. Бизнесменът се нахвърлил върху съпругата на Ваксеванис, която държала детето в ръце, и я ударил с юмрук в лицето.

„Бях нападнат, защото си свърших работата. Списъкът „Лагард“ съдържаше 2062 имена на гръцки вложители в швейцарската банка HSBC, които сегашният шеф на ЕЦБ Кристин Лагард, която през 2012 г. беше шеф на МВФ, предаде на гръцкото правителство за разследване за евентуално укриване на данъци. Тогава гръцкото правителство скри списъка. Когато го разкрих, беше наредено да ме арестуват за наказание. Бях отведен в съда с белезници и за щастие бях оправдан и получих две международни награди“, каза Ваксеванис пред EURACTIV.

За журналиста фактът, че 11 години по-късно човек от този списък го е нападнал, не е без връзка със сегашните обстоятелства.

„Разследващата журналистика и моето списание „Документо“ бяха атакувани от гръцкото правителство заради нашите разкрития. Самият премиер ме нарече в парламента, както и други журналисти, престъпник заради разкритията около скандала с (многонационалната фармацевтична компания) „Новартис“ и беше планирано моето преследване. Политически фигури постоянно водят методични съдебни дела, за да ме сплашат“, каза той.

Над 100 SLAPP дела

Срещу Ваксеванис са се водели над 100 SLAPP дела или дела-шамари за работата му и е спечелил всички.

SLAPP делата или т.нар. дела шамари са явно необосновани или силно преувеличени съдебни производствата, които само формално имат легитимна цел – упражняване на правото на достъп до правосъдие и защита на накърнени права, но по същество целят постигане на нелигитимна цел – цензура, сплашване, финансов и психологически натиск с краен ефект заглушаване на конкретния засегнат критичен глас и възпиращ ефект върху останалите критични гласове.

Само миналия месец той беше оправдан след дело, заведено срещу него от бившия министър на правосъдието Хараламбос Атанасиу, защото разкри, че министърът е помилвал наркодилъри.

„Когато ме оправдаха, министърът обяви, че прокуратурата ще обжалва съдебното решение“, каза Ваксеванис.

Според „Репортери без граници“ Гърция е на 107- мо място по свобода на медиите и се представя най-зле сред страните-членки на ЕС (България е на 91-во място през 2023 г.).

„Осъждаме подлата вербална и физическа атака срещу Костас Ваксеванис и семейството му. След жалбата на издателя властите трябва бързо да изправят извършителя пред правосъдието. Ние също така изискваме от всички гръцки политически партии, които се смятат за демократични, твърдо да осъдят нападението, още по-тревожно, че то беше насочено и към семейството на Ваксеванис“, каза пред EURACTIV Павол Шалай от „Репортери без граници“.

Шалай добави, че това е вторият път, когато гръцки медиен професионалист е застрашен за по-малко от месец. Той спомена случая с журналиста Лефтерис Хараламбопулос, който получи телефонно обаждане със сериозни заплахи, след като в своя статия критикува известен гръцки футболен клуб.

„Смятаме за много сериозно, че влиятелни хора безсрамно заплашват журналисти безнаказано. Гръцките политици и правосъдието трябва ясно да покажат, че в една демократична страна това е напълно неприемливо“, отбеляза Шалай.

Съюзът на редакторите на ежедневните вестници в Атина, основната опозиционна партия СИРИЗА и комунистическата партия осъдиха нападението. Управляващата партия Нова демокрация (ЕНП) и социалистите (Пасок) не направиха официално съобщение.

От правителството само министърът на труда Адонис Йоргогиадис – често критикуван от Ваксеванис, публично осъди нападението.

„Нападението над човек, било то вербално или по друг начин пред неговото семейство и малко дете, е осъдително“, каза Йоргогиадис.

Награда „Дафне Каруана Галиция“

Междувременно Ваксеванис беше номиниран за наградата „Дафне Каруана Галиция“ за журналистика за неговото разкриване на списък, съдържащ над 100 имена на министри, началници на армията, журналисти, политици и институционални фигури, чиито телефони са били подслушвани с нелегален шпионски софтуер в т.нар. „Гръцки Уотъргейт“.

Въпреки че правителството в началото нарече Ваксеванис „лъжец“, две независими гръцки служби за защита на личните данни след това потвърдиха списъка, каза журналистът.

Ваксеванис подчерта, че незаконният шпионски софтуер е използван от гръцките тайни служби, които са под личния контрол на гръцкия премиер.

Правителството настоява, че никога не е купувало шпионския софтуер Predator, въпреки че повече от година след разкриването на скандала, съдебното разследване не е довело до никъде.

„Тази номинация е голяма чест за мен. Малко преди престъпниците в Малта да взривят колата на Дафне, с нея и още 17 колеги дадохме интервюта като борци за свободата на печата в съвместна публикация на Съвета на Европа. Книгата беше публикувана от Съвета на Европа, за съжаление след трагичната смърт на Дафне“, каза Ваксеванис.

„Разкриването на тази система за вътрешен шпионаж от правителството всъщност имаше за цел да създаде система за изнудване, която в момента е активна в Гърция и застрашава демокрацията“, завърши Ваксеванис.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar