Година след убийството на Мартин Божанов-Нотариуса: следите са почистени, отговорните – изпрани
Около 50-55 минути. Толкова твърдят от полицията, че е било времето между момента на стрелбата и подаването на сигнала при убийството на Мартин Божанов-Нотариуса. Публично обяснения за забавянето няма, нито опровержение, че е било толкова дълго (за тези минути дори може да бъде напусната страната). След това информацията вероятно се е разпространила светкавично в магистратските среди и е предизвикала различни напрежения, заради връзки, дела, проверки, вечери и дори едно парти на прокуратурата, за които се разбра в следващите месеци.
Точно година след убийството (Божанов беше застрелян 31 януари 2024г.) схеми за влияние в съдебната власт са публично потвърдени, едно „семейство“ магистрати изглежда отстранено, другите са прегрупирани, проверките на висши прокурори и съдии са прекратени „поради липса на достатъчно данни“, информация къде е архивът с компромати на Нотариуса няма.
Какви са били връзките му с Петьо Петров-Еврото, който се води изчезнал, не беше изяснено досега от институциите. Разследването на убийството на Божанов продължава, отговориха на „Дневник“ от прокуратурата. Извършват се още процесуално-следствени действия, добавиха още от там. Обвиняем няма.
Убийството, което освети много
Месец преди убийството на Божанов в Софийски градски съд (СГС) постъпват две искания за прилагане на специални разузнавателни средства спрямо него. Те са били одобрени от тогавашния зам.-председател на съда Руси Алексиев. Причините за тях и дали данните подпомагат разследването – не са известни. Но Алексиев потвърди за тях на изслушването, на което Висшият съдебен съвет го избра за председател на съда през януари тази година. Той беше и поредният, който в отговор на въпроси, каза, че не познава Божанов, не го е виждал и никога не е имал никакъв досег с него. Въпреки, че Божанов отдавна е бил познат на правоохранителните институции, последната му съпруга е работила в МВР, магистрати са посещавали негово заведение, след смъртта му остана впечатление, че става дума за фантом, защото никой не го познава и не го е виждал, дори когато е бил в стаята. А първите истории, с Мартин Божанов са отразени 20 години преди смъртта му. За няколко имотни измами, от които са пострадали възрастни хора и онкоболна жена, разказва „Нова телевизия“ през 2004 г. Тогава той е в ранните години на кариерата си и вероятно все още работи за прякора, с който става известен по-късно – Нотариуса, но вече има и 3 страници полицейско досие. Според разказите на потърпевшите, с помощта на нотариуса Слави Крашевски, Божанов е успял да се сдобие и в последствие да продаде имотите им. Нотариуса е осветен публично и през 2021 г. в разследване на неправителствената организация „Антикорупционен фонд“ за ресторантьора Веселин Денков (задържан през 2020 г. по обвинение в участие в престъпна група за лихварство и изнудване). Тогава бяха излъчени записи на разговори, които жена му – Ивайла Бакалова, е направила с адвокати и консултанти, докато мъжът ѝ е в ареста след решения на закрития вече спецсъд. В тях се коментират суми, които тя трябва да даде, за да го пуснат – най-малко 100 000 евро. Едно от многократно споменатите в разследването имена е това на Мартин Божанов, а от АКФ успяват да говорят официално с него. Това е единствената му записана публична изява, при която той се представя като консултант по всякакви въпроси – от градинарство до това към кой адвокат да се обърнеш.
Институционалната реакция на разследването е нулева. Детайлите около дейността му, които излязоха в годината след убийството му обясняват липсата й. Някои от тях са били известни още преди години – имената на магистрати, полицаи и адвокати, свързани с дейността му, са били установени още през 2022 г. от Главната дирекция „Борба с организираната престъпност“(ГДБОП) и подадени към Софийската градска прокуратура. Предоставена е детайлна справка за събраните данни по време на проверката, които са послужили за образуване на разследване от СГП. След това то е оставено да отлежава. От последвали през месеците след убийството изслушвания в няколко комисии (две във Висшия съдебен съвет – в прокурорската и в съдийската колегия, както и в две легислатури на Народното събрание), множеството проверки и от признанията на прокурори се разбраха още факти – делата срещу Божанов за имотни измами през годините са „мачкани“, прокуратурата е била наясно с натиска, който Нотариуса е оказвал над съдии, създал е и е държал частния „SS клуб“, в който са ходили висши прокурори и полицаи, работил е за отнемане и рекетиране на бизнесмени, разполагал е с група, която фабрикува компромати срещу магистрати, уговаряни са решения по дела и е кадрувано. А всичко това е невъзможно без чадър и покровителство в не една институция.
Свързан на различни нива
Интересни подробности около Божанов започват да изплуват веднага след разстрела. Оказва се, че той има два единни граждански номера (ЕГН), а съпругата му е била назначена в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) – тя отрича и твърди, че е била там само на стаж. Към момента на убийството обаче не е на работа, а в отпуск по майчинство. Информацията става повод за словесна престрелка между бившите министри на вътрешните работи Калин Стоянов и Бойко Рашков, които се заливат с въпроси, упреци и твърдения кой кога е назначил Божанова в ГДБОП, при това с нечуваната практика за външен конкурс за разследващи полицаи. От МВР излиза друго официално признание – че бившият шеф на ГДБОП Любомир Янев в миналото е „осъществявал контакт“ с Нотариуса. От АКФ съобщават и че Божанов е бил секретен сътрудник на МВР, а информацията се потвърждава с повече детайли от бившия главен прокурор Иван Гешев. Нотариуса е засичан да парадира с връзките и контактите си в полицията, има данни, че в автомобила му е имал синя лампа, но от МВР не дават официална информация дори и след смъртта му дали е работил за тях. Оказва се, че той е достатъчно известен в съдебната система, а мащабите на дейността му и влиянието, което има, бяха сравнени с тези на основния герой от друго разследване на АКФ – „Осемте джуджета“ и бившия следовател Петьо Петров-Еврото, който изчезна безследно и в момента се издирва като подсъдим за документни измами в особено големи размери.
Кръговете около „Осемте джуджета“ и Мартин Божанов-Нотариуса функционират като добре смазана машина, която не само че не е притеснявана от правосъдието, но изглежда се е сраснала с него и самата тя създава притеснения, най-вече на съдии, които са тормозени и заплашвани. Не е изключено убийството му да е опит да се предотврати изтичането на информация, с която Нотариуса е разполагал срещу хората, разпъвали чадър над него.
„Тази повторяемост (изчезването на Петьо Петров-Еврото и убийството на Нотариуса – бел. ред.) може би трябва да ни наведе на мисълта, че има ликвидиране на лидерите на такива организации, за да не стане обществено достояние информацията, с която разполагат тези групи“, коментира преди година Андрей Янкулов от АКФ. Малко след смъртта му става публично известно и че е бил следен и подслушван, както и че е бил разследван от прокуратурата, която била на косъм да му повдигне обвинение за участие в организирана престъпна група, но бил убит. Тогава, една от фразите на градския прокурор на София Илияна Кирилова, стана емблематична, защото хвърля светлина върху влиянието, което Божанов е имал и върху институционалното отношение към кръга му – „градската прокуратура единствена посмя да го разследва“. Това, макар и индиректно признание, потвърждава, че Божанов отдавна е известен, а и досието му е пълно със случаи на имотни измами, за които е разследван, но никога осъждан. Справка в деловодната система на прокуратурата няколко дни след убийството му показва, че от 2004 г. до 6 февруари 2024 г., за периода от 20 години, има 25 преписки и досъдебни производства, в които той е бил обвиняем; жалбоподател; свидетел. Въпреки това той до последно остава с чисто съдебно минало. Според медийни публикации той е свързан и с откраднато през 2004 година дело от Върховния касационен съд срещу Слави Крашевски, нотариус с отнемани права и десетки наказателни производства. Делото изчезва от адвокатската стая на съда по време на обедната почивка, заедно с оригинални документи по него. За кражбата е водено досъдебно производство срещу човек на име „Мартин Божанов“ и негов роднина с име „Бойко Божанов“. Едва миналия февруари се разбра какъв е изходът от това дело – оправдани са на първа инстанция от Георги Ушев, а оправдателната присъда е потвърдена от Владимира Янева, Петя Крънчева и Мила Лазарова. Частен „SS club“ за „приятелите“ с тоги Частният „SS клуб“ е бил открит и е започнал да функционира около 10 г. преди убийството на Нотариуса като работи буквално дни пред смъртта му. Там е работела последната съпруга на Божанов – Гергана Божанова, а на откриването е присъствал младши полицай от ГДБОП, разказва Николай Стайков от АКФ. Клубът се намира на ул. „22 септември“ в кв. „Гео Милев“, близо до закритите вече специализирани съд и прокуратура. Смята се, че това е бил клуб за магистрати и полицаи, в който са осъществявани срещи и са уреждани дела. Има и различни предположения откъде идва името на клуба – „съдебни съмишленици“, „съдебно съдействие“, „специализиран съд“, а на латински името съвпада с военизираните шпицкоманди на Хитлер. В клуба се е влизало с магнитни членски карти като според Стайков картите и четецът съдържат информация и би трябвало да могат да бъдат разчетени. При претърсването и обиските прокуратурата е иззела флашки, компютри и записи от охранителните камери. Какво има на тях не е известно публично, нито е известно дали е открит и иззет целия архив на Нотариуса, за който се предполага, че е богат на компромати.
Според справка на ГДБОП бившата съпруга на Петьо Петров-Еврото – Любена Павлова е била в близки отношения с Нотариуса. Още през 2021 г. антимафиотите са били наясно с конкретни данни за конкретни места, на които Божанов е държал архивите си с компромати и компрометиращи видеозаписи, с които се смята, че са били контролирани магистрати. В справката се споменава също така, че става дума предимно за видеозаписи със сексуално съдържание с участието на магистрати, чрез които те са били контролирани. В ГДБОП, а след това и в Софийската градска прокуратура, са установили и че Мартин Божанов-Нотариуса е предоставял свой имот в Гърция на магистрати. Имотът е бил снабден с видеонаблюдение, а заснети интимни кадри са били използвани за контрол над „приятелите“ с тоги. Софийската градска прокуратура каза, че знае за съществуването на клуба от края 2022 г. До убийството на Божанов обаче изглежда „не е посмяла“ да влезе на обиск и да разследва търговия с влияние. Резултатът от това, че няколко институции са били наясно със схемата за влияние още преди години, е нулев. Пред и около клуба са снимани конкретни служители на реда, за които от столичната дирекция на полицията така и не дадоха обяснение кои са те и какво правят там. Не е известно дали е имало и разработка на „Вътрешна сигурност“ в МВР за контактите на Нотариуса с полицейски служители. От МВР единствено твърдят официално, че полицията не е охранявала нито ,“SS клуб“ на Мартин Божанов, нито ресторант „Осемте джуджета“ на Петьо Петров-Еврото.
И тоягата, и моркова – за неудобните или за „семейството“
В серия от заседания на специално създадената парламентарна комисия за изясняване на фактите и обстоятелствата около смъртта на Мартин Божанов, но и за контактите и влиянието му в съдебната система, както и в специално създадените комисии във Висшия съдебен съвет магистрати един през друг отричаха да го познават, да са се срещали с него и да знаят с какво точно се е занимавал той. Прокурорската колегия на ВСС в продължение на няколко поредни заседания покани почти всички прокурори от Софийската районна прокуратура като ги пита един по един дали са присъствали на коледно парти на прокуратурата през 2021 г. в Банско, на което са присъствали и адвокат Велимир Атанасов и Мартин Божанов. Буквално бе изяснено и менюто на въпросното коледно парти, имаше и серия от въпроси за това дали Нотариуса е танцувал, но когато въпросите стигаха до кой е довел гостите, които не работят в прокуратурата, отговорите на всички магистрати се свеждаха до „не знам“, „не ги познавам“, „не съм говорил с тях“, „не знаех, че това е Мартин Божанов“. Идентични бяха думите на бившите главни прокурори Иван Гешев и Сотир Цацаров. Цацаров пожела да се яви само пред Висшия съдебен съвет, но отказа да бъде изслушан в Народното събрание, Сарафов и адвокат Емил Писков, сочен за приближен на Божанов, също отказаха да говорят пред депутатите. Съдии от закрития вече спецсъд повториха същото и в парламента – Галя Георгиева и Георги Ушев отрекоха да познават Божанов. Подобно твърдение направиха и много прокурори, макар че някои от тях сочат като връзка Невена Зартова – районния прокурор на София, която подаде оставка от поста и остана като редови обвинител там. Изслушването й в комисията беше запомнящо се с признанието, че действително има кръгове на влияние, които тя нарече „семейството“, в което „има вход, но няма изход“. Зартова призна, че през 2018 г., докато е била и.д. ръководител на Софийската районна прокуратура е получила оферта да стане част от „семейството“ в прокуратурата на бившия шеф на столичното следствие Петьо Петров – Еврото. Предложен й бил месечен „хонорар“ от 5000 лева – двойно на заплатата й по това време, но отказала и не предприела нищо като прокурор. От различни твърдения на прокурори, а и от думите на самата Зартова, връзката с Божанов е минавала през адвокат Велимир Атанасов, който е посещавал кабинета й и с когото са в роднински връзки. На същото заседание в парламента беше изслушана и съдия Владислава Цариградска, която неведнъж е разказвала за другата страна на монетата и е обяснявала подробно по какъв начин са тормозени и притискани „неудобни“ съдии, докато други са израствали в кариерата и са получавали „хонорари“ срещу „чадър“.
Прокуратурата очевидно има проблем с това да се саморазследва, тъй като година след убийството не е потвърдила нито едно име на магистрат, който е осигурявал чадър над Божанов, посещавал е частния му „SS клуб“, който е ползвал служебното си положение, за да му прави услуги срещу материални стимули или кариерно израстване. Цариградска обаче разказва, че се сблъсква с Божанов през есента на 2019 г., след като е съдия по дело, в което Мартин Божанов се съди с бившата си съпруга за имот. Няколко месеца преди поредното заседанието по казуса, насрочено за декември, Цариградска прочита невярна информация за себе си в „жълто-кафяв сайт“, както го определя тя, получава и заплахи. Идентичен е случаят и със съдия Цвятко Лазаров, срещу когото са ползвани същите механизми, включително и публикации в конкретни медии.
Само преди дни съдийската колегия на ВСС отказа да продължи срока за работа на временната комисия за установяване на факти и обстоятелства, свързани с участието на съдии в дейността на групата около Мартин Божанов-Нотариуса. Прокурорската колегия на ВСС се ограничи до това да пита за коледното парти с участието на Божанов, след което заглъхна безрезултатно. Пред парламента подробности за схемите за влияние на кръговете около Еврото и Нотариуса дадоха Николай Стайков, Андей Янкулов и Бойко Станкушев от „Антикорупционния фонд“. Двама гръцки бизнесмени се явиха лично в българския парламент, за да разкажат пред народните представители как функционира схемата за влияние като се оплакаха от системен натиск, рекет и изнудване с участието на адвокат Велимир Атанасов. След като са сезирали ГДБОП, преписката е отишла в СРП, където е останала без движение, а в продължение на повече от две години кръга около Божанов с помощта на държавни институции, сред които НАП и прокуратурата, са изнудвали компанията му „Данаос девелъпмънт“. Във видеоконферентна връзка през август бившият мажоритарен собственик на КТБ Цветан Василев, който е подсъдим, обяви пред народните представители, че бившата съпруга на Петьо Петров-Еврото – Любена Павлова, е предала флашки с компрометиращи материали на американските служби на среща в Женева, Швейцария. Част от информацията е касаела подготовката и удара срещу КТБ. В парламента бяха изслушани и бившият апелативен прокурор на София Радослав Димов, вече покойник, градският прокурор на София Илиана Кирилова, и следователят от Националната следствена служба Ясен Тодоров, който заяви, че с Нотариуса не е бил близък, а „джуджетата“ не го долюбвали. Главният съдебен инспектор Теодора Точкова също отрече да познава Нотариуса и обяви, че за кръгове на влияние в съдебната система се говори в медиите.
„Съществуването на подобни клубове за влияние е неприемливо, но докато не бъде установено участието на магистрати в подобни клубове, в какво се е изразявало и получавали ли са неприемливи облаги, не мога да отговоря на този въпрос категорично. Списък с магистрати в ИВСС няма“, обяви тогава Точкова на въпрос дали ИВСС е правил проверки на „семейството“ около Петьо Петров-Еврото. Тя добави и че в ИВСС не са постъпвали сигнали за натиск върху магистрати, както и за такива, които са част от частния „SS клуб“, но се проверяват 10 магистрати за които се твърди, че са част от кръга на Нотариуса. От разказите на прокурори, изслушани в парламента и ВСС се разбра, че Божанов е разполагал с група, която фабрикува компромати срещу магистрати, уговаряни са решения по дела и е кадрувано. За това свидетелстват няколко души. Със същата дейност се е занимавал и бившият шеф на столичното следствие Петьо Петров – Еврото, базиран в ресторант „Осемте джуджета“. По време на претърсванията в офиси на Еврото и Размиг Чакърян – Ами, са иззети документи, записи, компютри, мобилни устройства. Не е известна съдбата на тези доказателства, след като Софийската градска прокуратура ги изиска от председателя на Наказателната колегия на ВКС и той й ги предаде. Засега има единствено уверение от Илиана Кирилова, ръководител на Софийската градска прокуратура, че там нямало нищо интересно, тя ги била прегледала.
(Равно)сметката година след убийството е, че по случая бяха изнесени смущаващи данни за влияние в съдебната система, за близки връзки между престъпни групи и съдии и прокурори. Първата временна парламентарна комисия, която изясняваше фактите около дейността на Нотариуса, излезе с доклад, който обаче не беше гласуван официално заради липсата на кворум. В него се препоръчват серия от конкретни действия:
– МВР да съобщи резултата от проверката за това как е назначена на работа в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) съпругата на Мартин Божанов-Нотариуса – Гергана Божанова, както и кадровото досие на Божанов
– ВСС да анализира действията на ръководството на Софийската районна прокуратура, а двете колегии да анализират има ли нарушение на етичните правила на поведение на българските магистрати, за които има публична информация, че са посещавали „Осемте джуджета“.
– Да бъдат изготвени промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ), с които да бъдат предвидени конкретни ограничения, които да регулират семейните отношения по върховете на съдебната власт, след като прокурор Невена Зартова разказа за „семейството“ на Петьо Петров-Еврото.
Към момента нито една от препоръките в доклада не е изпълнена изцяло и не е дала задоволителен резултат. От Софийската градска прокуратура (СГП) обясниха лаконично за „Дневник“, че разследването на убийството продължава. Продължава и работата по другото досъдебно производство, образувано за организирана престъпна група за търговия с влияние. От прокуратурата обаче не дадоха допълнителна информация докъде е стигнало то и защо след като още миналата година прокуратурата е била близо до повдигане на обвинения, днес това все още не е факт. От отговори на Инспектората на ВСС на въпроси на „Дневник“ за проверки на магистрати, свързани със случая, се разбра, че са проверили всичко, но не са открили нищо.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте