Възможно ли е проба за наркотици да излиза за седмица
Промените в НК, свързани с конфискацията на коли, постави на дневен ред старата тема с мудните експертизи за дрога
Веднага след влизането в сила на поправките в Наказателния кодекс, които позволяват отнемането на автомобили на хванати с алкохол или наркотици водачи, полицията се похвали с поредица такива случаи. Само за часове бяха отнети един тир и осем автомобила в Бургас, Видин, Враца, Кюстендил, Пазарджик.
В следващите дни новините за отнети коли продължиха да валят.
Паралелно с тях бяха поставени два изключително съществени проблема: от една страна, качеството на полевите тестове за наркотици, които се оказа, че често дават фалшиво положителни резултати, а от друга, мудната система за повторните кръвни изследвания, които се бавят между половин и една година. Това постави въпроса дали при подобни неуредици конфискацията на автомобили не нарушава повече правовия ред, отколкото да го пази.
През седмицата правителството и лично премиерът Николай Денков се застъпиха за прилагане на разпоредбата. Денков пое и ангажимент кръвните проби да не отнемат повече от седмица. Подобно ускоряване изглежда само в сферата на пожеланията, а според източници на „Капитал“ в близко бъдеще е невъзможно.
Минималният срок, в който държавата се цели, е резултатът от кръвните изследвания да става известен за около месец, което би подобрило съществуващото положение. За целта обаче е нужно да бъдат разкрити още лаборатории и тъй като те ще бъдат само в държавни болници, тепърва ще се обявява обществена поръчка за оборудването им. Впоследствие ще се обучават кадри. В най-добрия случай всичко ще се случи в някакъв момент през идната година. „Анализите ни сочат, че откриването на още четири лаборатории ще ускори изследването на пробите и те ще са готови за около месец“, каза пред „Капитал“ служител в МВР.
Тук логично идва въпросът не може ли в тестването да бъдат включени и частните лаборатории, откъдето твърдят, че снабдят ли се с необходимото оборудване, могат да вършат работата бързо. И се стига до вечната тема за корупцията и размисъла: кой е по-лесно да бъде подкупен – държавната или частна структура. За всичко поред.
Проблемът
Началото беше поставено с приетите изменения в НК в края на последната пленарна сесия. Според тях съдът у нас вече има право да отнема автомобили на шофьори, седнали зад волана след употреба на алкохол или наркотични вещества. До конфискация на автомобила се стига при шофиране с над 1.2 промила алкохол, за което се полагат също от 1 до 3 години затвор и глоба от 200 до 1000 лева. Освен това, ако шофьорът вече е осъждан за шофиране в нетрезво състояние, автомобилът се отнема при повторно нарушение с над 0.5 промила и се налагат от 1 до 5 години затвор, както и глоба от 500 до 1500 лева. Ако се управлява автомобил след употреба на „наркотични вещества или техни аналози“, наказанията са конфискация, от 1 до 3 години затвор и от 500 до 1500 лева глоба. При рецидив наказанието е конфискация, 1 до 5 години затвор и глоба от 500 до 1500 лева. Ако нарушителят не е собственик на управлявания автомобил, може да плати равностойността му.
Драстичността на наказанията изисква налагащите ги да са абсолютно сигурни в нарушенията, за да наложат строгите рестрикции на нарушителите.
Вместо обаче да се изчакват присъди, МВР масово започна изземването на автомобили в първите часове след влизане в сила на разпоредбите. Бодрите пресконференции с обявяване на брой конфискувани коли изобщо не бяха смутени от факта, че полевите тестове за наркотици са известни със своята неточност. Тя се признава и от полицаите, които ги използват. Със същия мотив самите служители на МВР настояват да не бъдат проверявани с тези тестове.
Защо пробите се бавят?
За да бъде потвърден или отхвърлен първоначалният резултат, се дава кръвна проба, но когато се отнася за изследване за наркотици, тя отнема между шест месеца и година. Причината за това е, че лабораториите, които работят с тези проби, са три. И обслужват цяла България. Така се стига до поредната българска недомислица – колата се отнема, без да има присъда и без дори първоначалният резултат да е бил потвърден.
Въпросът за кръвните проби е уреден в Наредба №8121з-941 на министъра на вътрешните работи от миналата година. Според документа изследванията се извършват в МВР болница, Националния институт по криминалистика в МВР, както и във Военномедицинската академия.
От пресцентъра на вътрешното министерство обясниха, че забавянето на пробите за наркотици, за което сигналите са още отпреди новите разпоредби да влязат в сила, е „между 6 и 8 месеца“. „Става дума за голямо натоварване, което води и до това разтегляне във времето“, обобщиха от ведомството.
Какво ще бъде направено
От там казаха още пред „Капитал“, че преди да се разшуми за проблема, след поправките в НК съвместна работна група между МВР и Министерството на здравеопазването е изготвила план за отваряне на още държавни лаборатории. Те ще бъдат в Пловдив, Варна, Бургас и Плевен.
Прогнозата е, че с разширяването на дейността излизането на резултатите ще отнема около месец. Предстои обявяването на обществени поръчки за нужната апаратура. А паралелно с това екипи от ВМА ще обучават колегите си, защото „за изследванията е много важно да се ползва единен стандарт“.
От МВР изключиха варианта да се разреши на частните лаборатории да участват в процеса. „Голяма част от експертите, които правят изследванията, са вещи лица в съдилищата, защитават експертизите си, няма как това да се прави от частници“, обясниха от пресцентъра на ведомството. От вътрешното министерство настояват процесът по изследванията да е изцяло под шапката на държавата, която трябва да бъде гарант за достоверността на тестването.
„Органите се страхуват от думата акредитация“
Очаквано коренно различно е мнението на бранша. По думите на собственика на веригата лаборатории „Цибалаб“ д-р Недялко Калъчев ниската скорост, с която се изследват пробите от МВР, поставя под въпрос смисъла на правосъдието, тъй като колата е задържана и на собственика й са му отнели книжката. „Тази експертиза може да бъде решена в рамките на една седмица в частна лаборатория, която да бъде акредитирана специално за целта“, коментира той пред „Капитал“.
По думите му, вместо да се предостави на акредитирани лаборатории да извършват пробите за алкохол и наркотици, органите се страхуват от думата „акредитация“ и затова са направили специална наредба къде се изпращат пробите.
Калъчев обясни още, че в момента в частните лаборатории апаратура за тестове за наркотици няма, тъй като това е скъпа инвестиция от 200 – 300 хиляди лева, самите тестове са евтини. В случая с алкохола нито тестът, нито апаратурата са скъпи и много частни лаборатории имат такава апаратура, за да изследват пациентите, които участват в клинични изпитвания на лекарства. Тестовете струват между пет и седем лева, допълни той.
Според собственика на „Цибалаб“ въпросът е частната лаборатория да има акредитация, защото в противен случай изследването може да падне в съда. Другият въпрос е кой ще плаща тези изследвания, тъй като МВР не обича да плаща експертизи. „В момента обществото плаща твърде висока цена за твърде ниско качество с това чакане месеци наред – все едно да разчитаме на болницата в Девин да реши най-тежките проблеми в здравеопазването. Не може да има толкова ограничен кръг лаборатории, броят на пробите ще става все по-голям, защото младото поколение има лежерно отношение към наркотиците и алкохола“, смята Калъчев.
Въпросът за корупцията
Собственикът на „Цибалаб“ оспорва съмненията, че частните лаборатории нямат отношение към достоверността на резултатите. „Там има акредитационна процедура – в основата на това е кой какво прави, по каква методика, с какви апарати. Има акредатационна служба, а процедурата включва в себе си от пробовземането до крайния резултат“, казва той.
В последна сметка основният въпрос, свързан с достоверността на резултатите, обаче не е толкова за техниката, колкото до възможността за корупция. А именно къде е по-вероятно да се плаща за променен резултат.
Според Недялко Калъчев корупцията няма отношение към собствеността – държавна или частна. „Не очаквам при строг контрол да има случаи, в които изследваните корумпират лабораторията. БДЖ е държавна собственост и пак има корупция“, казва той. Според него, ако играчите са повече, корупцията ще бъде по-трудна. „Ако има повече изследващи лаборатории, ще има случайност на разпределение – проба от Благоевград ще се изследва в Русе и това също би могло да бъде антикорупционен механизъм, стига някой да иска да го прилага. Кръвта може да бъде взета в болницата пред двама полицаи и да се работи другаде, което е вариант на антикорупционна мярка“, казва той.
Дали до децентрализация ще се стигне на този етап не е ясно. Видимо е само, че премиерът Николай Денков поиска пробите да стават готови за седмица, а дори с новите държавни лаборатории това най-вероятно ще се случва до месец. Ще бъдат ли търсени още решения също не се знае.
Известно е обаче, че другият проблем – МВР да конфискува автомобилите без съдебно решение, може да се реши още сега – просто като не го прави.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
1
Коментирайте
Пробата може да се раздели на три и едната е в полицията на съхранение за контрол, втората в лаборатория в която се взима пробовземане и тест, а третата в референтна държавна лаборатория за тест както се прави със спина. Или нещо подобно, когато искаш намираш начин, когато не искаш намираш причина.