Тричленен състав на Върховния административен съд отмени като незаконосъобразен отказа на регионалния министър Иван Шишков от служебния кабинет на Гълъб Донев, от 3 февруари т.г., за издаване на предварително съгласие за подпорната стена на плажа Алепу. С решението се задължава министърът на регионалното развитие и благоустройството да се произнесе наново по преписката с указанията на съда. Министерството ще трябва да заплати и адвокатския хонорар от близо 4700 лв., платен от жалбоподателя по делото „Бриз 2000“ ЕООД, собственик на имотите до плажа, върху които е предвидено строителство в свлачищни райони на обект: Курортен комплекс „Алепу – Бриз вилидж“.

Решението на тричленката в състав председател и докладчик Георги Колев, Севдалина Червенкова и Стефка Кемалова, е обжалвано в срок от регионалното министерство, първото съдебно заседание пред петчленния състав е насрочено за ноември.

През септември 2018 г. община Созопол издава разрешение за строеж в свлачищен район на два етапа – укрепителни дейности и след това курортен комплекс. По закон обаче строителство на сгради и съоръжения в свлачищни райони се разрешава след издаване на предварително съгласие от министъра на регионалното развитие и благоустройството, който издава такъв документ на базата на определени документи, един от които е разрешение за ползване на въведените в експлоатация геозащитни строежи, осигуряващи устойчивостта на територията.

През февруари т.г. тогавашният служебен министър Шишков е подписал отказ, като се е мотивирал, че представеното по преписката Разрешение за ползване № СТ-05-118/ 13.02.2020 г. на строеж „Курортен комплекс „Алепу-Вилидж“ /етапно строителство/, първи етап: ,,Укрепване на свлачище „Алепу- Вилидж“, издадено от началника на ДНСК, е нищожно. Министърът се позовава на прогласена от съда с влязло в сила решение, нищожност на предходен административен акт – Разрешение за строеж № 100/10.09.2018 г. на главния архитект на община Созопол за „Курортен комплекс „Алепу Вилидж“ на два етапа, с мотив, че това води до нищожност и на следващото разрешение.

Според съда обаче, министърът няма правомощия да посочва дали даден административен акт е нищожен. Това може да каже само съдът, а няма данни разрешението да е обжалвано и да има влязло в сила решение, поради което съдът го приема за стабилен административен акт.

Съдът отхвърля искането на министерството да обяви разрешението за нищожно по това дело в рамките на косвения съдебен контрол за валидност на административен акт – подобна възможност съществува за общия съд в рамките на общото гражданско производство по ГПК, но не и пред административния съд, обосновава се тричленката.

Освен това, в мотивите си съдът изрично заявява, че в аргументите си за отказа министърът незаконосъобразно е приел, че укрепването на свлачище „Алепу Вилидж“ е незаконен строеж, като се е позовавал на съдебните решения за прогласяване на нищожност на разрешението за строеж.

„За да бъде квалифициран един строеж като незаконен не е достатъчно разрешението за строеж за него да е обявено за нищожно, а е необходимо да бъде проведено административно производство по чл. 225 ЗУТ, да бъде издадена заповед за премахването му и същата да е влязла в законна сила. Към настоящия момент нито едно от посочените условия не е налице, поради което административния орган е постановил незаконосъобразен административен акт.“, казва съдът.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar