• Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП), който бе преустановен през септември 2023 г., не е заменен с адекватни мерки, за се реализират оставащите реформи в България, констатират от Европейската сметна палата.
  • Нужни са още усилия за осигуряване на ефективна съдебна система, справяне с корупцията на високи нива, както и в местното управление, и борба с организираната престъпност.
  • Забавянето на мерките по Плана за възстановяване крие рискове в реализиране на реформите докрай за гарантиране върховенството на правото и защита на европейските пари.

Доклад на Европейската сметна палата (ЕСП) оценява мерките, които Европейската комисия взима за гарантиране на върховенството на правото в България като незадоволителни. В доклада си „Върховенство на закона в ЕС – Подобрена рамка за защита на финансовите интереси на ЕС, но рисковете остават“, публикуван на 22 февруари, главният одитиращ орган на блока разглежда ситуацията в шест държави – България, Гърция, Италия, Унгария, Полша и Румъния, в контекста на оценката за ефективността на инструментите на съюза за защита на финансовите интереси на ЕС от нарушения на принципите на правовата държава. Оказва се, че ситуацията в някои тях се е влошила през последното десетилетие.

За всяка една от шестте държави членки в одитната извадка ЕК е приложила мерки по поне един от трите инструмента за защита на финансовите интереси на Съюза – Регламент за обвързаността с условия за защите бюджета на Съюза, Механизма за възстановяване и устойчивост и Регламента за общоприложимите разпоредби, като за Полша и Унгария са стартирани процедури по чл.7 от Договора за ЕС. България и Румъния пък от своя страна попадат в обхвана на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), който бе преустановен през септември 2023 г., не е заменен с адекватни мерки, за се реализират оставащите реформи, а именно ефективна съдебна система, справяне с корупцията на високи нива, както и в местното управление, и борба с организираната престъпност, констатират от Европейската сметна палата. Незавършените реформи по МСП за България подлежат на наблюдение в рамките на годишните доклади за върховенството на правото, а част от тях се трансформират и в ангажименти по Плана за възстановяване и устойчивост.

„Новите защитни механизми на ЕС в областта на върховенството на закона са много добра стъпка напред,“заяви Анеми Туртелбоом, член на ЕСП и ръководител на одита. „Но има пукнатини в системата: върховенството на закона е основна ценност на ЕС, която определено заслужава да бъде по-надеждно защитена.“, допълва той.

  • Защо България не може да бъде дом на новата европейска агенция за борба с прането на пари

Пари срещу реформи на хартия Механизмът за сътрудничество и проверка, започнал през 2007 и първоначално планиран за три години, е преустановен за България и Румъния едва през септември 2023 г. при силен натиск за ускорено навлизане на двете балкански държави в Шенген. Неизвършените реформи по него обаче е следвало да продължат по новите инструменти след него, включително годишните доклади на ЕК за върховенството на правото. Така или иначе, самата Комисия признава, че България има още много работа и страната все още остава пак на дъното на ЕС по осигуряване върховенството на правото.

Годишните доклади за върховенството на правото служат за преценка на необходимостта от следващи действия от страна на ЕК за евентуално замразяване на европейски средства при съмнения за силни пропуски в държавите членки. Това може да се случи чрез Механизма за условност, който вече е задействан за Унгария и Полша. В същото време критериите за влизане в действие на механизма не са добре дефинирани и често могат да бъдат политически, съмняват се от ЕСП.

Въпреки, че България все още няма задействане процедура по него, страната ни се е споразумяла с комисията да извърши оставащите реформи чрез Плана за възстановяване. От Европейската сметна палата не се ангажират да кажат доколко това би успяло да реши проблемите в България.

„Неизпълнените ключови етапи, свързани с принципите на правовата държава, за България, Гърция, Италия и Румъния не са „суперцели“ и поради това не блокират всички плащания, обвързани с тях (какъво е случая с Унгария и Полша), но те следва да бъдат изпълнени преди да бъдат извършени плащанията в пълен размер.“, се казва в доклада на ЕСП.

Имайки предвид забавянето на страната ни по реализиране на реформите в Плана, твърде вероятно е те да останат само като ангажимент поет на хартия. „При България и Румъния обаче някои ключови етапи, свързани с предотвратяването, разкриването и коригирането на измами и корупция, и следователно с принципите на правовата държава, са само обикновени етапни цели. Някои от тези ключови етапи, свързани с принципите на правовата държава, следва да бъдат изпълнени едва към края на периода на допустимост по МВУ. „, казват още от ЕСП.

Какво остава да се свърши В доклада подробно са изброени оставащите реформи и как те са адресирани в българския план за възстановяване. Те включват:

  • След промените в Конституцията, с които да бъде премахната всякаква двусмисленост по отношение на независимостта и отчетността на съдебната система, се очаква укрепване ролята на Инспектората към Висшия съдебен съвет за превенция и противодействие на корупцията в съдебната власт. (Тепърва се работи по нов Закон за съдебната власт, а изборът на нов състав на ВСС и Инспектората към него се очаква най-рано към края на есента.)
  • Да се осигури по-прозрачен и ефикасен съдебен процес, както с новия съдебен закон, така и чрез прилагането на правилата за е-правосъдие в Гражданския процесуален кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс, създаване на структура за мониторинг и докладване.
  • Да се провеждат и докладват професионални, безпристрастни разследвания на твърдения за корупция на високо равнище. Да докладва за вътрешни инспекции на публичните институции и за публикуването на данни за имуществото на високопоставени държавни длъжностни лица. (Мярка, която звучи многозначително в контекста на последните скандали с разкритията на мрежи за влияние в съдебната система и правоохранителните органи).
  • Влизане в сила на законови промени за реформа на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. (Мярка, която формално е изпълнена наполовина с приемане на нов Закон за противодействие на корупцията, но изборът на нова Комисия за борба с корупцията е просрочен, както и оформянето на статута и избор на нова Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество;
  • Влизане в сила на електронна платформа и необходимите законодателни изменения за засилване на антикорупционните органи и звена.
  • Влизане в сила на законови изменения за гарантиране на ефективността на наказателно производство. Повишаване на отчетността и отговорността на главния прокурор с цел ефективна борба с корупцията и организираната престъпност.
  • Влизане в сила на законодателни мерки за регулиране на лобистки дейности.
  • По-нататъшни мерки за предотвратяване и борба с корупцията, и по-специално на границите и на равнище местно управление (чрез годишни анализи на изпълнението на Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията.)
  • Да приложи стратегия за борба с организираната престъпност, като се съсредоточи върху тежките престъпления, изпирането на пари, както и върху систематичното конфискуване на имущество на лица, извършващи престъпления. Да докладва за новите и текущите разследвания, обвинителни актове и осъдителни присъди в тези области.

Рискове от формално изпълнение

В заключенията на доклада на ЕСП се сочат и някои рискове, които биха могли значително да намалят ефективността на мерките. Сред тях например е формалното спазване от страна на дадена държава членка на коригиращите мерки, което може да не доведе непременно до ефективни и трайни подобрения в действителност, а само до отчитане на дейност. Съществува и риск коригиращите мерки да бъдат отменени на по-късен етап или същевременно да се влошат други аспекти на върховенството на закона. Тези рискове са още по-важни, тъй като решението за деблокиране на средства може да се вземе по-лесно, отколкото решението за блокирането им, се казва в заключението на доклада.

Докладът има само консултативен характер и след обсъждането му в комисията по Бюджетен контрол в Европейския парламент, вероятно няма да има други последствия. Все пак в отговорите на Европейската комисия до ЕСП, тя се ангажира с последващи усилия в посока гарантиране на правовата държава. Темата предстои да продължи да бъде ключова и в следващия мандат на изпълнителния орган на ЕС.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar